Проф. Шикова пред ФАКТИ: Времето на „щастливата глобализация“ приключи

Какви процеси и промени се наблюдават в Европа, след като Доналд Тръмп пое властта в Белия дом. Готова ли е Европа да отговори на международните предизвикателства… Пред ФАКТИ говори проф. Ингрид Шикова, преподавател в Катедра "Европеистика" на Софийския университет.

- Проф. Шикова, събужда ли се Европейският съюз, след като Доналд Тръмп встъпи в длъжност и започна да прекроява света. Силен ли е ЕС днес?
- Европейската интеграцията никога не е била „дълга, спокойна река”. Напротив, европейското обединение минава през бурни и опасни води. Но както казва Алберт Айнщайн: „Корабът винаги е в безопасност на брега, но не затова е създаден.“ Европейският съюз е силен, когато е единен. Единството е основната предпоставка за неговата сила.

- Виждаме френския президент Макрон да е много деен в последните дни. Някак прие да представлява Европа. Къде са другите лидери на страните от ЕС?
- Всички натрупали се проблеми хвърлиха светлина върху редица погрешни възгледи: ЕС подцени геополитическото влияние на процеса на разширяване и надцени влиянието, което би могъл да окаже чрез политиката на добросъседство. И тук е съвсем резонно да цитираме френския публицист Даниел Картон, който в своята книга“ Ако знаеха в Париж....” поставя въпроса: “Къде са сред политиците будителите, които да увличат европейските граждани, да създават привърженици ?”
Сега много силно се нуждаем навсякъде в Европа от “вдъхновители”, които като Жан Моне да са способни да вдъхват доверие на обезкуражените за единството и солидарността на континента и които точно като него в момент на криза да казват уверено:“ Продължаваме, продължаваме, продължаваме”. Но нека не забравяме, че Европейският съюз не е държава. Искрено се надявам, че френско-немският мотор с Фридрих Мерц като канцлер ще заработи в полза на европейското единство и интеграция. Да не забравяме Полша, която в момента председателства Съвета на Европейския съюз - Доналд Туск има безспорни лидерски качества. Сближаването на Обединеното кралство с Европейския съюз също е важен фактор в тези сложни времена.

- Колко бързо се променя светът днес. Какво предизвикателство е това?
- Светът се променя по-бързо, отколкото сме предполагали, че е възможно. Той става все по-груб, по-несигурен и по- непредвидим. Променят се балансите на икономическо и политическо влияние, увеличават се глобалните предизвикателства, които изискват глобални решения. Променя се начинът на функциониране на света. Очевидно е, че сме в нова историческа фаза. Времето на „щастливата глобализация“ приключи. Ако преди няколко години говорехме за по-силна Европа в крехък свят, то сега светът е все по-брутален и непредвидим.
Предизвикателството е огромно.

Враждебните условия в света, рисковете и заплахите, кризите и предизвикателствата налагат необходимостта от повече прагматизъм и реализъм във външната политика и нейната взаимообвързаност с икономическата сигурност както на равнище Европейски съюз, така и на национално ниво.

Прилагането на подхода на взаимообвързаност между външната политика и икономическата сигурност налага близко сътрудничество между институциите, традиционните действащи лица в дипломацията, включително и представителите на частния сектор. Икономическата сигурност на

Европейския съюз и на държавите членки може да бъде постигната, ако има единство между тях в рамките на по-широк международен ред, основан на правила, които в момента сякаш не съществуват.

Предизвикателството е, че светът се променя и Европейския съюз трябва да се промени.

