"И ето ме в месомелачката": из дневника на един бивш сътрудник на НКВД

"И ето ме в месомелачката…" Публикувани наскоро дневници съдържат стряскащи свидетелства за ужасите по време на сталинския режим. Автор на спомените е бивш сътрудник на НКВД, който сам е станал жертва на репресии.

Книгата „Дневниците на сътрудник на НКВД: документално разобличение на сталинизма", която наскоро бе издадена в Беларус, пресъздава спомените на бившия сътрудник на НКВД Йосиф Ятченя. В продължение на десетилетия дневниците са били съхранявани от неговия внук Владимир, който ги получава дни преди смъртта на дядо си. Владимир нямал никакво намерение да публикува спомените - докато един ден не видял по телевизията парада по случай 9 май, на който тогавашният министър на вътрешните работи Игор Шуневич стоял на трибуната в униформа на офицер от НКВД. Владимир бил потресен, че никой от ръководните държавни дейци не осъдил постъпката на Шуневич.

„През последните години наблюдавам опасната тенденция да се реабилитира сталинисткият режим", казва Владимир Ятченя. „Хората отново възхваляват този период от историята, говорят за заслугите на Сталин и неговите „ефективни методи"". Затова Владимир решава да публикува дневниците. „Дядо искаше хората да узнаят истината за сталинския режим. Още повече, че сталинизмът като явление и до ден-днешен не е осъден на държавно ниво."

Историята на Йосиф Ятченя

Йосиф Ятченя е роден през 1890 година в семейството на селяни. По-късно служи в царската армия, а след революцията от 1917 - в Червената армия. След това работи в милицията, а един ден става и сътрудник на НКВД. На 1 ноември 1937 Ятченя е арестуван и прехвърлен в затвора на НКВД в Минск, където го изтезават, за да изтръгнат от него признания. Година по-късно е пуснат на свобода.

Вкъщи Ятченя не разказва нищо за службата си в НКВД. Спомените си започва да пише чак на 65-годишна възраст, а разказът му за времето в душегубката на НКВД в Минск е смразяващ: „И ето ме в месомелачката. Пет денонощия не ми разрешаваха да седна, не ми даваха да пия, да ям, да спя. Накрая паднах на пода в безсъзнание. Вдигнаха ме, сложиха ме на стол, дадоха ми глътка вода и перодръжка, като ми показаха къде да се подпиша под протокола. Веднага ми стана ясно, че ако подпиша, ме очаква смърт. А така ми се искаше да живея. С треперещи ръце сграбчих протокола и с всичка сила го разкъсах", разказва Ятченя в своите дневници.

Ятченя бил обвинен, че сътрудничи на полското разузнаване - явно защото е бил женен за полякиня. Мъжът осъзнава, че на каквито и изтезания да го подлагат, в никакъв случай не бива да подписва протокола. „Не можете да си представите колко мъчително е да ставаш всяка сутрин с мисълта, че всеки миг ще те убият", пише Ятченя.

В спомените си той говори и за целта на масовите репресии в СССР. Според него, по този начин Сталин се е опитвал да отхвърли всякаква лична отговорност за бедственото икономическо положение и масовия глад в страната. Както пише Ятченя, агентите на НКВД докладвали, че хората обвинявали за всичко Сталин и въведената от него колективизация на земята. За да заглуши недоволството, Сталин измислил "чудодейно" средство: да посее сред народа слухове за многобройни шпиони и диверсанти, внедрени от чужди държави във всички служби и държавни структури на СССР.

В дневниците на Ятченя не се споменава нищо за негово лично участие в репресии срещу задържани. „Даже ако авторът на книгата е участвал в арести и репресии, той не би писал за това в дневник, който е смятал да завещае на внука си", казва журналистката Анастасия Зеленкова, която е издала дневниците. Въпреки това тя е убедена, че става дума за документ, разобличаващ сталинизма: „Тези дневници доказват, че дори човек, който е бил част от системата, е станал жертва на репресивния апарат".

"Човек със съвест"

Владимир Ятченя е убеден, че дядо му не е участвал в никакви репресии. „Дядо беше човек със съвест и с изострено чувство за справедливост. Освен това беше безпартиен. Просто няма как да е участвал в репресии", твърди Владимир Ятченя. Като доказателство за състрадателността на своя дядо той разказва една история от дневниците му.

Докато работел в милицията, Йосиф Ятченя трябвало да състави протокол на един селянин, който бил обвинен, че нелегално произвежда алкохол. Обвиняемият имал осем малки деца, които при арест на баща им щели да останат без никакви пари. Йосиф решил да не дава ход на делото и посъветвал селянина да си мълчи. Заради тази великодушна постъпка Йосиф Ятченя бил уволнен, а малко по-късно бил завербуван от НКВД.

Владимир Ятченя казва, че изобщо даже няма намерение да превръща дядо си в герой. Но се надява, че неговите дневници ще послужат като ново свидетелство за престъпленията на сталинския режим. „Няма значение колко хора са минали през душегубките на този режим. Дори да става дума само за един-единствен погубен живот, това пак си остава престъпление, което трябва да бъде осъдено. А докато не бъде осъден и самият сталинизъм, ще има опити за възраждането му", казва Владимир Ятченя.