За втора поредна година журналистката Миглена Ангелова организира Auto Ovacia. Ето какво разказа тя пред ФАКТИ за мисията на събитието:
Какво Ви свърза с каузата за безопасното шофиране?
Никога не съм била безразличен гражданин. Като журналист имам позиция, при това обоснована, мотивирана и - твърдя: формирана след проучване на фактите, доколкото съм можела да ги събера. Преди време говорихме с приятели за жертвите, които даваме по пътищата, за недостатъчната подготовка на съвременните шофьори, за психологията на младия водач и т.н. Аз съм шофьор, децата ми карат коли. Знам моите мъки и като шофьор в началото, и като постоянен ужас децата пристигнали ли са. Също, като много хора у нас, съм скучала, докато слушам специалисти, които от години говорят едно и също за това какво “трябва”, а то с годините става все по-зле… И така. Пробвахме дали ще има интерес към подобно събитие и, крачка по крачка, то се случи, проходи, сега го учим да говори и се надявам да видя как ще тръгне да се развива само…
Как се роди идеята мисията на ''Национално движение Овация за отговорни млади шофьори'' да се представя така атрактивно?
Моята твърда позиция по въпроса за младите хора и техните знания е, че неумните възрастни много обичат да разсъждават колко са неуки “тези сега” и колко “уки” са били някога те самите. Разбира се, това са глупости. Ние живеем в епохата на драстични, високоскоростни технологични промени. Последните три поколения получават знанията си по различен начин. Нашите родители - предимно от книгите (до които са можели да стигнат), ние - от книгите, до които сме стигали и от телевизията (някогашната, не сегашната), нашите деца - от телевизията и от мрежата, а техните деца - предимно от образи, чувства и т.н. пресъздадени от допълнената и виртуалната реалности. Ако възрастните спешно не се научат да говорят езика на младите - винаги има разрив. Да учиш младите хора да карат кола с методиката на началото и средата на 20 век, е като всичко останало в образованието, с тази разлика, че там вредата не личи толкова бързо. Затова ние експериментираме - кое как се възприема. В наши дни има симулатори, които могат да ти спестят години в трупането на опит зад волана. Едно единствено спускане със симулатора за челен удар при 7 км/ч спестява над 100 дуднения как трябва да си слагаш колана. Симулацията за шофиране в градски условия, съвместена с писането на СМС-и зад волана, спасява живот, защото във виртуалната симулация ти виждаш с очите си колко лесно можеш да пречупиш нечий живот, докато пишеш СМС-а, който със сигурност може да почака.
Чрез “Авто Овация” ние поставяме актуалните въпроси, които трябва да стигнат до младите хора, както и техните решения. И отново подчертавам - ние не констатираме като повечето “специалисти” колко е зле, ние предлагаме решенията.
Може ли българинът да стане по-търпелив и толерантен на пътя без глоби и наказания?
Пътищата не са оазиси. В държава, в която няма търпение и толерантност на нито едно ниво в йерархията, няма как по пътищата да има разбиране, мило отношение, внимание и грижа. Глобите и наказанията никога не решават въпросите, свързани с психологията на хората, те по-скоро вредят. Знам, че робският ни манталитет много обича строгите закони и наказанията, всеизвестно е, че най-твърди закони създават робите. Ако това вършеше работа, ние още щяхме да си режем един на друг ръцете при кражба. Мисля, че в момента сме оплетени в какви ли не закони, но от това животът ни не е станал нито по-лек, нито по-радостен, нито по-богат. Истината е, че разбирането, милото отношение, вниманието и грижата единствено вършат работа и са заразни, също като злото. Затова аз си мисля, че колкото повече деца в България усетят нашата истинска грижа, нашето истинско внимание, усетят, че на възрастния, подготвен за живота човек не му е безразлично какво се случва с тях, те ще са други хора, различни от нас.
Какво е сбъркано в отношението ни към движението на пътя (родители дават автомобилите си на неправоспособните си деца, други правят избора да шофират под влиянието на алкохол и/или наркотици)?
Първо, искам да подчертая, че България не е изключение. Това са световни проблеми, проблеми на демокрацията, така да се каже - родителите не разполагат с кой знае колко възможности да въздействат върху детето си, особено когато то е вече на 18 години. Второ, родителите не дават колата, много често децата просто я вземат, и с течение на времето слабохарактерните родители просто се примиряват, снижават изискванията си до “поне ми казвай, когато...”. А под въздействието на алкохол и опиати, никой не избира нищо, а прави това, което му скимне. Ако около него има нормални хора в по-добро състояние, няма да му разрешат да тръгне, ако няма - се случват беди. Има една възраст, в която може да се работи по превенция на подобни желания, при нас, в България, това не се прави или се прави недостатъчно. Ние с ''Национално движение Овация за отговорни млади шофьори'' работим и в тази посока. Ще видим какво ще се получи.
Какво пречи да има резултати?
Човешкото равнодушие. Празниците. Изборите. Активността на медиите. Пасивността на медиите. Липсата на свободни средства в частния сектор. Това, че заплатата на сътрудници и чиновници не зависи от активността и резултативността. Всяка добра промяна изисква време и целенасочени усилия в една и съща посока. Една от лошите страни на т.н. демокрация у нас, е липсата на приемственост. Всеки идиот мисли, че светът започва и свършва с него. Дори фирмите, които правят кампании, свързани с безопасността на движението, ги правят, за да се откроят рекламно, а не за да променят реално нещо. Много са факторите, които трябва да се отчетат. Но това те развива като знания, опит и други ценни качества за душата.
Кой е най-интересният момент от подготовката на събитието?
На мен всички моменти от подготовката са ми интересни. Ако трябва да отлича някой от тях, то това е “преводаческия” - когато трябва да измислим как едни проблеми, заедно с решенията да ги трансформираме визуално, да провокираме реакция у участниците и максимално точно да я предвидим. В “Авто Овация” няма как да има репетиции - всичко се случва в реално време, пред камери, стриймва се в канала ни и и приключва. Ние можем само да гадаем как ще премине един или друг етап. Дори какво ще е времето не знаем. Време, в което можем да коригираме нещо, няма. Ако някой нещо не е разбрал, не е доизпипал, пропуснал е в общата си натовареност, край, няма кога да се коригира. Това е зверски стрес. “Авто Овация” е събитие с висок организационен риск и съм убедена, че не става за копи-пейст - това е събитие, което коства много нерви.
Кой е най-приятният момент от събитието?
За мен това е моментът на почистването. Сериозно. Почистването на терена. Когато всичко е свършило. Направил си всичко, което си могъл, и още не си се зарекъл: “Никога повече няма да си причиня това.” Приятно е, когато се намират знаещи хора, организирали не малко събития през кариерата си, и ти кажат: справи се, браво. Ти обясняваш колко неща не са били такива, каквито си ги искал, но те те гледат в очите и ти казват: беше страхотно, забавлявахме се. А иначе, тъкмо се заотказваш да си причиняваш това, и поредната катастрофа те връща обратно...