Статията е публикувана във Foreign Policy. Адмирал Джеймс Ставридис е военен теоретик и бивш командващ силите на НАТО в Европа
В легендарния роман на Ян Флеминг "Голдфингър"(бел. на ред.: „Голдфингър“ е седмият от поредицата за Джеймс Бонд. Издаден е на 23 март 1959 г.) злодеят говори за Джеймс Бонд, който все му проваля плановете, по следния начин: "Един път - това е случайност. Втори път - това е съвпадение. Трети път - това е вражеско действия". Как в такъв случай да приемем изключително провокационните номера на руската авиация от миналата седмица срещу американския военен кораб в Балтийско море и срещу американския самолет, който летеше в международното въздушно пространство?
Владимир Путин си играе с огъня, като поощрява такива агресивни действия и няма съмнение, че тяхното извършване идва лично от него, ако отчитаме начина, по който днес Русия се ръководи и факта колко рисковани са такива демонстративни полети. В първия случай от 12 април, руски Су-24 прелетя с висока скорост и на пределно ниска височина - на 15 метра, от американския кораб "Доналд Кук". Екипажът на есминеца не откри огън, макар че е бил в правото си да използва отбранително оръжие срещу руския самолет. Преди няколко години аз сам командвах подобен кораб и знам каква изключителна издръжливост прояви командира на кораба. Той се сблъска с възможни враждебни намерения и навярно е помислил да свали самолета. Ситуацията е била смекчена от това, че самолетът видимо не е имал оръжие и не е бил с включен радар, който прихваща целта. Вторият инцидент стана на 17 април с американския самолет RC-135, изпълняващ полет в международното въздушно пространство. В този случай руският Су-24 изпълни фигурата "бъчва"(бел.на ред. „бъчва“ е фигура от висшия пилотаж, по време на която самолетът се обръща около хоризонталната си ос на 360 градуса), прелитайки над по-бавния и по-малко маневрен американски самолет на разстояние от 15 метра. Това е много опасна маневра (два F-14 от моята авиационна ударна група се сблъскаха през 2004 г., изпълнявайки тази фигура). Това повече прилича на въздушна глупост от типа на тези, които видяхме в известния филм "Топ Гън" (бел. на ред. американски филм от 1986 г. на режисьора Тони Скот). Това беше глупаво през 1986 г.(когато такива маневри правихме и ние, и руснаците). Глупаво е и сега.
Напрежението между Вашингтон и Москва достигна най-високото си напрежение от времето на студената война, която завърши преди повече от 20 години. То е резултат на руското нахлуване в Украйна и анексията на Крим, които са нарушение на международното право и които доведоха до това Съединените щати и техните европейски съюзници да въведат санкции срещу Русия. Още повече, че между Русия и САЩ съществуват остри разногласия за начина на действие в Сирия, където Путин поддържа отвратителния режим на Башар Асад, а Съединените щати се опитват да съставят опозиция от умерените сили сред въстаниците с цел да го разгромят. В момента Кремъл реагира много остро, защото НАТО активно провежда учения и разполага военни части до границите с Русия, което е пряк резултат от агресивните й действия в Грузия и Украйна. И накрая, Русия се тревожи за сигурността на Калининградска област, която се намира по бреговете на Балтийско море (именно там станаха двата инцидента) и е отрязана от основната част на страната. Москва заплашва да разгърне там балистични ракети ако Съединените щати усилят своя ядрен арсенал в Германия.
Подобно плъзване към манталитета на студената война не е в ничий интерес. Как да спрем конфронтацията, но така че да се противопоставим на Москва всеки път, когато са необходими норми на поведение?
Сам войнът не е воин
Първото правило е да се действа заедно. Идеята за междудържавна конфронтация ще доведе до обратен резултат за САЩ. Вашингтон трябва колкото може повече да отговаря на действията на Русия в рамките на НАТО, прехвърляйки в региона морски и въздушни сили. Русия иска да превърне противоборството в пряка конфронтация със САЩ и да разедини Северноатлантическия алианс. Не трябва да допуснем това и трябва да действаме под егидата на НАТО, в това число и в рамките на Инициативата за осигуряване на европейската сигурност.
Да се борим избирателно
Второ, да противодействаме на Русия трябва само тогава, когато това е необходимо. В частност трябва да продължим да оказваме натиск върху Москва със санкциите и да го правим докато тя не изпълни изцяло условията на Минските споразумения за прекратяване на огъня. Ние трябва настойчиво да изискваме Асад да бъде лишен от власт и да посочваме грубите нарушения на човешките права в Русия. Но ние имаме и много други разногласия с Русия за това как трябва да се действа в международната система и тези разногласия не изискват конфронтация (милитаризацията на Арктика, отказът от контрол над въоръжаването, разгръщането на системи за противоракетна отбрана, продажбата на руско оръжие на Иран, правилата за действия в киберпространството и т.н.).
Да си сътрудничим там, където е възможно
Като трета крачка ние трябва с по-голяма готовност да тръгнем на сътрудничество в борбата с тероризма, наркотиците и пиратството. По всички тези международни проблеми Вашингтон и Москва като цяло имат единни възгледи. Не е изключено да можем да действаме заедно на Балканите с цел нормализация на отношенията със Сърбия и откъсналата се от нея република Косово, а така също в рамките на решението на въпроса за спорните граници на Босна и Херцеговина. Ние можем да развиваме сътрудничество по защитата на околната среда, да разширяваме обмена в сферата на образованието. Не е изключено с времето да стигнем до взаимно разбиране за Сирия (макар Асад там да остава като препъни камък). Двете страни са заинтересовани от решение на афганистанските проблеми и постигането на мир между Индия и Пакистан.
Повече да говорим, по-малко да стреляме
И накрая, целесъобразно е да водим колкото се може по-често диалог с Русия за взаимоотношенията между въоръжените сили на нашите страни. Сключеното през 1972 г. между САЩ и СССР "Споразумение за предотвратяване на инциденти в открито море и въздушното пространство над него" е добра основа, която да урежда правилата за действие на кораби и самолети. В него има много конкретни указания и в годините на това споразумение беше основно ръководство за действие. В този смисъл положителна крачка би било свикването на конференция на високо равнище с участието на военните ръководители на САЩ и Русия, на която да се анализира изпълнението на договора и да му се придаде нова сила.
Хората често ме питат дали сме се върнали във времената на студената война. Аз отговарям: засега не. Студената война многократно надхвърляше днешната конфронтация по количество на войски, кораби и самолети, а така също и по степен на бойна готовност за начало на мащабни военни действия с глобални измерения, в това число и с нанасянето на ядрени удари. Засега сме далеч от това.
Ако не прекратим провокационните действия от типа на тези, които бяха предприети миналата седмица от руските пилоти, рано или късно някой самолет ще бъде свален, което ще предизвика много по-опасна конфронтация. Съединените щати от своя страна са длъжни открито да говорят за разгръщането на сили и средства по руската периферия, като подчертават, че не планират никакви настъпателни действия. Разумно ще е това да се прави чрез Съвета НАТО-Русия.
Нямаме нужда да започваме нова студена война, но за да не я допуснем, трябват сдържаност, здрав разум и дипломатически усилия, особено от страна на Москва и Вашингтон. Както и в романа "Голдфингър", двете страни виждат действията си като "вражески", а това създава опасност от грешно изчисление. Преди всичко ние трябва да сме разбираеми един за друг и да смекчим риториката и акробатическите номера във въздуха докато там не са започнали да летят снаряди и ракети.