Анализът е на Фауаз Жерж за „Project Syndicate“.
Фауаз Жерж е професор по международни отношения в Лондонското училище по икономика и политически науки. Автор е на книгата „Ислямска държава: История“ (2016 г.)
Така наречената „Ислямска държава“ продължава да представлява сериозно предизвикателство не само в Близкия изток, но и в целия свят. И докато усилията на водената от САЩ коалиция отслабиха „Ислямска държава“, то унищожаването на групировката се оказа трудно – и ИД продължава да вдъхновява атаки на различни места, от Брюксел до Бангладеш.
За да разберем как да победим „Ислямска държава“ веднъж завинаги, то първо трябва да разберем нейната стратегия. Нека не правим грешка: дори международните атаки с пръст на ИД да изглеждат произволни, то глобалната война на групировката има стратегическа логика.
„Ислямска държава“ се бори за своето оцеляване. Джихадистите нямат нито парите, нито военните ресурси да водят традиционна война с коалиционните сили и местните им съюзници – поне не за дълго. Това, с което разполагат, е послание, което ехти при определени групи – типично маргинализирани, разочаровани и измъчвани млади мъже – в широк кръг от страни, в Близкия изток, в Европа, в целия свят. ИД използва по много добър начин тази човешка сила.
Групировката многократно е призовавала свои последователи в световен мащаб да извършат удари срещу враговете, особено на Запад. Вдъхновявайки вълци единаци или единни клетки да осъществят атаки в далечни и непредвидими локации, е основното оръжие на слабия в този асиметричен конфликт. То дава възможност на „Ислямска държава“ да извлече всички дивиденти от атака, без да са необходими никакви разходи.
Ползите са значителни. Подобни атаки отклоняват вниманието от загубите на групировката в Сирия и Ирак, и дори могат да направят образа ѝ по-силен. Това не само усилва капацитета на ИД да вдъхновява повече терористи, а също така достига до съзнанието на гражданите на коалиционните партньори. „Ислямска държава“ се надява, че при човешките и икономически загуби в борбата срещу джихадистите на европейските страни, общественото мнение може да се обърне срещу военната им намеса в Ирак и Сирия.
На фона на нарастващия натиск срещу ИД – особено в Мосул, втория най-голям град в Ирак, и Рака, сирийския халифат на групировката – ще се увеличат призивите за осъществяване на атаки. Имайки предвид и ширещото се желание – от Сан Бернардино до Ница – за отклик на тези призиви, резултатите могат да бъдат опустошителни.
Разбира се, „Ислямска държава“ не разчита само на този подход. Групировката използва и опитни бойци – включително в Тунис, Мароко, Либия, Йордания, Турция, Франция, Белгия и Великобритания – които изпраща за грандиозни операции като тези в Истанбул, Брюксел и Париж. Има и сведения, че ИД е създала военно подразделение, което е отговорно за терористични операции на чужда територия.
Ако Мосул и Рака паднат през следващата година – каквито са признаците – то хиляди оцелели бойци ще се завърнат в родните си страни, където могат да продължат войната си. В резултат на това следващата година се очертава да бъде също толкова кървава.
Кой ще поеме основната тежест от гнева на „Ислямска държава“? САЩ е на челната позиция в списъка с врагове. Но бойците от Близкия изток са изправени пред логистични предизвикателства. Има само около 100 американци, биещи се в редиците на ИД, което означава, че на американска територия джихадистите ще разчитат предимно на подстрекателството.
Европейските и мюсюлмански страни са много по-удобни мишени, и не само в географски план. Повечето от бойците на „Ислямска държава“ са от арабския свят, а близо 4000 мъже и жени от Европа са се присъединили към групировката.
От европейските страни Франция е тази, която е поела водеща роля в борбата срещу терористите, което я прави най-уязвима. Тя вече е претърпяла повече щети от всички свои съседи, с 235 убити за последните 18 месеца.
Една от основните причини за това е фактът, че чувството за изолация на голяма част от мюсюлманската общност във Франция е улеснило ИД да пусне корени в страната. Близо 1200 френски граждани са се присъединили като бойци – най-големият западен контингент в редиците на организацията. Като се добавят и сериозните пропуски в местната сигурност, шансовете за последващи атаки са големи.
Но колкото и „Ислямска държава“ да иска да навреди на Запада, страните от Близкия изток – особено шиитските режими в Ирак и Сирия, плюс иранския им съюзник – си остават основна цел. В края на краищата усилията на ИД да създаде халифат изискват тя да контролира територии. Борбата срещу Америка, Европа и дори Израел трябва да бъде отложена, докато сунитска Ислямска държава не бъде създадена в сърцето на Арабия.
Имайки предвид това, е изключително важно заплахата за сигурността да не отиде на заден план, особено по отношение на западните лидери. Дори когато задачата е изпълнена, „Ислямска държава“ ще продължи да използва своята идеология като оръжие да привлича бойци в партизанската война в Ирак и Сирия, и за тероризма в чужбина.
Поради това е важно да се спре социалния и идеологически кислород, който подхранва „Ислямска държава“. Това означава, че е важно да се закърпят счупените политики в Близкия изток, включително техните причини (като геополитическото съперничество между Саудитска Арабия и Иран) и симптоми (в това число гражданските войни в арабския свят). Само тогава арабско-ислямския свят и международната общност могат да победят „Ислямска държава“ и други подобни групировки.
Превод: Денис Джамбазов
Copyright Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.