Армията ни е изправена пред предизвикателства. Тя е получила близо 2 милиарда лева за модернизация и превъоръжаване в последните 15 години. Това припомни на организирана от Атлантическия съвет конференция Велизар Шаламанов.
Той припомни, че парламентът вече е задвижил модернизация за над 4 млрд. лв в следващите 10 години. Публичен подробен анализ с каква ефективност са били изразходвани досега милиарди от бюджета няма.
„Ние нямаме проблеми с личния състав, който е подготвен, и е на изключително високо ниво; във всички учения, в рамките на съществуващата техника, е доказал пълна съвместимост. Във всички операции, за които, за съжаление, техника в много случаи ни осигуряват съюзниците, нашите офицери и войници се справят отлично. Но това, което те очакват от българското правителство, е модерна техника, съвместима със стандартите на НАТО.
За целта е нужен политически консенсус за програмата 10 – 15 – 20“, поиска Велизар Шаламанов.
Той разкри, че през следващите 10 години можем да заделим 15 млрд. лв., за да ги вложим в 20 проекта за превъоръжаване. Последните трябва да бъдат обсъдени внимателно. Изпълнението на тези проекти трябва да доведат и до инвестиции в българската икономика.
Така ще се повиши жизнения стандарт на българина.
Военновъздушните сили са най-големият получател на средства от военното министерство. Между 2003 и 2014 г. за тях са отишли над 1.28 млрд. лв. Към тази сума трябва да се добавят и парите, давани за ремонт на изтребители и хеликоптери за последните 4 години.
От 15-те нови хеликоптера за нуждите на ВВС едва 6 летят. Тези машини бяха купени за въздушна поддръжка на сухопътните войски, но не допринасят с нищо за способностите на пехотата, тъй като са поръчани без бронировка и въоръжение.
При самолетите положението също е плачевно. От три нови транспортни самолета лети само един, отново заради липса на договор за поддръжка.
През 2010 г. правителството „Борисов 1“ оряза военния бюджет с 37 %, вследствие на което започна кадрови срив в Българската армия, който не е преустановен до днес. Непопълнените 4 500 места за професионални войници и сержанти, предимно в Сухопътните войски, са най-красноречивото доказателство за провала на тази политика.
Години наред правителства, политически лидери, военни и цивилни лица в МО изразходват неефективно или не усвояват значителен военен бюджет, без да осигуряват на българската държава нарастващ военен потенциал, обучени, мотивирани и боеготови формирования, ускорено прилагане на стандарти на НАТО, закупуване и овладяване на оръжие, техника и боен опит от водещи съюзници.
От Атлантическия съвет посочват, че при наличието на политическа воля България е в състояние да достигне равнище на разходите за отбрана от 2% от БВП още през 2020 г. Това ще доведе до възможност за реализиране на цялостна програма за развитие на отбранителните способности до 2030 г., а българското общество ще подкрепи тази политика, ако бъде убедено, че ресурсите ще бъдат управлявани ефективно.
Инвестирането в собствения отбранителен капацитет трябва да върви заедно с все по-дълбокото интегриране на българските въоръжени сили и отбранителна технологична и индустриална база с тези на съюзниците ни. Разположена на границите на НАТО и ЕС, България ще се възползва от всички възможности да привлече съюзно финансиране за развитието на отбранителния си потенциал, изграждането на съвместни съоръжения и постоянното разполагане на определени съюзни сили на своя територия, смятат от Атлантическия съвет.
От организацията посочват, че НАТО остава основен стълб за противодействие на агресивни действия спрямо България. Европейската отбрана е от изключително значение за развитие на отбранителните ни способности, но не е и в обозримо бъдеще не може да бъде разглеждана като гарант на националния ни суверенитет и териториална цялост.