В контекста на скорошните атентати в Европа, мерките за борба с тероризма се превръщат в ключов аспект от платформите на нарастващ брой политици. Необходимостта да се предприемат стъпки в тази посока е осезаема. Но в критичен момент като настоящия не бива да забравяме тенденцията теми от широк обществен интерес да се експлоатират с популистична насоченост, за сметка на обективния анализ на плюсовете и минусите на предложените действия.
Това пише за Милениум клуб Лиана Минкова.
Ето защо е изключително важно, когато говорим за антитерористични мерки, обективно и в перспектива да оценим и сравним всяка една от тях. Правейки това, трябва да вземем предвид, че една мярка от такъв характер може не просто да не успее да намали терористичната заплаха, а напротив – да има обратен ефект и да я засили.
В поредица от две статии ще разгледам различни видове антитерористични стратегии, започвайки с тактики, действащи на принципа на силата, по-конкретно – убийствата на терористи, и употребата на средства като летателните апарати тип „дрон“ за целта.
Част I
Целенасочените убийства на терористи (от англ. targeted assassinations, targeted killing) представляват планирано директно отстраняване на индивиди на база тяхното предполагаемо членство (и често – лидерство) в терористично движение (Carvin, 2012, стр. 531). Убийствата, особено тези извършени с безпилотни летателни апарати тип „дрон“, са често използвана тактика от държави като САЩ, макар и рядко да се коментират в българското медийно пространство. Въпреки това техните легитимност и ефикасност пораждат силно противоречиви мнения.
Легитимност
Убийствата на терористи често се обосновават като форма на самозащита в световната война срещу терора. Като такива те биват регулирани от принципи на международното право.
Една от основните норми в световен мащаб, която е силно застрашена от практиката на убийствата на терористи е неприкосновеността на държавния суверенитет. Ударите с дрон са особено опасни в това отношение, тъй като летателните апарати могат да проникнат на територията на дадена страна, без да оставят следа от самоличността на държавата, извършваща операцията. Някои експерти са на мнение, че подобни действия са оправдани в случаите, когато една държава не може или не желае сама да задържи и съди терористите, пребиваващи на нейна територия. Такъв тип аргументи са често използвани по отношение на страни в криза или конфликт. Но не бива да забравяме, че за много от тях равното право на суверенитет е сред малкото форми на справедливост в свят на силни материални различия между държавите. Следователно убийства, които не са съгласувани със страната, на чиято територия се извършват, крият висок риск от пораждането на неодобрение или дори конфликт.
Друга норма под заплаха от този вид антитерористична мярка е принципът на пропорционалност по време на война – т.е., военни действия не бива да се извършват, ако се очаква да нанесат повече щети, отколкото ползи. Убийствата на терористи могат да доведат до непредвиден брой жертви. Според доклади от Пакистан, успешно уцелените от дрон мишени представляват по-малко от 2%. Експерти оспорват точната цифра, тъй като в условия на конфликт е изключително трудно да се преброят както убитите терористи, така и убитите цивилни. Някои от тях сравняват убийствата с други „твърди мерки“ като въоръжена интервенция, които биха довели до много по-висок брой жертви. Въпреки това и на теория, и на практика е видно, че убийствата на терористи имат потенциала да причинят сериозна разруха, което изисква най-високо ниво на прецизност при употребата на тази тактика.
Ефикасност
Експертите са силно раздвоени по отношение на въпроса дали убийствата на терористи носят повече ползи или загуби във войната срещу терора.
Най-силният аргумент в подкрепа на тази тактика е, че тя възпрепятства дейността на терористичните организации. Причината е, че високият общ брой членове не прави сам по себе си групировките по-успешни, тъй като броят на терористите с лидерски качества или умения като направата на бомби и фалшифицирането на документи в действителност е нисък. Освен това обявяването на терористите за мишени ги подтиква да приоритизират собствената си безопасност, което повлиява комуникацията им с техните последователи. Така например след като израелски военни убиват както Ш. Ясин, така и неговия наследник като лидер на Хамас, от организацията отказват да обявят самоличността на следващия си ръководител, което прави набирането на членове и увеличаването на обществена подкрепа много по-трудно.
