Анализът е на Робърт Шилер за Project Syndicate
През 2013 г. Робърт Шилер е награден с Нобелова награда за икономика. Той е професор в университета "Йейл" и един от създателите на индекса Case-Shiller (индекс на цените на имотите в САЩ).
Идеята да се наложат данъци върху роботите бе предложена от докладчика на юридическия комитет на Европарламента Мади Делво миналия май. Акцентирайки върху факта, че роботите могат да повишат неравенството, в доклада ѝ пишеше, че може роботите да придобият специфични права и отговорности. Там тя предвиждаше компаниите да декларират какъв е приносът на роботите и изкуствения интелект към финансовата им печалба. Печалбите, генерирани от роботизирани машини пък да бъдат облагани с данъци.
Обществената реакция бе крайно негативна. Изключение бе Бил Гейтс, който одобри предложението. Но то не трябва да бъде отхвърлено с лека ръка. Само през последната година бяхме свидетели на разпространението на устройства като Google Home и Amazon Echo Dot, които оказват голяма помощ в домакинската работа. Подобно на тях, безпилотните услуги Delphi и nuTonomy в Сингапур започнаха да заменят таксиметровите шофьори. Използвайки миниатюрните самоуправляващи се колички Starship Technologies, Doordash пък доставя храна по домовете, замествайки служителите на дадената верига.
Ако тези и други иновации, заместващи работната ръка, си проправят път масово, със сигурност исканията да бъдат обложени с данъци ще зачестят като компенсация, че са допринесли за това редица хора да загубят работата си. Оптимистите изтъкват факта, че винаги е имало нова работа за хора, заместени от технологиите, но с разрастването на роботната революция съмненията дали подобно нещо ще сработи стават все по-големи. Остават надеждите, че ако роботите се обложат с данъци, процесът ще се забави поне временно и ще бъдат осигурени приходи, за да се финансира преквалификацията на разселените и съкратени работници.
Подобни програми могат да са толкова жизненоважни, колкото е и работата ни за нормален живот. В своята книга „Rewarding Work“ Едмунд Фелпс подчертава фундаменталното значение да се запази „мястото в обществото“. Когато мнозина не могат вече да си намерят работа, за да изхранват семействата си, следват плашещи последствия. Фелпс посочва, че „функционирането на цялото общество може да бъде нарушено. С други думи, има странични ефекти от роботизацията, които оправдават дори правителствената намеса.
Критиците на данък „робот“ сочат, че неяснотата на понятието „робот“ прави определянето на данъчната основа трудно. Те изтъкват и огромните, неоспорими ползи от роботите при растежа на производителността.
Но нека не изключваме поне скромните данъци върху използването на роботи при прехода към един по-различен свят на работа. Подобна такса трябва да бъде част от по-мащабен план, за да окаже влияние върху последствията от роботната революция.
Всички данъци освен еднократния биха довели до сътресения в икономиката. Но няма правителство, което да наложи подобен данък – една сума за всички, независимо от техните доходи или разходи, защото той ще падне най-тежко върху тези, с по-малки приходи. Ще смачка бедните, които може да не са в състояние да го платят целия. Данъците трябва да бъдат пропорционално разпределени според дейността на компанията, индикираща нейните приходи.
В документ на Франк Рамзи, публикуван през 1927 година, пише, че за да се сведат до минимум нарушенията при данъчното облагане, трябва да бъдат обложени всички дейности на дадена компания. Там той прилага примерен модел как да бъдат зададени данъчните ставки. Абстрактната му теория осигурява силен аргумент срещу предположението, че върху всяка дейност трябва да бъде наложена еднаква данъчна ставка.
Дейности, които създават странични ефекти могат да да бъдат обложени при по-високи данъчни ставки, както предлага Рамзи. Данъците върху алкохолните напитки са широкоразпространени, например. Алкохолизмът е основен социален проблем. Разрушава бракове, семейства и животи. От 1920 до 1933 САЩ опитват много сериозна пазарна интервенция – забраната на алкохолни напитки. Оказва се, че спирането на консумацията е невъзможно. Наложеният данък върху алкохола, който придружава края на забраната е по-леката форма на ограничаване.
Дискусията за данък „робот“ трябва да обмисли с каква алтернатива разполагаме, за да се преборим с нарастващото неравенство. Естественият подход би бил да се помисли върху прогресивен данък върху доходите. Тези данъци обаче не срещат голяма обществена подкрепа. Ако подобна подкрепа липсва, данъкът няма да издържи дълго, дори и да се наложи.
Когато таксуваш успелите, за да припечелят бедните, е унизително за вторите, или поне така смятат повечето хора. Политиците знаят това и обикновено не го залагат като обещание в предизборните си кампании.
Данъците трябва да се преформулират, за да отстранят неравенството в доходите, предизвикано от роботизацията. Може да е политически по-приемливо и устойчиво да се наложат данъци и върху роботите, а не само хората с високи доходи. И докато това не облага индивидуалния човешки успех, както данъка върху доходите, може да предположи по-високи данъци върху по-високи доходи, само ако тези високи доходи са спечелени от роботи, заместили служителите.
Умерен данък върху роботите, дори и временнен такъв, който само забавя пробивната технология изглежда като естествен начин за справяне с нарастващото неравенство.
Приходите пък могат да бъдат насочени към застраховки срещу безработицата, за да се помогне на хората, загубили работното си място заради роботите, да се ориентират към друга кариера. Подобен начин би могъл да издържи и да съответства с чувството ни за справедливост.
Превод: Константин Карагьозов
Copyright: Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.