Страх и безпокойство в Киев: Ще запази ли новото правителство в София подкрепата си за Украйна

Политическата криза в България, която продължава поне от март миналата година, официално приключи на 15 януари, а новото коалиционно правителство в България предизвика вълнение и притеснения в Украйна. Основният въпрос е дали партньорите в коалицията ще запазят подкрепата си за Киев. Този въпрос си задават Сергей Герасимчук и Володимир-Назарий Хавриш от "Украинска призма" в обширна публикация за Европейская правда.

През последните десет месеца България проведе два предсрочни избора (през юни и октомври 2024 г.), като неочаквано вторият опит беше успешен.

Новото правителство е съставено от три идеологически противоположни партии: консервативните евроатлантици от ГЕРБ-СДС, популистките изолационисти от партията "Има такъв народ" (ИТН), и проруската Българска социалистическа партия (БСП).

Ръководител на правителството става Росен Желязков от партия ГЕРБ-СДС (миналото лято той не успя да стане министър-председател, но вторият му опит беше по-успешен), а лидерът на социалистите Атанас Зафиров ще стане един от вицепремиерите.

Трудностите на преговорите рикошираха дори в българо-украинските отношения

През декември министър-председателят Димитър Главчев не подписа споразумение за сигурност с Украйна заради искането на представители на българското Народно събрание да се изчака избирането на следващото правителство.

Но можем ли да очакваме, че появата на ново правителство ще подобри отношенията между България и Украйна? За съжаление, съществуват сериозни съмнения в това отношение.

Съюз на противниците

Възможно ли е да се надяваме, че в новото българско правителство няма да има проруски участници? Или поне позициите на прозападните сили ще бъдат по-силни?

Имаше такава възможност, защото от декември миналата година либералната "Демократична България" (ДБ), която е част от блока с партията "Продължаваме промяната" (ПП), участваше в преговорите заедно с гореспоменатите партии, но водеше коалиционните консултации отделно.

Едва в последния момент, на 5 януари, разговорите с ДБ са прекратени поради несъгласието на последната да види представители на партия ГЕРБ-СДС - както председателя на партията Бойко Борисов, така и Росен Желязков, като министър-председател.

Самият Бойко Борисов е поляризираща фигура в българската политика - едната половина от политиците говори за неговия талант за компромис и комуникация, а другата половина говори за липсата на такива таланти и, обратно, за автократичния и непредвидим характер на председателя на партия ГЕРБ.

Твърденията на последните се подкрепят и от информацията за отказа на Бойко Борисов да си сътрудничи с ПП-ДБ.

На свой ред бившият председател на Народното събрание Росен Желязков, въпреки че изглеждаше като по-компромисен премиер от Борисов, не беше лишен от влияние.

В резултат на това е сформирана коалиция без "Демократична България"- и дори без формално мнозинство.

Това е още едно доказателство за нестабилността на сегашното правителство.

В крайна сметка то е сформирано от три партии, които са идеологически противници, а освен това в работата си трябва да отговаря на исканията на четвърта партия, без която във всеки момент може да получи вот на недоверие.

Освен това дори не всички членове на това правителство смятат, че си е струвало да бъде създадено.

По-специално, партията БСП (която на изборите обедини почти всички леви политически партии в България) вече започна да говори за оттегляне на левицата от коалицията - това заявиха представители на партията Изправи се.БГ на Мая Манолова и на партията Български пролет на Велизар Енчев, които смятат коалицията с ГЕРБ-СДС за голяма грешка и я приравняват към "договор с дявола".

Поддръжници и критици на Украйна

Новото правителство на България включва 19 министерства.

ГЕРБ-СДС пое ключови ресори - контролира министерствата на вътрешните и външните работи, както и министерствата на правосъдието, финансите, образованието и науката, енергетиката, туризма и иновациите и растежа.

Социалистите, от друга страна, поеха контрола върху министерствата на околната среда и водите, регионалното развитие и благоустройството, труда и социалната политика и младежта и спорта.

На свой ред министерствата на икономиката и промишлеността, здравеопазването, културата и транспорта и инфраструктурата получиха ИТН.

Освен това някои министерства получиха самостоятелни ръководители, "наследени" от предишното техническо правителство на Димитър Главчев.

Сред тях са много важното Министерство на отбраната, както и министерствата на земеделието и храните и на електронното управление.

Министрите заслужават специално внимание.