Летателните апарати тип „дрон“ също имат своите привърженици. Основните им предимства включват: сравнително нисък разход на средства спрямо много други тактики, достъп до мишени, които не могат да бъдат отстранени с други средства и способността да не подлагат на риск живота на хората, които ги управляват.
Въпреки това е важно да се отбележи, че убийствата на терористи могат да имат обратен на желания ефект. При определени обстоятелства е възможно отстраняването на лидер да повиши обществената подкрепа към организацията и дори да доведе до ответни удари. Някои експерти твърдят, че подобни убийства всъщност превръщат терористичните лидери в герои за техните поддръжници.
Негативен ефект може да се забележи и при употребата на летателните апарати тип „дрон“. Например, ударите през 2005 и 2006 г. срещу Съюза на Ислямските съдилища в Сомалия отстраниха индивидуални мишени, но и разгневиха населението, като по този начин засилиха влиянието на екстремистите. В резултат популярността на организацията се засили, което провокира до известна степен издигането на групата „Аш Шабаб“.
Вземайки предвид противоречивите становища по отношение на убийствата като антитерористична тактика, можем да предположим, че техният ефект ще зависи от обстоятелствата, в които са употребени. Важен фактор е структурата на дадена терористична организация – логично е децентрализираните групи да са по-устойчиви към такъв тип мерки от йерархичните. Терористичните организации обикновено са организирани под формата на мрежа от множество „клетки“, които често почти нямат връзка помежду си, което намалява ефекта от отстраняването на която и да е от тях. От друга страна, някои автори твърдят, че поради особената роля на лидера в екстремистки организации, което затруднява намирането на заместник, тези групи са особено уязвими към целенасочени убийства. Други експерти обръщат внимание на фактори като възрастта и размерите на организацията.
Най-силен ефект върху устойчивостта на тези групировки обаче има обществената подкрепа. Тя може дори да обезличи фигурата на лидера. Това откритие е важно по две причини. Първо, то демонстрира лимита на убийствата като антитерористична мярка – дори и да отстранят опасни индивидуални личности, те не адресират основата на проблема: факторите, които пораждат и засилват радикализация. Второ, то индикира възможността от обратен ефект в случаи, в които убийства се използват срещу групи, подкрепяни от голяма част от населението на дадено място.
Изводът е, че убийствата на терористи, включително чрез употребата на средства като апаратите тип „дрон“, могат да имат нежелани последствия, а дори и да нямат – не са достатъчни сами по себе си да предотвратят терористичната заплаха в дългосрочен план. Това е така, защото подобен тип „твърди мерки“ представляват тактики, но не и стратегии за справяне с проблем. Ако бъдат използвани в борбата с тероризма (което само по себе си би изисквало прецизен анализ), убийствата трябва не да заместват, а да се интегрират в широка стратегия, включваща социални и дипломатически мерки за адресиране на проблемите на населението в държави със слаби институции и антирадикализация. Такъв тип средства ще бъдат обсъдени във втората част на тази статия. Междувременно трябва да запомним, че всяка една тактика, колкото и „удобна“ да изглежда в даден момент, никога не бива да движи политическата стратегия за справяне със заплахата.
* Заглавието е на редакцията
Литература:
Byman, D. (2006) ‘Do Targeted Killings Work,’ Foreign Affairs, 85:2, pp. 95-111
Byman, D. (2013) ‘Why Drones Work: The Case for Washington’s Weapon of Choice,’ Foreign Affairs, 92, pp. 32-43
Carvin, S. (2012) ‘The Trouble with Targeted Killing,’ Security Studies, 21:3, pp. 529-555
Cronin, A. K. (2013) ‘Why Drones Fail: When the Tactic Drives the Strategy,’ Foreign Affairs, 92, pp. 44-54
Exum, A. M., Fick, N. C., Humayun, A. A. and D. J. Kilcullen (2009) ‘Triage: The Next Twelve Months in Afghanistan and Pakistan,’ Center for New American Security
Gross, M. L. (2006) ‘Assassination and Targeted Killing: Law Enforcement, Execution or Self-Defense?’ Journal of Applied Philosophy, 23: 3, pp. 323-335