- Агресивна Русия, агресивен САЩ – в различни фокуси и приоритети, разбира се, но става ли светът по-груб, по-несигурен, по-непредвидим…
- Ако е възможно да се обобщи накратко цялата сложност на съвременното развитие, то може да се твърди, че глобалната среда е не само променена от действието на редица фактори от разнообразно естество, но и продължава да се променя много динамично в неблагоприятна посока, а търговията все повече се превръща в средство за постигане на геополитически цели. В условията на променена и динамична глобална среда, външната политика и съответно външната дейност на Европейския съюз стават все по-тясно обвързани с икономическата сигурност, а границите между икономика и сигурност стават все по-размити. Рисковете за икономическата сигурност са многобройни: рискове за устойчивостта на веригите на доставки, включително на енергийната сигурност; рискове за физическата и цифровата сигурност на критичната инфраструктура; рискове, свързани с технологичната сигурност и изтичането на технологии; рискове от използването на икономическата взаимозависимост като оръжие или за икономическата принуда.

- Как се променят балансите на икономическо и на политическо влияние…
- Безспорен е фактът, че ускорената глобализация в края на 20-ти и началото на 21-ви век доведе до икономическа взаимозависимост между държавите. Това развитие би могло да бъде определно като положително, особено като си припомним началото на европейската интеграция и идеята чрез икономическа взаимозависимост „войната да стане материално невъзможна“. Осъществяването на практика на тази идея в Европейския съюз доведе до мир и сътрудничество между 27 държави от континента. Не така обаче стоят нещата в по-широк мащаб –

това, което се случва през последните години и особено във връзка с войната в Украйна, води до извода, че икономическата взаимозависимост се използва все по-често и по-активно като оръжие, като средство за принуда.

Вместо в ползотворно сътрудничество, тя се превръща в заплаха за икономиката и сигурността. Появи се терминът „weaponization” на икономическата взаимозависимост - тоест, превръщането ѝ в стратегическо оръжие в международните отношения. В сегашните сложни условия съперничеството между държавите в света се изразява едновременно в икономическо съперничество и съперничество за гарантиране на сигурност.

В един взаимосвързан свят, гарантирането на сигурността на Европейския съюз като цяло, е обща задача. Индивидуалните реакции на отделните държави членки не биха могли да осигурят пълна защита на техните интереси в съвременните условия. Уязвимостта на държавите - членки на ЕС е различна, интересите в някои от сферите се различават, но едновременно с това всички страни са заинтересовани от доброто функциониране на единния пазар, на търговската политика и на защитата на сигурността. И ако държавите членки по-лесно постигат съгласие за необходимостта от сигурност, включително икономическа сигурност, то възгледите за нейното реализиране и за конкретните инструменти за нейното осъществяване са твърде различни. Тези различия вероятно ще продължат да затрудняват изграждането на общ подход на ниво Европейски съюз, а тяхното преодоляване е необходимо условие за постигане на желания резултат.

Икономическата сигурност става първостепенна.

Някои от държавите членки подкрепят силно подхода на Европейската комисия и го свързват с възможността за развитие на европейската индустрия, за насърчаване създаването на икономически "шампиони"- европейски компании, способни да се състезават на световните пазари. За други държави този подход е заплаха за европейската отвореност към свободна търговия и за малките и средни предприятия. Наличието на близки икономически връзки с Китай на някои от държавите членки ще наложи търсенето на компромисни решения, дори прилагането на диференцирана интеграция.

До голяма степен тези спорове произтичат от екзистенциалния въпрос: протекционизъм или либерализъм?

Или нещо по средата? Как да бъде защитена свободната търговия, без да се проявява наивност, че всички ще следват едни и същи правила? Напористото поведение на САЩ, безсилието на Световната търговска организация (СТО) и необходимостта от реформирането ѝ, проблемите и разногласията в отношенията с Китай предпоставят необходимостта от политическа дискусия относно икономическата сигурност, търговската политика на ЕС, ефектите от глобализацията и тяхната взаимообвързаност с външната политика.