Сред тях има много такива, които преди това са били известни с изявления или действия в подкрепа на Украйна.

Министърът на отбраната Атанас Запрянов неведнъж е подкрепял Украйна и се е изказвал срещу Русия и в полза на развитието на отбранителните способности на България, НАТО и ЕС, работил е и работи за модернизацията на българската армия, флот и военновъздушни сили.

През 2023 г. министърът на правосъдието Георги Георгиев е удостоен с държавното отличие на Украйна - орден "За заслуги III степен" за значителния му личен принос за укрепване на междудържавното сътрудничество, подкрепа на държавния суверенитет и териториалната цялост на Украйна и популяризиране на украинската държава в света.

Преди да стане министър на икономиката и промишлеността, Петър Дилов работи в Българската народна банка и участва пряко в интегрирането на законодателството на ЕС и банковата система в България.

В първите дни на войната през 2022 г. министърът на туризма Мирослав Боршош настоява за по-голямо българско участие в помощ на Украйна и призовава да не се мисли, че войната вече е загубена. През 2024 г., на втората година от войната, той изпраща писмо до министъра на културата, в което призовава Националният дворец на културата в София да бъде осветен в цветовете на украинското знаме в знак на солидарност.

И разбира се, в този списък си струва да се спомене министър-председателят Росен Желязков.

Той има политически опит като председател на парламента от 2023 до 2024 г., където бе подкрепен от ПП-ДБ и СДП-СДС, а през този период посети Украйна и декларира непоколебимата подкрепа на България, както и обеща да продължи да предоставя на Киев въоръжение и помощ.

Въпреки това новото правителство има някои двусмислени и недружелюбни фигури.

На първо място това е министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов, който бил "приятно изненадан“ от предложението на ГЕРБ за отлагане на подписването на споразумението за сигурност.

Според него споразумението за сигурност с Украйна е "скандално“ и "граничи с национално предателство“. Той призовава колегите си да "спрат това безумие и да потърсят мирен изход за прекратяване на специалната военна операция“.

Въпроси има и към вътрешния министър Даниел Митов, който директно се застъпва за блокиране на споразумението за сигурност с Украйна до избирането на следващото правителство. Той обаче също така заяви, че това споразумение е трябвало да бъде подписано още преди няколко години.

Заслужава да се отбележи и важната личност на ръководителя на българската дипломация за Украйна.

Понастоящем външният министър Георг Георгиев изглежда по-скоро неутрален към Украйна.

За него се знае, че е експерт по въпросите на Азия, по-специално на Южна Корея и Китай. Това може да е косвено указание за готовността на България да задълбочи отношенията си със страните от Глобалния юг.

Предизвикателства пред България. И за Украйна

Новото правителство встъпва в длъжност в много важен момент за България - страната има шанс да се присъедини към еврозоната. Но само ако продължи да изпълнява бюджетните изисквания.

Проблемът в тази ситуация е партията ИТН, която миналата година имаше някои общи позиции с проруската партия "Възраждане".

Освен това ИТН не е "ненадежден партньор", смяната украинските автори.

Освен това съществуват сериозни подозрения, че подобна коалиция би имала отрицателно въздействие върху партията БСП и нейната популярност сред проруския електорат.

"Първо, партньорите на партията от лявата част на българския политически спектър вече станаха критици на решението за подкрепа на коалицията с ГЕРБ".

"Второ, проруски избирател също може да не разбере такова решение. При тези условия, за да докажат своята лоялност към лявата идея и Руската федерация, членовете на правителството на БСП ще се изкушат открито да саботират държавната политика и да настояват за своите приоритети", се посочва в заключителната част на статията.

"И това е сериозна заплаха за Украйна, защото социалистите винаги са били против всякаква военна помощ за Киев".

"При сегашното разпределение на силите обаче БСП няма да може пряко да влияе върху доставките на помощи за Украйна", смятат авторите.

Те могат само да използват правомощията на Министерството на труда и социалната политика, "за да влошат живота на бежанците от Украйна", но това ще предизвика вълна от осъждане не само от Украйна и западните партньори, но дори и от самите граждани на България.

Проблем остава и все още неподписаното споразумение за сигурност с Украйна.

"Обнадеждаващи обаче са думите на министъра на отбраната Атанас Запрянов, който увери, че България ще продължи да подкрепя Украйна, въпреки присъствието на БСП в правителството и че въпросът за споразумението за сигурност ще бъде върнато за разглеждане в близко бъдеще".