Точно преди 80 години бе подписан т.нар. Пакт Молотов-Рибентроп - договорът между нацистка Германия и СССР. Хитлер, получил по този начин картбланш за действия, само седмица по-късно започва Втората световна война. А в късната вечер на 23 август 1939, след подписването на Пакта за ненападение между нацистка Германия и СССР, Рибентроп не може да скрие радостта си. Тайният анекс към пакта, в който двете страни определят сферите си на влияние в Източна Европа, дава на Хитлер възможността необезпокоявано да нападне Полша и така да разшири „жизненото пространство" на Германия.
Съветският колега на Рибентроп - външният министър Молотов, известен с мрачния си и тежък характер, също сияе от радост. Като конспиратор с болшевишка закваска, той до самия края на живота си така и не признава, че е съществувал секретен протокол към Пакта, подписан и от самия него.
Също толкова щастлив изглежда и Сталин по време на вечерния прием - с чаша шампанско в ръка той дори вдига тост за „фюрера". А после отвежда Рибентроп настрана и му обещава, че честно ще изпълнява договореностите.
Престъпният сговор между Сталин и Хитлер
Благодарение на този договор Сталин също получава възможност да разшири своето „жизнено пространство", а и да отсрочи войната с Германия. Но докато целите на Хитлер са повече или по-малко очевидни, по-далечните планове на Сталин, който много скоро получава възможност да завладее значителни части от Полша, балтийските страни, Финландия, Бесарабия и Северна Буковина, и до ден-днешен предизвикват спорове сред историците.
Пактът Молотов-Рибентроп е ненадминат по своята подлост и цинизъм. Той прилича на боричкане между динозаври, завършило с позорно съвкупление. Два политически мастодонта, които до подписването на Пакта не крият взаимната си ненавист, внезапно разтварят обятия един за друг и влизат в престъпен сговор, оказал се гибелен за Европа и целия свят.
На друго мнение са в средите на сталинистите - сред тях и до днес Пактът е смятан за гениален ход на вожда. Работата е там, че оценките за Пакта Молотов-Рибентроп зависят от отношението към самата същност на съветския режим. Който смята този режим за „по-човечен" от нацисткия, неизбежно интерпретира и действията на Сталин по-благосклонно: такъв човек ще ви каже, че с помощта на Пакта Сталин действително е спечелил време, дал е на „миролюбивия" Съветски съюз отсрочка преди да започне войната и е довел до сблъсък между Германия и западните демокрации. Което би могло да се тълкува като голяма победа за съветската дипломация.
Но сталинизмът, чието лицемерие няма равно на себе си, само носи маската на прогресивността. В действителност, както вече знаем, той носи смърт на милиони хора както в СССР, така и отвъд неговите граници.
Сталинистите, заедно с религиозните националисти, уверяват, че завладявайки територии на съседни държави, Сталин всъщност се опитвал да върне Русия в историческите очертания на едновремешната царска Русия. С други думи: да стане „събирач на земи" - като Иван Калита или като Путин в по-ново време.
В средата на 1930-те години Сталин възражда руския национализъм, но неговата същинска цел е значително по-мащабна: с помощта на комунистическата утопия да стане владетел на целия свят. Подписвайки договора с Хитлер, той прави още една стъпка към осъществяването на този план.
Вярно е, че Чембърлейн и Даладие - лидерите на Англия и Франция - също имат договорни отношения с Хитлер. По този начин те се опитват да го „усмирят", макар че след подписването на Мюнхенския договор през 1938 година това позволява на нацистите да превземат Судетската област.
Не е никаква тайна, че навремето западните политици нямат нищо против Сталин и Хитлер взаимно да изтощят силите си в безпощадна война, така че да станат безопасни за останалите държави. Но както знаем, западните лидери се оказват твърде недалновидни. Ако бяха сключили военен съюз със Сталин, навярно щяха да парализират Хитлер, който се е боял от война на два фронта. Но това не се случва, защото двамата диктатори намират възможност да съгласуват своите действия: Втората световна война започва с подялбата на Полша между СССР и Германия, след което се разпростира в Западна Европа.
Ролята на т.нар. Зимна война
Сталин майсторски овладява балтийските държави, а Путин в известен смисъл последва неговия пример, превземайки Крим. Единствено Финландия не се подчинява на Сталин - по време на т.нар. Зимна война Червената армия се представя плачевно. Именно затова Хитлер стига до извода, че щом не е в състояние да се справи с такава малка държава като Финландия, Съветският съюз явно е колос на глинени крака. И решава, че един блицкриг ще е напълно достатъчен за завоюването на СССР.
Всички знаем как завършва всичко това. А щастливите хора, подписали през 1939 година Пакта Молотов-Рибентроп, не са и предполагали какво бъдеще ги очаква. Единият от тях само осем години по-късно ще увисне на бесилката в Нюрнберг, а другият за няколко години ще бъде положен в мавзолей, за да бъде после позорно изнесен оттам.
Впрочем, в днешна Русия и до ден-днешен има милиони поклонници на Сталин, които направо се просълзяват от вълнение, щом стане дума за Пакта от 1939 година.
Автор: Виктор Eрофеев