Консумацията на властта е единственото, което обединява правителството. Това заяви в интервю за Факти.бг политологът Калоян Методиев. Той не би искал да е на мястото на Петър Москов и смята, че вече сме в президентска кампания...
След днешното решение на ДБГ да останат във властта, макар и с определени шестмесечни ангажименти, приключиха ли "трусовете" за коалиционното управление?
Не. Толкова много партии и интереси, без никаква идейна спойка или някакви резултати досега, не могат да бъдат стабилна конструкция. Тази коалиция не удовлетворява никакви мащабни обществени очаквания.
Как ще коментирате оставането на министър Москов?
Не искам да съм на неговото място. Електоратът на ДСБ и съпартийците му ще го съсипят по морална линия. Политическото му бъдеще минава единствено през формулата „любимец на Бойко Борисов“. Не ГЕРБ, а Борисов. Това е доста нетрайна роля. А и за какво ще му е необходима след няколко седмици или месеци?
Ще се отрази ли това оставане на бъдещето на ДСБ?
Зависи как отиграят ситуацията. Тя е и възможност за тях. Самият Москов и московчетата във властта ще бъдат демонизирани и могат са се окажат консолидиращия враг. ДСБ са партия на опозиционността, така че най-силни и опасни са в това си битие.
Има ли пукнатини всъщност в правителството?
Пукнатини колкото искате. Единственото, което ги обединява е консумацията на властта. Това се видя от мини кризата. Масово се зарязаха партии и избиратели, за да се чуят клетви в името на министър-председателя.
Ще има ли още смени на министри?
Вероятно ще има смени – едни поради заболяване, други поради некадърност, трети поради конюнктурни съображения.
Ще има ли масово недоволство по улиците?
То тече, само че не е масово. Много малки протестчета вече бълбукат. Ако се събере, натрупаното напрежение може да избухне. Хореографията на Слави Трифонов може да вгорчи живота на управляващите. Искрата може да е някакво социално дразнение, като например покачване на определени цени. Януари-март правителството ще трябва да кара на мускули.
Започна ли президентската кампания?
В нея сме. Това е крайната цел на едно политическо пътуване и на това е подчинена цялата ситуация в държавата.