Гилдии се обединиха срещу закон

Много от текстовете в Закона за изменение и допълнение в Закона за адвокатурата са противоконституционни и действащото в момента законодателство. Това се заявява в декларация, подписана от  председателя на Асоциация на специализираните счетоводни предприятия Мадлена Леви, зам. председателя на Българска фасилити мениджмънт асоциация Никола Игнатов, председателя на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев, президента на КТ „Подкрепа” Димитър Манолов, председателя на Национално сдружение за недвижими имоти Ирена Перфанова, председателя на Националния съюз на юристконсултите Кристина Димитрова, председателя на Нотариалната камара Красимир Катранджиев, зам. председателя на Сдружение „Брокери на имоти” Илиана Василева.

Декларацията е входирана в парламента, като е разпратена до – председателя на 43-то НС Цецка Цачева, премиера Бойко Борисов, председателя на Комисията по правни въпроси Данаил Кирилов, председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Атанас Атанасов, председателя на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Найден Зеленогорски. Тя е с копие до министъра на правосъдието Христо Иванов, до председателя на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, председателя на Комисията за защита на личните данни, омбудсмана на страната, ВСС и Съюза на юристите в България.

Законопроектът бе внесен в Народното събрание на 23.01.2015 г. За него се заговори още миналата година, като идеята бе на адвокати от Кюстендил и Благоевград. След това към абсурдните искания се присъединиха и софийски адвокати.

Масово недоволство срещу измененията в Закона не е от днес и то с всеки изминал ден нараства. Не случайно изреждам и всички институции, които са алармирани, защото те не са малко и би трябвало да вземат определено становище.  Синдикатите и работодателите вече изразиха своето несъгласие с измененията в закона, за което Факти.бг първа писа. Тристранката също официално не удобрява измененията в закона.

Подписалите декларацията искат широко обществено обсъждане на измененията в закона, тъй като оказват пряко влияние при прилагането и изпълнението на действащите в държавата нормативни актове, при защитата на гражданите и юридическите лица и техните права и законни итереси. Те дори стигат и до по далеч, като желаят законопроектът да бъде оттеглен, защото е освен противоконституционен, лобистки и ограничаващ свободата на пазарната инициатива замисъл.

Ето и мотивите за противоконституционност в декларацията:     

в §5, за изменение на чл.6, ал.3, Глава втора „Придобиване права на адвокат” от Законопректа. Предлага се отмяна на досегашния  и се предлага нов текст, с който  отпада възможността юристи с над 5 години юридически стаж, да бъдат приемани в адвокатска колегия само въз основа на подадена молба и доказателства за наличието на изискуемия юридически стаж. Тази възможност е предвидена единствено за хабилитирани научни работници по правни науки и имащите десет години
адвокатски стаж. Не става ясен критерият, по който е определен изискуемият размер от 10 години адвокатския стаж.

От предлагания текст може да бъде направен извода, че заемалите длъжност съдии, прокурори, следователи и юрисконсулти, независимо от професионалния им стаж, определен в Закона за съдебната власт, следва да полагат изпит при кандидатстване в адвокатурата, което създава усещане за подценяване и обида по отношение на юристите, заемали тези отговорни държавни длъжности. Българската адвокатура се равнява с тях по изискване за авторитет и уважение.
    
Предлаганата разпоредба противоречи на разпоредби на Конституцията на Р. България, а именно:

1.1. Чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията, регламентиращ  основен принцип на икономиката на Р. България, която следва да се основава на свободата на стопанска инициатива, респ. на конкуренцията, в случая – при предоставянето на правни услуги;
- чл. 48, ал. 1 от Конституцията, даваща право на гражданите на труд и вменяваща задължение на държавата да се грижи за създаването на условия за осъществяване на това право;
- чл. 48, ал. 3 от Конституцията, даващ право на всеки гражданин свободно да избира своята професия и мястото си на работа. Предлаганият текст създава ограничителни условия на тези права;

1.2. Разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията, насърчаващ  свобозвана стопанска инициатива и конкуренцията при предоставянето на правни услуги;
1.3. Разпоредбите на Закона за защита срещу дискриминацията, разпореждащ създаването на условия за равно третиране,   изключващи дискриминацията на лица, в случая -  с еднакъв образователен ценз и при наличие на професионален стаж;
1.4. Чл. 56 и 66 от Договорът за създаване на ЕИО, забраняващ всяко ограничаване при предоставянето на услуги, в случая - ограничаване чрез условията за придобиване на права за предоставяне на  правни услуги.