- Факт е, че сме в една нова историческа фаза, в която времето на т. н. „щастлива глобализация“ май приключи… Какво следва?
- Да, както вече споменах, „щастливата глобализация“ приключи. Ако анализираме историческото развитие на Европейския съюз, можем да установим, че доскоро Европейският съюз действаше в международните икономически отношения като ги третираше в значителна степен като отделна сфера от геополитиката и сигурността. Анализаторите твърдят, че ЕС е успявал да провежда международна икономическа политика, „разумно изолирана“ от геополитиката, но това разделяне на двете сфери винаги е било твърде крехко, а понастоящем изглежда напълно остаряло.
Анализите на промените в глобалната среда, както и на поведението ва Европейския съюз и осъществяването на неговите политики доведоха до интересни сравнения и метафори. Ето едно твърдение, което придоби популярност - „в днешната глобална политика, ако не седите около масата, твърде вероятно е да сте част от менюто.“

За Европейския съюз се говори като за „тревопасна“ сила, която се чувства добре и действа ефикасно само в свят, основан на правила.

Твърде дълго Европейският съюз подхождаше към външната политика чрез своята интеграционна логика.
Но в променената глобална среда, жестоката конкуренция, превръщането на икономическите взаимозависимости в оръжие и използването на това оръжие без правила, се създават условия за надмощие на „хищниците“, които използват и твърдата сила, за да го наложат . В тези условия стратегическата автономия или нейното друго наименование – икономическата сигурност, излиза на преден план и става по-важна от отворените пазари и традиционните сравнителни преимущества. Серията от кризи и предизвикателства в световен мащаб предизвикаха необходимостта Европейският съюз да обърне сериозно внимание на икономическата сигурност и вече да не я разглежда отделно от геополитиката, включително да преоценява предимствата и недостатъците на глобализацията.

Тенденцията за нарастване на протекционизма и увеличаване на търговските конфликти в глобален мащаб през последните години поставя многобройни изпитания пред Европейския съюз.

се повече държави приемат протекционистични мерки, за да защитават националната си икономика. Разпространява се т.нар. политика „направено тук, а не в света“. Протекционистичните практики на страни като САЩ, Китай, Индия водят до т.нар. ефект на разпространението (spillover effect), а този ефект – до търговски конфликти. Историята доказва, че третият закон на Нютон действа с пълна сила и в международните икономически отношения. Обичайно едностранните протекционистични действия водят до ответни противодействия, а създаването на атмосфера на „отмъщение“ може да има непредвидими последствия. Освен САЩ и Китай, много други държави прилагат защитни мерки, като повишени вносни мита и експортни субсидии. Нарастването на геополитическото измерениe на търговската политика и на икономическия национализъм дават основание да се говори за „деглобализация“ (deglobalisation) или поне за забавяне на процеса на глобализация – т.нар. слоубализация (slowbalisation), а това неминуемо води до търговски конфликти, нестабилност и разпадане на веригите на стойността на отделните продукти (value chain). Понастоящем ситуацията може да бъде характеризирана като „студена търговска война“.

- На фона на всичко това, което ни заобикаля в момента, има ли още място за темата за разширяването на Европейския съюз. И коя точка от дневния ред днес е тази тема…
- Разширяването на Европейския съюз е правилният отговор на новата геополитическа реалност. Голямото предизвикателство обаче е как и кога да се осъществи разширяването. Обхватът на предизвикателството е сравним с голямото разширяване от 2004-2007 г. Консенсусът между държавите-членки, че разширяването е необходимост, но не е достатъчен за конкретното му прилагане. Има разногласия и дилеми относно начина и скоростта на приемане на нови членове. Европейският съюз винаги е подчертавал, че процесът на присъединяване се основава на заслугите на всяка страна кандидатка за изпълнение на критериите за членство, но настоящите напрегнати геополитически обстоятелства изискват реални действия и бързи резултати за интегриране на страните кандидатки. Вярно е, че подготовката за членство изисква време, но също така е вярно, че твърде дългото забавяне на членството води до намаляване на интереса, евроскептицизъм и нарастване на влиянието на други страни. Дилемата е как да се балансира геополитическият императив за подкрепа на страните кандидатки с условностите и строгите изисквания, основани на заслуги. И тук възниква въпросът - добре подготвени държави и възможно най-бърза интеграция - може ли ЕС да има и двете?

