Руското седмично издание „Аргументи и факти“ публикува поредна статия за България под заглавие „Братушки“, кайзерът и Хитлер. Защо българите забравиха за думата „благодаря“? с автор Георгий Зотов. Агенция „Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса.
В цялата история Русия е освобождавала България два пъти - веднъж от турското владичество и веднъж от съюза с нацистите. И макар в страната да обичат руснаците, все някак се получава така, че противниците на съюза с „източния съсед" да са власт.
Т. нар. Руски паметник в София може да се види отдалеч: той се намира на пресечката на булевардите, наречени на генералите на руската армия Михаил Скобелев и Едуард Тотлебен. На него винаги има цветя, думите са напечатани върху камъка: „По време на царуването на Александър II, България е била освободена по неговата воля и любов".
„Повярвайте – някога баба ми бе казала – уважавай приятелите, които ни спасиха от турската власт, струвала живота на стотици хиляди българи", разказва икономистът Христо Василев.
Дори сред прозападните жители на София срещнах гостоприемство (няколко пъти не ми беше дадено да си плащам сметката в ресторант) и много доброжелателно отношение към руската култура. Много хора бяха обидени: „Защо мислите, че вас ви обожават само сърбите? Ние винаги си спомняме - вие сте нашите християнски „братя". През 1877–1878 в битките с турците за свободата на България бяха убити 22 хиляди руски войници, 58 хиляди бяха ранени.
Но още през 1887 г. германският принц Фердинанд Сакскобургготски седна на българския престол. През Първата световна война страната се бие за кайзера на Германия (и следователно срещу Русия), а през Втората световна война също се присъединява към германците и е сред съюзниците на Адолф Хитлер.
През 2014 г. българското ръководство отново действа като опонент на Руската федерация, като отмени изпълнението на проекта за изграждане на газопровода „Южен поток” по поръчка на ЕС. Авторът на статията се пита: защо в България, предвид любовта на обикновените хора към руснаците, често на власт идва антируско правителство?
„Русия мълчи обидена"
„Според най-скромните изчисления 60% от българите в момента подкрепят Русия в конфронтацията й със САЩ“, твърди Дахер Ламот, вицепредседател на Сирийското общество в България.
„И техният брой нараства. Живея тук от детството си, наблюдавайки ситуацията със собствените си очи. За съжаление, това е положението от началото на 90-те години. Америка развива пропаганда, харчи пари тук, за да популяризира мнението си, а Русия мълчи. Разбирам, че е неприятно за руснаците, че българите се отплащат с неблагодарност за тяхната помощ и за жертви. Американците обаче не губят време напразно. Например, вече се чуват гласове: нека 500-годишната турска власт в България - най-жестоката и кръвопролитна тирания - да се нарече присъствие в учебниците, иначе турските съседи няма да го харесат. Редовно в София, някои личности рисуват по Паметника на съветската армия, според слуховете, американското посолство им плаща за това. Русия е просто неактивна, това е проблемът“, уверява Ламот.
Убитите от американците са забравени
Трудно е да се спори тук. Мавзолеят на Александър Батенберг, племенникът на руската императрица, станал (през 1879 г.) по препоръка на Русия владетел на новата независима България, се намира на ул. „Хаджи Димитър“ 1, в центъра на София. Въпреки това 22-годишният младеж се оказа неопитен и глупав лидер. Той бързо се скарва с местни политици и офицери, и в същото време разваля отношенията със Санкт Петербург: след седем години Александър е свален с държавен преврат.
След това Русия бе елиминирана от участие в политиката на България, парламентът на страната постави германския княз на трона и в резултат на това загубихме българите за следващите 57 години. Сега историята се движи по подобен начин.
„Младите хора в училищата и университетите ги учат - страната ни се забавя в своето развитие преди век заради пристигането на руснаците през 1944 г., които насаждат комунизма в държавата”, казва учителят по история Цветана Петкова. „Но от друга страна, множеството безмилостни бомбардировки над София от англо-американска авиация на практика не се споменават никъде - от 1943 г. в нашия град са убити 4 200 цивилни и над 4 700 са тежко ранени. Това е избиване на невинно население, тъй като само 22-ма (!) български войници са убити от въздушните нападения на съюзниците. Всичко се прави, за да забравим за това клане, а броят на жертвите на социализма е безсрамно преувеличен."
Всъщност това не е изненадващо - такава лъжа е много популярна в останалата част на Европа. Но тогава възниква друг въпрос. Ако българите, казват те, толкова обичат руснаците, защо гласуват за антируски политици?
„Това е наистина интересно", казва Къдринка Кадринова, журналист от лявото издание „Барикада“. „Знаете ли, питам хората около мен - таксиметровите шофьори, търговците на пазара, строителите: избрахте ли тези политици? Оказва се, че не. Те не отиват да гласуват, тъй като почти половината от гласоподавателите в България нямат време: няма нормална работа, няма пари, но трябва да се грижат за семействата си. В много отношения мнението на хората просто се игнорира. Само 20% от българите подкрепиха членството в НАТО, но правителството не проведе референдум - страхуваше се от провал, така че членството в НАТО мина през парламента. Същото е и с Европейския съюз: вкараха ни там без въпрос, без да позволят на хората да решат. И оттогава сме забравили какво е това вкусни български плодове и зеленчуци, ядем холандски пластмасови домати. Имам чудесно отношение към Русия, както и почти всички мои приятели. Не можем обаче да променим положението в държава, която е подчинена на Европейския съюз“.
Боклук по руските паметници
На следващия ден разговарям с група български студенти и горещо съм уверяван, че всеки уважава Русия, отнасят се добре към нея. Добре. Отговарям – добре, защо не отидете и съберете боклука при паметника на съветските войници в София? Наоколо има празни бутилки, опаковки от сладолед, пластмасови чаши. Това ли е уважение?
Младите хора се притесняват: „Съжалявам, подобно нещо, комунизмът, идеологията, влиянието на чужденците на българите... Ние, разбира се, не одобряваме оскверняването на паметника, но такива неща могат да бъдат разбрани тук”.
Брилянтно, усмихвам се аз. Но това не е паметник на Сталин, а на обикновени войници, обикновени съветски мъже, които сложиха край на вашия съюз с Нацистка Германия. Помнете думата ми - ако не направите това, то следващото ви поколение ще започне да унищожава паметниците, издигнати в знак на благодарност към руснаците за освобождението на България. Защото те ще бъдат обяснени със същите думи - това беше чужда окупация, варварските войници идваха от далечна покрита със сняг страна и изхвърляха турските им съседи и няма за какво да им кажем „благодаря". Студентите мълчат. Те няма какво да ми отговорят.
Вечерта идвам да почистя боклука пред Паметника на съветската армия, освободителите. Очевидно, с изключение на мен, в цялата страна няма кой друг да го направи. От една страна, онези, които съжаляват за липсата на действие от страна на Руската федерация, са прави: Русия наистина предпочита да се откаже, забравяйки за влиянието в славянската страна, където все още обичат руската литература и съветските филми.
От друга страна, може би трябва да помислим за бъдещето: заслужава ли да се спасяват и освобождават онези, чиито политици след това плюят Русия в гърба и после се кълнат в лоялност към враговете ѝ?
Затова казах на българските студенти: Ако страната ви бе останала под управлението на султанска Турция, ние дори нямаше да забележим боклука. Но дали сега щеше да има българска нация на този свят?