2) В § 12 относно изменение на чл. 24, ал.1, т.1, Глава шеста „Упражняване на адвокатска професия”.

Посочената разпоредба на ал.1 вменява, че предмет на упражняването на адвокатска професия е: „т.1 представителство и защита на правата и законните интереси на лица пред органите на съдебната власт, разследващите органи, административните органи и служби, физически и юридически лица и др.”, като определя представителството пред всякакви административни органи и служби на физически и юридически лица и др. като изключителен обект на адвокатска дейност, като съответно с предложените административно наказателни разпоредби на чл. 150, забранява извършването й от други лица.

Разпоредбата противоречи на чл. 32 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 18 от Административнопроцесуалния кодекс и чл. 91 от Наказателно – процесуалния кодекс, според които представителните права на адвокатите не са абсолютни и процесуално представителство може да се извършва и от лица, които не са адвокати.

Разпоредбата възпрепятства изпълнението на задълженията на счетоводителите и специализираните счетоводни предприятия, които представляват клиентите си пред Националната агенция за приходите, Национален осигурителен институт, Национален статистически институт, Инспекция по труда и редица други административни служби.

2.1 В § 12 относно измение на чл. 24, ал.1, т.2, Глава шеста „Упражняване на адвокатска професия”. Посочената разпоредба на ал.1 вменява, че предмет на упражняването на адвокатска професия е: „т.2 изготвяне на заявления, отговори, молби, искови молби, тъжби, жалби и др.”

По силата на новата редакция на счетоводителите и специализираните счетоводни предприятия ще им бъде забранено да изготвят по възлагане от своите клиенти искания за прихващане на суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Национална агенция по приходите по чл. 128 и чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, писмени възражения по чл.117, ал.5 и жалби по чл. 152 от същия Кодекс.

2.2 В §12, за изменение на чл. 24, ал.1, т.3,  Глава шеста „Упражняване на адвокатска професия”.

Посочената разпоредба на ал.1  вменява, че предмет на упражняването на адвокатска професия е: „т. 3. устни и писмени консултации, устни и писмени становища по правни въпроси”. При тълкуването на посочените разпоредби, не трябва да се забравя, че правните норми регламентират всички човешки дейности в обществото и държавата. Във всяка консултация има правен елемент, тъй като правото регламентира всички човешки дейности. Специалистите във всички области са задължени да познават и спазват законодателните разпоредби,  действащи в кръга на осъществяваната от тах професионална дейност.

Разпоредбата противоречи на текстове, съдържащи се в чл. 42 и чл. 45 от Кодекса на труда, съгласно които  синдикалните организации могат да обсъждат въпроси на трудовите и осигурителните правоотношения на работниците и служителите и да ги представляват като пълномощници пред съд.

Строителните инженери от Камара на инженерите в инвестиционното проектиране и тези от Камара на строителите, при изпълнение на своите задължения: при проектиране и/или изпълнение на строителни обекти, консултират своите клиенти – инвеститори в рамки, необходими за осъществяване на придобитата им професионална компетентност.        

Работата на брокерите на недвижими имоти, включва в себе си консултации, свързани със сделките и с ползването на недвижимите имоти.  Те дават съвети на своите клиенти във връзка с техните специфични изисквания при осъществяването на сделките с недвижими имоти, привличайки по необходимост в този процес и други специалисти – архитекти, финансисти, юристи и др.  

Управлението на недвижимо имущество е съществен елемент от работата на фирмите за недвижими имоти. Тази дейност изисква компетенции, надхвърлящи адвокатската практика и не може да бъде иззета с лека ръка от тези, която я упражняват професионално. 

Счетоводителите и специализираните счетоводни предприятия ще бъдат възпрепятствани да консултират устно и/или писмено своите клиенти по различни данъчни закони, както и по редица нормативни актове, свързани с трудовото и осигурително право, както и да изготвят становища по данъчно-правни, финансово-правни и трудово-правни въпроси.

 2.3 В § 12 относно изменение на чл. 24, ал.1, т.4 се регламентира като изключително адвокатска дейност: „справки в съдилища, прокуратури, полиция, арбитражи, съдебни изпълнители, нотариуси, административни органи и получаване на докумунти от тях.”

Счетоводителите и специализираните счетоводни предприятия ще бъдат възпрепятствани да правят справки по възлагане от клиенти пред органите на НАП, НОИ и други административни органи и да получават документи от тях, под страх от налагане на предвидените санкции в новата Глава петнадесета, предвидена в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.

