Никога няма да забравя вкуса на онзи ягодов сок в пъстро пластмасово шише с капачка на винт. На шишето беше изписано "Made in Finland". Истинско чудо беше, че по онова време това произведение на гастрономическото изкуство можеше да се закупи във всеки магазин на улица "Малая Бронная" в Москва, където живееше моето семейство.
Годината е 1980. В Москва се провеждат Летните олимпийски игри. Столицата на СССР е изолирана от целия свят. В сила е негласна забрана за командировки и отпуска в Москва. По време на "световния празник на спорта" проститутките, валутните спекуланти и другите личности, нарушаващи хармоничния образ на "страната на победилия социализъм" са изселени принудително на 100 километра от Москва. Милицията от целия Съветски съюз е изпратена в столицата, за да поддържа идеален ред. И най-важното: в магазините има предостатъчно финландски ягодов сок и финландски колбаси, за да не си помислят чуждестранните гости, че в Съветския съюз няма достатъчно храна, както съобщаваше навремето "лъжливата буржоазна преса". Вносът от независима Финландия трябваше да запълни тази пропагандна празнина.
Евреите, Сахаров и "профилактиката"
Хората, които сега управляват Русия, бяха около 30-годишни по времето на "Брежневската Олимпиада". Всички те - млади капитани и майори от КГБ и епохата на застоя - се занимаваха тогава с "профилактиката" на дисидентите, препечатващи "Архипелаг Гулаг", с евреите, които настояваха за правото си да напуснат СССР, и с активистите от московската Хелзинкска група, следяща за (нe)спазването на човешките права в страната. "Гражданино Иванов, не се показвайте на улицата през тези две-три седмици. Така е по-добре за Вас и за семейството Ви! Ако пък решите да се изправите някъде с плакат, се сърдете на сeбе си!"; "Гражданко Розберг, не ходете в холандското посолство в отдела, който представлява интересите на Израел. Чужденците могат да Ви видят и да започнат да разпитват за напускането на СССР. А това сега не ни е нужно. Нали все някога Вие искате да емигрирате? Помогнете ни сега, пък ние може в бъдеще да не ви се бъркаме в работите."
Властите затваряха или депортираха най-непокорните. Изселиха носителя на Нобелова награда за мир Андрей Сахаров и жена му в град Горки (Нижни Новгород), който тогава беше затворен за чужденци.
1980 и 2018 - открийте разликите!
Сега историята се повтаря. Полицията изиска подписи от активистите и най-вече от поддръжниците на Алексей Навални, че няма да "нарушават реда по време на Световното първенство". Самият Навални на излизане от следствения изолатор (в който прекара 30 дни) приветства в профила си в Инстаграм големия евроремонт на затворите. И гостите на Световното първенство трябвало да бъдат потресени от нивото на услугите в руските следствени изолатори, с които не можели да се сравняват дори най-хуманните скандинавски държави. По данни на опозиционера, в "местата за изтърпяване на наказанията" били инсталирани големи екрани, на които затворниците можели да следят мачовете. Затворническият стол бил превърнат в ресторант, където можело да си поръчаш не само обичайното свинско шишче, но и овче месо за мюсюлманите.
По-нерадостни новини пристигат от Московския държавен университет. Там инициативна група, протестираща срещу създаването на специална зона за феновете в защитен природен парк, обвинява ръководството на университета начело с ректора в корупция, "срастване" с полицията и с "командированите" сътрудници на тайните служби. По думите на активистите, силоваците преследвали неудобните студенти и преподаватели.
Обвиненията в корупция са едно от нещата, които отличават 2018 от 1980 година. Както и соковете и колбасите, които бяха по магазините и преди началото на тазгодишното Световно първенство. Методите на властите обаче изобщо не са се променили. И днес налице е същата комбинация от целенасочени репресии, заплахи, присъди и затваряне на собствените граждани в потемкински села. А днес дори и в потемкински следствени изолатори.
Както през 1980, така и сега чужденецът е най-важният човек, колкото и навремето вестник "Правда" и информационната емисия "Время" да говореха за патриотизъм. Западните страни не бойкотират Световното първенство по футбол, както навремето Олимпиадата, след като Брежнев нахлу с войски в Афганистан. Вярно, че на откриването на Световното първенство не присъстваха висши представители на ЕС и САЩ, но в замяна на това вече пристигнаха всички отбори. А това, разбира се, е важно. Всичко останало на пръв поглед е непроменено.
Кремълските реставратори
Застаряващото руско ръководство се превърна в клуб на реставраторите. Те старателно реконструират образите на своята младост. В съвременна Русия вече е построен онзи "СССР-light", за който мечтаеха тогавашните обитатели на Кремъл и Лубянка преди 40 години - без партийни събрания, но с идеология, с изобилие от стоки, но без свобода, с възможност за пътуване зад граница, но без "чуждопоклоничество" към Запада. И най-важното: с такива възможности за лично обогатяване, за каквито Брежнев, Суслов и другите старци от Политбюро дори не са могли и да мечтаят.
Излетелият над стадиона Лужники талисман на Световното първенство по футбол "Миша" помаха с ръка не само на Олимпийските игри, но и на Съветския съюз, който изчезна 11 години след Олимпиадата. Путинова Русия обаче ще си отиде по друг начин - не като Съветския съюз. Защото игрите на реставраторите се различават толкова от сегашната история, колкото китайски от швейцарски "Ролекс". "СССР-light" няма да просъществува дълго. А засега: Добре дошли в 1980 година! Някой да иска още една чаша финландски сок?