Е, тогава кой е той
този предан нам герой,
спъващ сам по почин свой
болшевишкия им строй.
„Някой некадърник наш,
скрит под кадров камуфлаж,
но с глава от алабаш.
Валери Петров, "Репортаж за трите хаш"
Ние сме народ с много рани. Пресни рани. Помня, когато на православните християни им забраняваха да ходят на църква. Помня как християните протестанти от учители ставаха чистачи, помня как смениха името на един от треньорите в гребния ни клуб и ние не знаехме как да го наричаме вече, помня как подпийнали комсомолци организираха хайки за хомосексуалисти в Докторската градина… Примерите са безкрай и аз не искам да продължавам да ги изброявам.
В последните месеци много ме зарадва лозунгът на нашето председателство - “Съединението прави силата”. Научили сме си урока. Раните ще заздравеят. И какво стана? На първото заседание на Министерски съвет от новата 2018 г., първо и за нашето председателството на ЕС, като първа точка в дневния ред избухна бомба. Бомба която отвори нова рана, която раздели хората. За пореден път.
За Истанбулската конвенция бяха написани много неща. Някои от тях подкрепям, други - не. Но не е важно какво мисля за конвенцията. Има нещо друго, което ме притесни.
Основни действащи лица бяха външният министър г-жа Екатерина Захариева и правосъдният министър г-жа Цецка Цачева. Една след друга те успяха със завидна скорост да наредят провал след провал.
Първият провал беше преводът. Неясноти и истински слаб превод (виж статия в webcafe.bg "Третият пол" и Истанбулската конвенция")
Вторият провал беше подписването на Истанбулската конвенция, без да се направи сондаж на общественото мнение. Например, никой не беше питал обществото дали трябва да подписваме конвенция за защита само на жените или тя трябва да защитава и мъжете, подложени на домашно насилие (в съответствие с чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация).
Третият провал беше липсата на обществен диспут преди гласуването на конвенцията в Министерски съвет. Министър Захариева заяви на 3 януари 2018 г., че такъв е проведен. Справка показва, че консултации са правени със следните НПО:
Български хелзинкски комитет,
Фондация "Ресурсен център - Билитис",
Младежка ЛГБТ организация "Действие".
Фондация "Български център за джендър изследвания",
Фондация "Джендър алтернативи",
сдружение “Център на неправителствените организации в Разград”,
Фондация "Асоциация Анимус",
Фондация "SOS-семейства в риск",
Сдружение „Алианс за защита от насилие основано на пола”,
От тези девет организации поне шест са основно ангажирани да застъпват интересите на ЛГБТ общността. Няма нищо лошо да има представители и на тези групи, но те ли са единствените, които представляват обществото ни? Защо не е водена и дискусия с Българската православна църква, с другите христянски деноминации, с представители на мюсолманското и юдейското вероизповедания? А представители на родителски организации? Българския лекарски съюз? Съюза на учителите? Не беше ли редно да се обсъди и с тях ратификацията? Лице в лице, а не чрез медиите.
Четвъртият провал беше създаването на конфронтация в обществото в началото на нашето председателство на ЕС. Това създаде впечатлението, че управляващата партия ГЕРБ се старае да прокара на тъмно по бързата процедура закон против желанието на обществото.
Петият провал беше създаването на конфронтация в управляващата коалиция. Обединените патриоти се обявиха против, но повечето министри на ГЕРБ се обявиха за приемането на Истанбулската конвенция. И тази конфронтация ще продължи през целия мандат на правителството и ще се експлоатира безжалостно на следващите избори.
Шестият провал беше създаването на конфронтация в управляващата партия. Конвенцията влиза за ратификация в парламента. Публични фигури от парламентарната група и министри публично заклеймяват конвенцията. В същото време някой от ГЕРБ трябва да я защити публично. Този някой става практически неизбираем на следващите избори.
Седмият провал беше забавянето на законодателство, което ще защити жените в риск.
Осмият провал е, че по време на нашето председателство на ЕС ратификацията настройва обществото срещу Съюза и асоциира европейските ценности с ерозиране на българския морал.
Тези провали са най-вече на г-жа Екатерина Захариева. Те доказват, че тя:
Не говори добре английски и не разбира какво подписва
Не може да води диалог с общественноста
Не може да постига единение и консенсус
Няма политически усет как ще реагира обществото
Затова пък г-жа Екатерина Захариева доказа, че може със завиден размах:
Да ни изложи пред “чужденците” - задграничните доброжелатели клатят снизходително глава каква е “тази България”.
Да сее раздори в правителството, партията си и народа
Да прави проблеми точно тогава, когато те не са нужни (Председателството на ЕС)
Да принуждава колегите си (г-н Бойко Борисов, г-жа Цецка Цачева, г-жа Лиляна Павлова и др.) да обясняват на едни изненадани и гневни родители какво означава за възпитанието на техните деца “... включване на ... учебен материал по въпроси като … нестереотипни роли на пола ... в официалните учебни програми и на всички образователни равнища.“ (Чл. 14, ал 1)
Остава да разберем защо г-жа Захариева прави всичко това? Конспирация за блокиране на Истанбулската конвенция? Брънка от елегантен план да се насочи България в орбитата на Русия? Разклащане на правителството? Разцепване на партия ГЕРБ и отваряне на път на друга партия или просто надменна некомпетентност?
Скромния ми опит от досега ми с нашата администрация ме кара смело да заложа на последното. Остава тогава въпросът имаме ли нужда от такъв външен министър.
Доц. д-р Марин Генчев, дмн
неврохирург
www.drguentchev.com