Заради зелените от „За да остане природа в България“ над 400 селища и над 100 000 човека в България са без ток вече 5 дни, твърдят енергийни експерти. Курортите Пампорово и Велинград, също останаха на тъмно. Туристите в Пампорово не успяха да карат и ски. Природозащитници като Тома Белев, Андрей Ковачев и Петко Цветков не разрешават по-широки просеки при поставянето на електрическите стълбове, защото се изсичат гори. Липсата на по-широки просеки и санитарна сеч позволява падането на дървета върху жиците, твърдят енергийните експерти. Според тях зелените вместо да се борят с незаконната сеч и бракониерството, които са бич за горите, те спират разширяването на инфраструктурата, от което страдат хората. За увеличаването на просеките и стълбовете трябва да бъде извършен сервитут и промяна в предназначението на горските масиви.
Причините за липсата на ток са най-вече в обилния снеговалеж, който събори доста дървета, независимо от това, че има направени просеки. Използвам случая да кажа, че ще поискаме промяна в нормативната база, заяви Иван Йотов, изпълнителен директор на ЕСО. Ще предложим да бъдат разширени просеките. Когато трасето на електропровода преминава през пресечена местност и голям наклон, дърветата падат директно върху електропреносната мрежа и върху стълбовете. Ако просеките бяха по-широки, 80-90% от авариите, които се случиха, нямаше да ги има, допълни той.
„Видях печални ситуации в бедстващите райони. Нашите хора лазят, за да стигнат до авариите. И в същото време мъкнат със себе си материали за отстраняване на авариите, моторни резачки, за да режат паднали дървета. Техниката не може да върви през тези местности. Получаваме помощ от областните щабове в Кърджали и Смолян, но техните машини закъсваха, трябваше да ги вадим, преспите на места са високи 3 и повече метра“, подчерта Йотов.
За да няма скъсани електропроводи заради паднали дървета, трябва да се помисли за увеличаване на сервитутната зона, особено в гористите и пресечените терени, коментира бившият директор на ЕСО и бивш заместник-енергиен министър Иван Айолов. Според него просеките трябва да са по-широки, за да е сигурно, че и да падат дървета в следствие на природните стихии, проводите няма да бъдат засегнати. Същото мнение изрази още бившия шеф на комисията за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев, който обясни, че причина за проблемите от последните дни е и липсата на достатъчно инвестиции в мрежата на ЕСО и електроразпределителните дружества. Около тази теза се обединиха енергийният експерт проф. Атанас Тасев от Българския енергиен форум. „Системата просто не издържа теста на снега. То се случи, защото има липса на инвестиции. Няма превантивно действие. Говоря за това, че в просеките, където са стълбовете, има елемент на самозалесяване. Трасетата не се чистят. Ако това беше направено, значителна част от авариите нямаше да се случат, каза проф. Атанас Тасев.
Бившият член на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Еленко Божков посочи, че подобно бедствие – аварирали 40 електропровода на 110 киловолта, не се е случвало в последните 30 години. Припомняме, че заради обилния снеговалеж над 750 населени места останаха без електрозахранване. Божков коментира, че трябва да се направи анализ на работата по преносната мрежа и причините за авариралите електропроводи. Експертът беше категоричен, че в планинските райони електропроводите преминават през просеки и трябва да се оцени дали те са били достатъчно широки. Част от скъсаните кабели в горите са били повлечени от болни дървета, каза Божков. Той допълни, че просеките в горите са тесни, защото се изпълняват изисквания на Министерство на земеделието и храните.
Днес от парламентарната трибуна министърът на енергетиката Теменужка Петкова заяви, че правителството има намерение да инициираме промяна в нормативната уредба за разширяване на просеките. „Около 50% от повредите, които бяха факт, може би нямаше да се случат, ако имаше по-голямо разстояние”, обясни тя.
Петкова поясни, че огромна част от далекопроводите са били скъсани от паднали дървета, което е довело и до дискомфорта във Велинград. „Това, което се изискваше от нас и ЕСО беше направено на 100%”, подчерта министърът на енергетиката.
Тя уточни, че по отношение на инвестициите, които EVN прави във Велинград, Министерство на енергетиката няма конкретно касателство. „Това са разходи, свързани пряко с неговата инвестиционна дейност. Много се надявам КЕВР да има планове как би трябвало оттук нататък да се контролира този процес”, каза още Теменужка Петкова.
Пак от парламентарната трибуна депутатът от БСП Дора Янкова заяви, че БСП ще подкрепи разширяването на просеките.