Американски самолети ще осъществят въздушни патрули над българското въздушно пространство. Мисията ще продължи от 6 до 16 септември.
В съвместната охрана ще се включат US самолети Ф-15, както и български МиГ-29. Това е полемично решение за България, смята Андрей Акулов, експерт по международна сигурност.
Пред „Strategic Culture“ той подчерта, че съвместният патрул на български и американски самолети е връщане в ерата на Студената война.
Във Варшава НАТО одобри нататъшни усилия за укрепване на югоизточната част на Стария континент, в които влизат стъпки за подобряване кибер сигурността и способността за защита от балистични ракети.
Алиансът има три членки на Черно море – България, Румъния и Турция. София играе важна роля в плановете на НАТО да укрепи военното си присъствие в региона. Военната база Ново село се използва от американските военни, като се очаква в близките години да приеме повече военнослужещи на фона на желанието на Вашингтон да увеличи сътрудничеството си с българската армия.
През 2006 година бе постигнато споразумение между двете страни за съвместно използване на три военни бази на наша територия – две години след присъединяването на страната в НАТО. Това бе първото разрешение от България чужди сили да оперират на територията й. Подобно споразумение постигнаха САЩ година по-късно и с румънците.
Вашингтон може да дислоцира 2500 военни в Ново село, като се очаква да бъде изградена и зона за кацане на хеликоптери, както и US танкове да оперират на българска територия.
Въпреки че на срещата на НАТО в полската столица не бе създаден ясен план за засилване на присъствието в Черно море, въпросът остава на дневен ред. И докато идеята за натовски черноморски флот виси във въздуха, то перманентното въздушно присъствие е в ход.
През месец май комплексът за противоракетна отбрана в Румъния бе приведен в оперативна готовност. Американската система – позиционирана във военната база Девеселу, намираща се близо до южната граница на страната – е на стойност 800 милиона долара.
Алиансът предприе стъпки, имащи за цел да обградят Русия, превръщайки Балтийско и Черно море в „натовски“. Разполагането на американски самолети в региона е много тревожен ход. Патрулиращите мисии увеличават риска от инцидент – искра, от която може да пламне голям пожар. Отказът на българските власти за черноморска флотилия не означава много към този момент. Но тези, които участват в съвместния въздушен патрул, трябва да помнят, че руски зенитно-ракетни комплекси С-400 са разположени в Крим. България може да се окаже мишена.
Руските самолети в Северен Кавказ и Ростов са в състояние да контролират цялата акватория на Черно море. Решението на България и САЩ показва, че НАТО има ясно намерение да превърне Черно море в „натовско“. Алиансът определено е тръгнал към рамка за сигурност, подобна на тази от епохата на Студената война.
За американците Черно море е много далечен регион и нямат други интереси, освен военните им да се доближат близо до руския бряг. За България ситуацията е различна, защото 80% от износа и вноса преминава през Черно море, а туризмът също допринася за икономическото здраве. За българското правителство ще бъде добре да се вслуша и в гласа на народа. Според сондажи 54% от българите са настроени положително към Русия.
През месец юни българският министър-председател Бойко Борисов заяви, че „не му трябва война в Черно море“. Близо два месеца след това той взе решение да увеличи риска от военен конфликт. Последиците могат да бъдат сериозни, но все още има време да се промени посоката. Например – съвместният патрул през септември да бъде еднократно действие или просто да бъде отменено. И докато министрите в НАТО взимат провокативни решения, повече от ясно е, че те противоречат на интересите на България.