2.4 В §12, за изменение на чл. 24, ал.1, т.7 регламентира като адвокатска дейност: „ управление на имущество, пазене на описано или дадено в обезпечение имущество.” Цитираната разпоредба е пренесена разширително и надвишава по обем дейности разпоредба на чл. 1, изр. 2 от Директива 77/249/ЕИО. В нея се препоръчва създаването на възможност за определени категории адвокати /в българското законодателство няма деление на адвокатите по категории – „solicitor   и „barrister”, характерно за правните системи от Англо-саксонски тип/, да изготвят официални документи за придобиване правото да управляват имущество на починали лица или за учредяване или прехвърляне на права върху земя. Задължителен характер имат само Регламентите на ЕС Разпоредбата на чл.1, изр. 2 от Директивата е диспозитивна норма: „държавите членки могат ....” и има само препоръчителен характер. Тя е неприложима в условията на българското законодателство, тъй като в него не се регламентира деление при адвокатите.

2.5 Текстът, фомулиран в чл. 24, ал.1, т.8 от Законопроекта: „т.8. изготвянето и подаването на книжа за вписване в имотния, търговския и други регистри”, определя тези дейности като обект на адвокатска дейност и при нарушаване са предвидени санкции – глоби и санкции по проекта за нова Глава петнадесета от Закона за адвокатурата.

Разпоредбата, съдържаща се в ал.1, чл. 24, ал.1, т.8, е в противоречие с принципите на Закона за търговския регистър, закрепени в разпоредбите на чл.2а и чл. 13, целящи бързина и процесуална икономия, като за улеснение на дейността по регистрация, бяха създадени заявления по образец.

Разпоредбата влиза в противоречие с изпълнението на задълженията на счетоводителите и специализираните счетоводни предпиятия, които съобразно разпоредбите на Закона за счетоводствто, Законите за общественото и здравното осигуряване, внасят в определените срокове необходимите книжа в други регистри, тези на НАП, НОИ и Търговския регистър, в последния - главно  Годишните финансови отчети.
     

Работата с имотния регистър във връзка с проверките за тежести при сделки с недвижими имоти се извършва основно от брокерите на имоти и е част от техните задължения поети в интерес на  клиентите.

3) Разпоредбата на §14 от проекта, създава опасност от необосновано и безконтролно получаване на информация, в противоречие с действащи законови регламенти за опазване на личните данни на гражданите и юридическите лица в Република България.

3.1 В § 14 от проекта за изменение и допълнение на чл. 31, ал. 1 от Закона за адвокатурата, разпоредбата създава задължения за органите на досъдебното производство, административните органи, частните съдебни изпълнители, нотариусите и ... „всички други служби в страната”, да осигурят на адвоката свободен достъп за извършване на справки, да му предоставят копия от книжа и сведения, само въз основа на качеството му на адвокат, удостоверено с адвокатска карта. Разпоредбата противоречи на чл. 30 от Конституцията на Р. България, в която е залегнал принципът за лични свобода и неприкосновеност.

Третираният текст на чл. 31 , ал. 1 противоречи на правилото на чл. 32 от Конституцията на Р. България, съгласно който личният живот на гражданите е неприкосновен, а документите, данните и сведенията са лични данни, те са част от тяхната лична свобода.  Необходимо е сведения, документи и лични данни на лица, да се получават само срещу представено от адвоката пълномощно, дадено му от негов клиент за конкретен случай. Съдът може да издаде на процесуалния представител удостоверение за снабдяване с необходими данни и документи от различни институции, но само след направена мотивирана преценка за тяхната необходимост.  

Проектът на посчената по- горе разпоредба, противоречи на:
- чл.1 и чл.2 от Закона на защита на личните данни. Той определя данните, които имат характер на „лични данни”, както и достъпа до тези данни. В закона е регламентирано, че личните данни, обработвани от държавни органи са служебна информация;
- Чл. 62 от Закона за кредитните институции, свързан с опазването на банкова тайна;
- Чл. 21 и чл. 28, ал.3 и ал. 4 от Закона за нотариусите и нотариалната  дейност.

Към настоящия момент органите на публичната власт /съдии, прокурори, Национална агенция по приходите и др./ нямат подобен неограничен достъп до информация само на основание собствения си статут. Във всички случаи е необходим специален акт – постановление, или разпореждане, при това по конкретно и изрично посочено дело/производство, за да има задължения банката, нотариусът и т.н да предостави информация и документи на държавен служител от такъв ранг. Няма никаква причина тази привилегия да бъде предоставена на адвокатите, без те да имат задължението да мотивират правния интерес и да удостоверяват факта, че с искането за предоставяне на информация не се нарушават други нормативни актове, както права и законни интереси на на физически и/или юридически лица.    

