Всеки от нас още от малък научава за лозунга на въстаниците "Свобода или смърт" и на девиза, изписан и на сградата на Народното събрание - "Съединението прави силата". Но макар и тясно свързани с новата ни история, тези фрази имат дълга и забулена в миналото история, пише в. "Сега".
"Свобода или смърт"
Няма българин, който да не е виждал знамената от Априлското въстание през 1876 г. с извезаната фраза "Свобода или смърт". Но откъде се появява там? Наша хрумка ли е, или е заемка от други?
За първи път изразът "Свобода или смърт" се среща в поемата "Горски пътник" на Георги Сава Раковски от 1857 г.: "Златна зелена светла хоръгва//С’ една странъ "Свобод’ или смърт!!!"//Страшны вид лъвов изобразява// С’ друга странъ "Бог с’ нами напред!!!". Най-вероятно е зает от популярния лозунг от гръцката борба за освобождение от 1820 г., който по-късно става и национален девиз на Гърция. Нещо повече - гърците приемат, че деветте ивици на знамето им символизират деветте срички на фразата - на гръцки.
Но тази фраза не е и гръцка - те също я заемат. Възможно е да идва от вестника на френския революционер и публицист Камий Демулен. Първият брой на Le Vieux Cordelier ("Старият кордилиер") от 5 декември 1793 г. носи заглавието Vivre Libre ou Mourir ("Живей свободен или умри"). По това време и прословутият лозунг, приписван на Антоан Франсоа Моморо - "Свобода, равенство, братство", е четирисъставен - "Свобода, равенство, братство или смърт". По-късно обаче думата "смърт" отпада заради асоциациите с якобинския терор.
По-вероятно обаче е фразата да е вдъхновена от финала на прословутата реч на Патрик Хенри - политик и губернатор на Вирджиния, произнесена в Ричмънд на 23 март 1775 г. "Дайте ми свобода или ми дайте смърт" (Give me Liberty, or give me Death!). Любопитно е, че самата реч е публикувана чак през 1816 г. от юриста Уилям Уърт - 17 години след смъртта на Хенри. Поради това има немалко съмнения дали наистина Хенри е произнесъл тази фраза, или е добавена като ефектен финал от самия Уърт. От друга страна, през 1775 г. фразата "Свобода или смърт" се появява за първи път и върху знаме - това на минитмъните от Кулпепър, Вирджиния, през 1775 г.
Корените на фразата "Свобода или смърт" обаче като че отиват още по-далеч в годините. Някои учени предполагат, че изразът от речта на Хенри може да е парафраза на реплика от пиесата "Катон" на английския писател и политик Джоузеф Адисън, създадена през 1713 г.: "Не е време да се говори за каквото и да е друго освен за окови и завоевания, свобода или смърт" (действие II, картина 4). Тази пиеса е била популярна тогава и е била позната на дейците от Американската война за независимост. А само година след появата й - през 1714 г., Барселона е обсадена от испанския крал Филип V. Защитниците на града издигат черно знаме с надписа Viurem lliures o morirem ("Ще живеем свободни или ще умрем").
Иронично е, че подобен е и девизът на тези, срещу които са се бунтували българите - по време на войната за независимост 1919-1923 г. турското съпротивително движение издига лозунга Ya istiklal ya ?l?m - "Независимост или смърт".
"Съединението прави силата"
Националният ни девиз се появява малко след Освобождението на България през 1878 г. Още в първите пробни монети, отсечени през 1880 г. от английската фирма "Ралф Хийтин и синове", на гърба е изобразен герб с надпис "Съединението прави силата". Това става по силата на Закон за правото за резание монети в Княжеството от 1880 г., където в чл. 8 е записано: "...На другата страна на опакото те (монетите) ще показват стойността на монетата и отдолу леточисленето всред венец от житни класове, ружеви цветове и дафинови листове, и отдолу една лента, на която ще бъде написано: Съединението прави силата". Тази лента е добавена по предложение на младия депутат от Либералната партия Стефан Стамболов. Още тогава той предлага тази лента да стане и част от герба, но това първоначално не се осъществява.
В същото време авторът на монетите е гравирал и герб, наподобяващ белгийския, с буквален превод на техния девиз L'Union fait la force ("Съединението прави силата"). Вероятно е следвана аналогията с конституцията, която също е създавана по образец на белгийската. Въпреки че девизът се среща в различни варианти на герба в следосвобожденските години, официално е част от него през 1927 г.
В герба на Белгия пък този девиз се появява след революцията от 1830 г., когато южните провинции на Нидерландия се отцепват и образуват държавата Кралство Белгия. А самите белгийци го вземат от... холандците. Първите провинции, които по-късно започват 80-годишна борба за независимост и стават основа на Нидерландската република, го възприемат в далечната 1568 г. и той остава техен девиз по падането им под властта на император Наполеон I през 1795 г. За първи път при тях се среща в книга с пословици от 1550 г. В нидерландския вариант той е на латински език: concordia res parvae crescunt, и се появява и на нидерланските монети след 1586 г.
Този израз обаче е много, много по-стар. За първи път може да бъде открит в съчинението на римския историк и писател Салустий от I в. пр. Хр. "Югуртинската война" (Bellum Iugurthinum). В глава 10 той пише: ...Nam concordia paruae res crescunt, discordia maximae dilabuntur... ("Защото малките работи се създават със съгласие, а големите пропадат от несъгласие").