Не е това държавата, г-н Доган, за която си мечтаехме през 1989 г. С тези думи почетния президент на КТ „Подкрепа“ се обърна към почетния председател на ДПС по време на IX-та национална конференция на партията.
Вместо приветствие Тренчев разказа пред делегатите един случай от 1989 г.:
„Беше април. На вратата ни се звъни. Излезе жена ми. Някакъв човек – възрастен, обикновен. На въпрос „Кого търсите?“, той отговаря: „Търся д-р Тренчев“. (Константин Тренчев говори за разговорите, които води по радио "Свободна Европа" през пролетта на 1989 г., по време на които се обявява в защита на българските турци, които са със сменени имена - бел.ред.)
Кой д-р Тренчев, пита жена ми – малкия или големия, тъй като баща ми също е доктор. Човекът обаче не знаел това и казал: „Този, който говори по радиото.“
Дойде човекът, казва: „Докторе, аз съм обикновен човек, но се радвам, че се борите за името ми.“ Не каза „правата ми“, каза „името ми“. След което ми каза, че тъй като ходя, тичам, сигурно имам нужда от пари. „Ето тук съм приготвил, искам да ви оставя, с друго не мога да помогна...“
Аз отказвах, отказвах, той обаче – не, аз съм ги нарекъл! Тогава, викам, да ти напиша разписка. Това е първият финансов документ, който има „Подкрепа“. Написах му разписка, подписа човекът и си тръгна. След малко пак звъни. Вика, „докторе, аз ти вярвам, не ми трябваИ. И я остави на масата.
И тук идва нещо, което трябва да помним. Хванали са го от Държавна сигурност и така са го били, че после са го увивали в овчи кожи... Това не трябва да го забравяте!
Това е много личен спомен. За първи път си позволявам да го кажа публично.
Разберете! Не е това мечтата за която тръгнахме. Но, все още, не всичко е загубено. Борете се тази държава да е по-добра, по-щастлива! Да стоят децата ни тук, а не да ходят по Канада, САЩ и Западна Европа...“