Военната окупация на територията на Азербайджан не представлява решение и никога няма да се получи политическия резултат, желан от Армения. Това заяви в специално интервю за Факти.бг д-р Наргиз Гурбанова, посланик на Република Азербайджан в България във връзка с конфликта в Нагорни Карабах.
Отчаяните опити на Армения да обвини Азербайджан за ескалацията на ситуацията по фронтовата линия цели да заблуди собствените си граждани и международната общност, заяви още азербайджанският посланик у нас Наргиз Гурбанова.
Дипломатът подчерта, че военната окупация не е решение и колкото по-скоро Армения се примири с тази реалност, конфликтът ще бъде разрешен по-рано и страните в региона ще се възползват от перспективите за сътрудничество и икономическо развитие.
Посланикът добави, че сепаратисткият режим, установен в окупираните територии, е открил банкови сметки за парични преводи, които се използват за закупуване на оръжия за въоръжените сили.
Г-жо Гурбанова, в началото на месеца Нагорни Карабах се превърна в сцена на ожесточени сблъсъци, в които загинаха и цивилни. Можем ли да очакваме ескалиране на напрежението и нова гореща точка в световен мащаб?
На 2 април 2016 г. въоръжените сили на Република Армения, взеха на прицел гъстонаселени с цивилни жители в близките до фронтовата линия райони, използвайки тежко оръжие, за да стрелят по позиции на азербайджанските въоръжени сили по линията на контакт. В резултат на тази въоръжена провокация редица цивилни бяха убити и тежко ранени. Значителни щети бяха причинени на частни и държавни имоти. Арменските действия представляват грубо нарушение на международното хуманитарно право, по-специално на разпоредбите на Женевската конвенция от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях, както и Хагската конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт от 1954. В резултат на тези преднамерени атаки, голям брой цивилни в Азербайджан, бяха лишени от основните си права на живот, здраве, имоти, образование, комуникация, и възможност да практикуват своята религия.
Шест цивилни, сред тях 2 деца под 16-годишна възраст, бяха убити и 24 цивилни - тежко ранени и осакатени. Значителни щети бяха нанесени на частни и публични собствености, включително и критичната гражданска инфраструктура. 206 частни къщи, 30 училища, 1 джамия бяха унищожени.
Въоръжените сили на Азербайджан взеха необходимите мерки за противодействие в рамките на международно признатите граници на Азербайджан, за да се гарантира безопасността на цивилното население и възпиране на Армения от по-нататъшни действия на агресия. По-късно, на 3 април 2016 г., като жест на добра воля, въоръжените сили на Република Азербайджан обявиха едностранно прекратяване на контра и ответните атаки. Но арменските въоръжени сили до 5 април 2016 г. включително, продължиха да обстрелват с артилерия и други тежки оръжия позициите на въоръжените сили на Азербайджан по линията на контакт, включително цивилно населените райони.
За съжаление, през последните години тези въоръжени провокации на Армения, да атакува и убива азербайджански военни, както и цивилни с използването на минохвъргачки и едрокалибрени картечници и артилерия, са станали по-чести и по-жестоки. Армения, в опит да засили нейната тежка артилерия в окупираните територии, разгръща допълнителни ракетни и артилерийски сили и военни хеликоптери, провежда интензивни трансферни полети между окупираните територии на Азербайджан и Армения.
Отчаяните опити на Армения да обвини Азербайджан за ескалацията на ситуацията по фронтовата линия цели да заблуди собствените си граждани и международната общност.
Има ли изгледи конфликтът в Нагорни Карабах да „разпали“ регионален сблъсък между Русия и Турция, или договореното примирие (на 5 април) ще тушира по-нататъшните боеве?
Азербайджан многократно постави на вниманието на международната общност, че незаконното присъствие на арменските въоръжени сили в окупираните територии на Азербайджан, остава основна причина за ескалацията на ситуацията. Това представлява основна пречка за мирното разрешаване на конфликта и установяването на мира в региона.
В този контекст е важно да се доведе до вниманието на международната общност, че на 4 април 2016 г. незаконният сепаратистки режим, установен от Република Армения в окупираните територии на Република Азербайджан, се е обърнал към членовете на арменската общност и чуждестранни граждани за получаване на финансова помощ. Той също така разпространява информация за банкови сметки, за да извърши съответните парични преводи.
Както стана ясно от интернет страниците на сепаратисткия режим, така нареченото "Министерство на финансите" на сепаратисткия режим, откри банкови сметки за парични преводи в драм, долари, евро и рубли и тези трансфери ще бъдат реализирани чрез международните Ситибанк и Райфайзен банк, Акционерното дружество на Дойче Банк Америка Ню Йорк, Сбербанк, Дойче Банк ЕйДжи.
