Трябва да се промени мисленето на управляващите по отношение на киберсигурността. Това заяви в интервю за Факти.бг проф. Веселин Целков, член на Комисията за защита на личните данни.
Той взе участие в кръгла маса на тема „Национална стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2020 – Пътят напред“.
Попитан защо е важно да има стратегия за киберсигурност в ерата на технологиите и кибер войните, Целков отговори: „Това, че имаме приета от Министерски съвет стратегия за киберсигурност, е много добър факт. Опитите да се направи такава стратегия са от 7-8 години, три работни групи са се опитвали и в крайна сметка стратегията е факт. Важността й се определя от това, че в момента съществуването и функционирането на държавните структури, публичния и частен сектор, е изцяло базирано на информационните технологии“.
Киберсигурността трябва да бъде насочена към хората, подчерта професорът.
Има няколко практически въпроса за реализацията на стратегията, които са изключително важни. В България има над 300 приети стратегии, въпросът е те ще бъдат реализирани. Работната група има увереността да разработи истински екшън план за реализация на стратегията. Има няколко важни въпроса, които ако не се решат, стратегията ще си остане поредната добре написана и нереализирана такава.
На първо място е как да се промени мисленето на управляващите – от всички нива. Като се започне от министър-председателя, Министерски съвет, ръководителите на всички ведомства и т.н. Така да се промени мисленето, че те да бъдат убедени от важността и необходимостта от бързи действия. Това е изключително важно. Без убедеността на върховния мениджмънт всичко останало губи смисъл.
Второто важно нещо е как могат да се обединят и координират усилията на съществуващите експерти. Те не са толкова много и благодарение на непълното законодателство са разделени в различни ведомства и изследователски структури. България не е толкова голяма страна да има много експерти, не е толкова богата, затова е важно да ги обединим и координираме да работят заедно. Назряла е необходимостта от създаването на национален изследователски и обучаващ център.
Ясно е, че цялата система за киберсигурност не може да бъде реализирана бързо. Целесъобразно е създаването на един пилотен център за киберсигурност. Такъв би могъл да се създаде в министерството на отбраната, който да бъде модел за реализацията на цялата стратегия.
Нашата стратегия е хубава и има една-единствена слабост – не дефинира създаването на национален орган по киберсигурност. Личното ми убеждение е, че такъв орган трябва да има. Ние сме заменили Агенцията по киберсигурност с една организационна и административна мрежа за киберсигурност, на върха на която стои Съветът по сигурността, Съвета по киберсигурност и основната точка за връзка е ситуационният център. Функционирането и поддържането на тази мрежа би могло без много усилия и ресурси да се възложи на новата агенция за електронно управление.
Попитан защо не е създадена такава агенция, Веселин Целков заяви, че причините са финансови и политически. Относно киберсигурността в сферата на отбраната, Целков подчерта, че е от изключително значение.
Министерството на отбраната всяка година участва в редовните учения на НАТО „Cyber Coalition“ и се представяме много добре. На миналогодишното учение на четири задачи българският отбор реши първи две от тях. И на третата задача бе сред първите три отбора. Истината е, че в нашия тим участват и други специалисти (извън Министерство на отбраната), най-вече на ДАНС, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерство на вътрешните работи. Този опит е нещото, което ме кара да си мисля, че създаването на такъв национален център за изследване и обучение е изключително важно, заяви Веселин Целков.
Веселин Целков е професор по информатика, доктор на техническите науки. Има над 30-годишен практически и теоретически опит в сферата на информационната сигурност. Участник е в български и международни работни групи по въпросите на сигурността на информацията. Бил е национален представител в множество форуми и работни групи на НАТО и ЕС в областта на защитата на информацията.