Друг важен въпрос е как самият Европейски съюз трябва да се подготви за приемането на нови държави.

Темите за бюджета на ЕС, прилагането на общата селскостопанска политика, политиката на сближаване, както и институционални въпроси като вземане на решения с единодушие, брой комисари и техните ресори, процесът на вземане на решения също изискват бързи и адекватни отговори. Ще може ли една Европейска комисия с 35 комисари да работи ефективно, ще може ли да се вземат решения с единодушие, особено в областта на общата външна политика и сигурността, не на последно място как ще се развиват политиките в областта на земеделието и кохезията да бъдат реформирани и реализирани – от адекватните отговори и правилните решения по тези въпроси зависи подготовката на Европейския съюз за разширяване с нови членове.
И още една много важна тема - как да бъде спечелена обществена подкрепа за ново разширяване на ЕС в тежката икономическа ситуация, в която се намират някои от страните членки и които все още не са се възстановили напълно от кризата с Covid 19. Тук е полезно да припомним реакцията на фермерите в ЕС по отношение на вноса на селскостопански продукти от Украйна.

- Как се позиционира България като член на ЕС. Премиерът Желязков не бе поканен на първите срещи, когато се коментираше конфликтът в Украйна в Париж. Това какво трябва да ни говори?
- Европейската интеграция е трудно изкуство, което се нуждае от достатъчна доза съвършенство и опит. Членуването в Европейския съюз става все по-сложна задача, която изисква полагането на все по-големи усилия. Това е така, защото от една страна, качеството на управлението на отделните държави членки влияе върху постигането на общите интеграционни цели, а от друга, европейската интеграция влияе върху качеството на собственото им управление.
Като член на Европейския съюз, България може да играе важна роля в международните отношения чрез проактивни действия в трите измерения: европейско, многостранно и двустранно - стабилна и просперираща България в автономен и сигурен Европейски съюз, подкрепа на многостранността и активно участие в многостранните организации за по-добро глобално управление, определяне на приоритетните двустранни отношения в съответствие с интересите и възможностите на страната. Проактивното участие на България във всички предстоящи дискусии е повече от необходимо, включително чрез осъществяване на предварителен изчерпателен национален анализ на силните и слабите страни на постигането на икономическа сигурност на страната, на рисковете и на тяхното управление, на най-важните предизвикателства и на вероятността от нежелани събития. Икономическата сигурност би следвало да бъде вградена във външнополитическата стратегия на страната и да е сред основните приоритети.
В тази връзка все по-важно става развитието на аналитичните способности, за да бъде максимално ефективно българското участие в създаването на политики и на подходящи инструменти за тяхното осъществяване. Една енергична външна политика и политика на сигурност изисква адекватна способност за оценка на стратегическия контекст и за формулиране на позиции. Много важно е изграждането на „култура на сигурност“, която се основава на повишена осведоменост за рисковете и заплахите и на защита на интересите.

Този динамичен подход към сигурността, който систематично разглежда триъгълника „интереси – заплахи и рискове – политика“, изисква засилване на междусекторното измерение.

Важна предпоставка както за ефективното участие на България в европейския интеграционен процес, така и за повишаване на ролята ѝ в международен аспект, е тя да бъде възприемана като надежден и предвидим партньор, с по-голям капацитет за инициатива, с проактивни и конструктивни позиции по важните въпроси и способна да предлага иновативни стратегически идеи. Една страна може да има много по-голяма тежест в европейските и международните дела, отколкото нейната територия или население предполагат, стига да е активна, иновативна, убедителна и последователна. И тук трябва да си зададем въпроса – активни, иновативни, убедителни и последователни ли сме? И нека не повтаряме непрекъснато, че сме малка държава. Да, сигурно не можем да бъдем в главната роля, но награди се дават на добрите актьори и за второстепенни роли.