Евгений Кънев: Руската машина за носталгия е алтернативата на западната цивилизация

Интересна статия чета за руската машина за носталгия от правнучката на Хрушчов - днес професор в Ню Йорк. Чрез експлоатация на “славното минало”, най-вече съветско, руснаците са намерили някакво спокойствие за себе си и чувство за значимост - като някаква алтернатива на западната цивилизация. Понеже преките сравнения са неудобни и унизителни, то сравненията са пренесени в миналото, когато “великият СССР” е мачкал Запада. Затова на почит са Ленин (сразил Запада в гражданската война), Сталин (сразил Запада в лицето на нацистка Германия), Гагарин - първият човек напуснал земната орбита и всичко друго… първо.

Това коментира във "Фейсбук" Евгений Кънев.

Затова още повече трябва да оценим гениалността на “Времеубежище” и на нейния автор.

Разбира се, че и у нас се правят постоянно опити българите да бъдат пренесени във времето на социализЪма и самочувствието им да бъде напудрено с някаква статистика в бройки - на мотокари, реколта, дори хора - и дори да бъдем признателни на бай Тошо. И всичко това ни бе отнето - от Запада. И става дума не само за възрастните хора, малко от които четат Интернет - а за обучение на новите поколения за стандарта, който НИ отнеха. Или както бе казала Корнелия - колко много неща ни отне демокрацията.

Парадоксът у нас обаче е - че махалото няма как да отиде толкова много обратно в миналото, защото то никога не си е тръгвало. А хората от Миналото продължават да управляват и имат интерес не от завръщане в миналото, а от запазване на настоящото.

Светът мина в цикъла на отваряне след 1990 г, но у нас той бе винаги контролиран от хората на Миналото. Сякаш - за да оцелеят докато пак дойде времето за затваряне, което изглежда настъпи.

Политическият преход (1989-1997) бе контролиран от Луканов с помощта на ДС ( в лицето на ген. Гоцев), а опозицията чрез Желев прие тяхната оферта за “мирен преход”. Той бе нужен за раждането на Мултигруп и групировките като икономическа основа за създаването на паралелна държава за съхраняване на Миналото.

Икономическият преход (1997-2006) бе контролиран от Гоце Първанов с помощта на шефа на МВР Добрев, който сдаде мандата на Стоянов и Костов - след като бе приета тяхната оферта за приватизация, родила българските олигарси. А Мултигруп бе временно натирена, но при царя, заедно с другите трибуквия процъфтяха и закрепиха паралелната държава, която овладя съдебната система и бе готова за ЕС.

Правосъдният преход (2007-2024) бе контролиран от Борисов с помощта на Пеевски - Мултигруп и не се случи, защото тяхната оферта за подялба на регулаторите не бе приета от Христо Иванов и Кирил Петков. Ако беше - вероятно нямаше да имаме проблеми с еврозоната. Защото сега мнозинството, нужно на статуквото за избор на регулатори и така - на спокойствие за паралелната държава - е против еврозоната.

Така поне ми изглежда - без да твърдя, че това е щяло да бъде правилно решение.

Но каква е връзката с началото на текста - че статуквото винаги е успявало, защото зад него е достатъчно голяма маса избиратели, които предпочитат миналото пред бъдещето.

И това няма как да се промени, докато патриотизмът не стане основна тема на политиците, които искат отваряне на България за света - и то вече по време на неговото затваряне.