Артур Агабекян, така нареченият "вицепремиер" на сепаратисткия режим, пише на своята Фейсбук страница, че финансовата помощ постъпила от паричните преводи ще се използва предимно за закупуване на оръжия за въоръжените сили.
Финансовата помощ, постъпила в резултат на "благотворителната кампания" за сепаратисткия режим, установен в окупираните територии на Република Азербайджан, е пряка заплаха за признаване на международния суверенитет и териториалната цялост на Република Азербайджан.Тя служи и за въоръжението на агресора и укрепване на резултатите от окупацията под предлог "евакуация на населението при трудни обстоятелства и решаването на техните социални проблеми".
Азербайджан призовава международната общност да изиска от Армения да спре незаконната окупация на териториите на Азербайджан, да изтегли войските си от всички окупирани земи и да се ангажира конструктивно с процеса на разрешаване на конфликта, в съответствие с изискванията на съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, както и основните норми и принципи на международното право.
Коя е основната пречка за дълготрайното решаване на конфликта в спорния регион?
Армения, чрез последователните провокации и ескалация на ситуацията, чрез засилването на военното си застрояване в окупираните територии, чрез незаконната промяна на демографския, културния и физическия характер на иззетите земи, участва в незаконни икономически и други дейности. Включително прехвърлянето на арменска популация в тези територии преследва очевидна цел за анексиране на територии на Азербайджан и консолидиране на статуквото, което е неприемливо и неустойчиво, тъй като тя беше многократно заявена от държавните ръководители на Минската група на ОССЕ. Това е Армения, която постоянно блокира всички инициативи на Минската група на ОССЕ, включително неотдавнашните предложения на руския външен министър Сергей Лавров, за да доведе до провал преговорния процес. Това още веднъж доказва, че официално Ереван не е истински заинтересован от намирането на политическо решение на въоръжения конфликт.
Военната окупация на територията на Азербайджан не представлява решение и никога няма да се получи политическия резултат, желан от Армения. Колкото по-скоро Армения се примири с тази реалност, конфликтът ще бъде разрешен по-рано и страните в региона ще се възползват от перспективите за сътрудничество и икономическо развитие.
Наргиз Гурбанова коментира и неотдавнашното изявление на посолството на Армения. На 9 април Факти.бг се свърза с посолството на Армения за коментар по конфликта в Нагорни Карабах.
Твърденията на арменската страна, че в момента на разпадането на Съветския съюз, два независими и равноправни субекта, "Нагорно-Карабахската република" и Република Азербайджан, са се появили в административната територия на Азербайджанската Съветска Социалистическа Република, са принципно погрешни. Незаконният опит за едностранно отделяне на Нагорно-Карабахския регион в рамките на Съветската правна система, без съгласието на Азербайджан, бе потвърден на най-високо конституционално ниво. Когато Азербайджан се е сдобила с независимост и в условията на действащото право, в територията на Азербайджан е бил включен Нагорно-Карабахския регион. Съответно, при обявяване на независимостта си територията на Азербайджан включва границите каквито са били по време на бившия СССР.
Трябва да се отбележи, че почти от самото си основаване, Републиките Азербайджан и Армения се ангажираха - подобно на други страни в Декларацията Алма Ата от 21 декември 1991 г. - за: "Признаване и зачитане на териториалната цялост и неприкосновеност на съществуващите граници на всички други ". В Хартата на Общността на независимите държави (ОНД) от 1993 г., в която и Армения и Азербайджан са страни, в член 3 се подчертава принципа на "неприкосновеност на държавните граници, признаване на съществуващите граници и отказ от незаконно придобиване на територии". Несъмнено, твърда позиция се взе от всички държави-членки от ОНД, за да запазят своите бивши административни и междудържавни граници след разпадането на СССР.
Това че Нагорно-Карабахския регион е част от Азербайджан бе потвърдено от Съвета за сигурност на ООН в съответните резолюции относно конфликта, което от този момент нататък многократно бе заявявано на международно ниво. Важно е да се отбележи, че резолюциите на Съвета за сигурност, които признават, че Нагорно-Карабахския регион представлява част от Азербайджан и препотвърждават неприкосновеността на международните граници и недопустимостта на използването на сила за придобиване на територия, бяха приети след като арменската общност от Нагорно-Карабахския регион едностранно бе декларирала своята така наречената "независимост". В действителност едностранно декларираната "независимост" не бе призната от нито една страна в света, включително и Армения. Следователно, Съветът за сигурност заяви абсолютно ясно, че едностранното обявяване на независимост в дадената ситуация, е невалидно.