Предлаганият нов текст на чл. 31, ал.1 създава опасност по отношение на юридическите лица, тъй като се нарушава правото на търговска тайна по смисъла на § 1, т. 9 от Закона за защита на конкуренцията.
Предлаганата промяна противоречи на чл. 62 от Закона за кредитните институции, свързани с опазването на банкова тайна.
Съществува противоречие с разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, свързани с опазването на данъчна тайна.
     
 3.2 В § 14, чл.31, ал. 2 от Законопроекта се предлага адвокатите да имат достъп до Национална база данни „Население”, поддържана от МРРБ и Националния автоматизиран фонд на българските лични документи, по ред и условия, определени от Министерския съвет. Това предложение отново предпоставя противоречие на разпоредбите на Закона за защита на личните данни, посочени по-горе и представлява открита заплаха за националната сигурност.

От една страна, неограниченият брой лица, които по силата на предлагания текст, биха имали достъп до всички лични данни на българските граждани, прави контрола над тази дейност от страна на държавата практически невъзможен.

От друга страна, след като се има предвид, че адвокатът е защитник не на цялото общество, а само на определен гражданскоправен субект с накърнено субективно право, при наличие на две спорещи страни с изкючващи се права, а адвокатът защитава само едната от тях, неговият свободен достъп до тази строго лична информация, която се съдържа в Национална база данни „Население” поставя под огромен риск нейното неправомерно използване в ущърб и във вреда на насрещната страна.

От трета страна, личните данни и личните документи са въпрос на национална сигурност на всяка държава, а когато чужди граждани имат достъп до тях – това се характеризира като накърняване на националния суверенитет. Съгласно общностното законодателство, адвокатите от Европейския съюз имат право и могат да практикуват професията си в Р. България. Упражнявайки разрешената им адвокатска дейност на територията на Р. България, чуждестранните адвокати биха имали равнопоставен с българските си колеги достъп до всички лични данни на българските граждани, съдържащи се в актовете за гражданско състояние и документите за самоличност, което по горните съображения е напълно неприемвливо и недопустимо. Чуждестранните адвокати биха имали повече права в Р. България, отколкото в собствените си държави, която несъразмерност влиза в противоречие с устройствените принципи на Европейския съюз.

4)  В § 15 се предлагат изменения на чл. 32 със създаването на нова ал.2, съгласно която адвокатът има право в кръга на дейността си да удостоверява подписите на частни документи и договори, които не подлежат на вписване, подписите и съдържанието на пълномощни по чл. 37 от Закона за задълженията и договорите, както и верността на преписи и извлечения от книжа и документи по ред, определен от министъра на правосъдието, съвместно с Висшия адвокатски съвет.
        
Посочената разпоредба противоречи на основополагащия принцип на нотариалната дейност – нейният публичен характер. Функция на този публичен характер са прогласените в ЗННД и ГПК принципи, на които се подчинява тази дейност, а именно: законност, безпристрастност и независимост. На нотариусите са възложени от държавата удостоверителни функции, при изпълнението на които те се явяват трето незаинтересовано лице по отношение на гражданските правоотношения, за които удостоверяват. Те не са страна при упълномощаването, имащо характер на едностранна сделка, те не са страна при сключването на сделка с недвижими имоти и/или търговски и облигационни договори. Адвокатите по професия и по задължение действат в защита на конкретен интерес, те не могат да бъдат безпристрастни и независими. Обективно е налице противоречие в характера на удостоверителната и защитната дейност, което ги прави несъвместими.

Нотариусите са задължени да съхраняват архив на удостоверените пълномощни по отношение на разпореждането с недвижими имоти, движими вещи /МПС/ и при упълномощаването. Воденето и съхраняването на архив от нотариалните кантори дава възможност на банките и други заинтересовани лица да извършват справки с оглед правната стабилност на тяхната дейност и възпрепятстване на злоупотреби, особено с недвижими имоти.

Предоставянето възможност на адвокати да съставят пълномощни и договори и едновременно с това да ги удостоверяват, да извършват посочените по-горе удостоверявания, създава потенциална възможност за конфликт на интереси, тъй като обичайно адвокатът представлява една от страните по спора, или гражданското правоотношение и е ангажиран с неговата защита. Съществува риск от прилагането на чл. 417, ал.3 от ГПК, в случай че Народното събрание приеме предлаганите в Законопроекта условия на удостоверяване на документи от страна на адвокати.

Предлаганият текст влиза в противоречие с разпоредбите на част шеста Охранителни производства на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ и тяхното възлагане, съгласно Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

Няма належаща обществена необходимост от горепосочената разпоредба.

Според общата теория на правото, нормативен акт се създава или изменя, когато е налице обществена необходимост.  Направените в чл. 32, ал. 2 от проекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата предложения не целят задоволяване на обществени потребности, които са настъпили през последните години и, които да налагат промяна на действащата регулация на нотариалното удостоверяване. Предложението за разширяване кръга на субектите, носители на публична удостоверителна компетентност, не е мотивирано от нуждата за улесняване достъпа до нотариална услуга или повишаване на нейното качество. Евентуалното му приемане би създало предпоставки за злоупотреби, несигурност в документооборота и затрудняване на гражданския оборот.

Направените предложения в § 15 са в противоречие с разпоредбата на чл. 10 от Закона за нормативните актове, който регламентира, че: „Обществените отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни акта от същата степен. Обществените отношения, които спадат към една област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото допълнение, или изменение, а не с отделен акт от същата степен.”
 

Във вътрешното ни право нотариалната компетентност е уредена от един единствен нормативен акт – Закон за нотариусите и нотариалната дейност, който постановява, че нотариалната дейност се осъществява от нотариусите, като регламентира всички изключения от това правило.

Именно, поради изначалната липса на норми в Закона за адвокатурата и при пълна и последователна регламентация на нотариалната дейност в ЗННД, предлаганата промяна в Закона за адвокатурата, целяща разширяване на кръга от лица, оправомощени да осъществяват нотариални функции, е в нарушение с разпоредбите на Закона за нормативните актове.          

5) С § 91 от Законопроекта се създава нова Глава петнадесета „Административно наказателни разпоредби”.

Предложените текстове в тази нова Глава петнадесета влизат в противоречие с разпоредбите на Закона за административните нарушения  и наказания /ЗАНН/. С предлаганите изменения се отнема част от административната юрискдикция на държавата. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗАНН, административните актове се съставят от длъжностни лица. В чл. 47 от същия закон изчерпателно са изброени административно-наказващите органи – държавни, общински, съдебни и прокурорски. Чрез предлаганите изменения за съставянето на актове и наказателни постановления се оторизират представители на организацията  на свободната професия адвокат - адвокатския съвет и се допуска налагането на санкции в частен интерес: чл. 152, ал. 2 от предложенията регламентират правило за това, че  сумите, събрани от наложени глоби и имуществени санкции, се внасят по сметката на съответния адвокатски съвет.

Недоумение будят и предложенията, съдържащи се в чл. 153 от Законопроекта, с които се създават задължения на органите на съдебната и на изпълнителната власт, нотариусите и частните съдебни изпълнители /държавните съдебни изпълнители са пропуснати/, както и всички физически и юридически лица, са длъжни да информират съответната адвокатска колегия за извършване на нарушенията по чл. 150. С тази императивна разпоредба „адвокатската юрисдикция” създава задължения на независими държавни органи и на органи, на които са възложени държавни функции – нотариуси и съдебни изпълнители.

 6) Проектът е внесен за обсъждане от Народното събрание без да има раздел Преходни и заключителни разпоредби. Считаме предложението за незавършено и непълно, поради което не отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове.

7) По отношение мотивите към Законопроекта, считаме, че същите не отговарят на изискванията на чл. 28 от Закона за нормативните актове, тъй като не е направена оценка на въздействието на предлаганите промени по отношение разпоредбите на Конституцията и действащите нормативни актове в държавата. Не е направена оценка за въздействието на предлаганите промени по отношение на обществените отношения свързани с опазване на личните данни, правото на свободна стопанска инициатива и защита на конкуренцията, банковата дейност и данъчните закони. Обосновано може да се очаква предлаганите законодателни промени да доведат до допълнителни разходи за бизнеса и за гражданите, както и за бюджетния сектор, не на последно място и до рискове за приходната част на бюджета, при евентуално негативно въздейстие на промените върху редица други свободни професии. 

 8) Законопроектът е от категорията на т.н. „Златни законопроекти”, т.е. такива, които са лобистки, без обществена необходимост от тях и са насочени единствено към удовлетворяване на частни, корпоративни интереси.