Вярвам, че ще се съгласите с мен, че това беше седмицата предхождаща 30-годишнината от събарянето на Берлинската стена и от оставката на Тодор Живков като генерален секретар на БКП. Наблюдавахме пълно потвърждение, че историческата истина става подвластна на историческия процес. Демократи, осребрили своето участие в тези събития, предложиха своята версия за прехода, разчитайки на дистанцията във времето и смяната на поколенията, което прави по-трудно разкриването на истината. А, когато тя е покрита с лъжи, полуистини и неистини, задачата на младото поколение българи става трудна, дори непосилна.
Лидерите на днешната партия-коалиция СДС тръбят, че създаденият на 7 декември 1989 г. Съюз на демократичните сили се е афиширал още от самото начало като дясна формация. Това не отговаря на истината. Като участник в Кръглата маса (1990 г.) и в КС на СДС мога да свидетелствам, че тогава коалицията СДС имаше програма за преминаване от централизирана към пазарна икономика, но не към див капитализъм и тотална приватизация. Освен това призовавахме за „едновременното разпускане на двата военно-политически блока НАТО и Варшавския договор“. В КС на СДС термини като „реституция“ „приватизация“ и „лустрация“ изобщо не бяха в употреба.
30-годишнината стана удобен повод за разпространяване на новата митология за края на Студената война и прехода към демокрация. За перото и микрофоните се хванаха дори и тези, които до този момент бяха пазили приличие. По-кротките се задоволиха с твърдението, че „Земята е плоска“. Явно не са запознати с доказателството на банските сароши (пияници), че „Земята е обла!“, направено една вечер при връщането им в мъглата от Разлог. Новобогаташът Любомир Павлов-Пъпката (вероятно пристигнал из Француско), припомни за „равенството на двата човеконенавистни режима: фашизъм и комунизъм“. Радостта му, че са паднали и с неговото участие, за да прекара остатъка от живота си без да се труди за Родината, беше очевидна. Обслужващи архивари (Веселин Методиев), журналисти (Георги Харизанов), конспиратолози като (Антон Тодоров и Христо Христов), окончателно объркаха слушателите със свръхдоза закъснял антикомунизъм. Други решиха, че годишнината е удобен момент да се припомни, че през 1939 г. Съветският съюз е започнал Втората световна война, а пък фашизмът бил победен от съюзниците му: Англия, Франция и Съединени щати. „Сталинград“ бил само един от булевардите в Париж.
Коментарът на премиера Борисов беше очакван. „Последните 30 години са най-хубавото нещо в новата ни история. България е различна и тук се живее много по-добре…. БВП непрекъснато расте….“– само дето не се разплака от вълнение, след което загуби контрол и изпадна в „поцелуйковщина“ с новия посланик на Съединените щати в София. Д-р Тони Филипов (виж Pogled.info) определя състоянието, в което изпада премиерът като митомания - т.е. психично разстройство, изразяващо се в непреодолимата склонност на човек да лъже и да разказва измислени истории. Неговото заключение е доста самокритично: „За 30 години постигнахме… Бойко Борисов“. А икономистът проф. Иван Ангелов, без да използва медицинска терминология, писа: „Бойко Борисов прекалява с лъжите. Той не може да говори без да лъже. И то най-грубо…Непрекъснато се увеличавал износа. А защо не посочи цифрите за вноса?“.
Тези дни, докато носовете на наши и чужди политици и анализатори прогресивно нарастваха, се появи г-жа Урсула фон дер Лайен и от трибуната на Европейския парламент произнесе реч за трите велики сили: Англия, САЩ и Франция, благодарение на които през 1989 г. била съборена Берлинската стена и нито дума за Михаил Горбачов, нито за Съветския съюз, въпреки че като министър на отбраната до неотдавна, тази майка-героиня би трябвало да знае повече. Например, че точно тези велики сили през 1989 г. са били против обединението на Германия, а също, че когато през 50-те години на миналия век Сталин е предлагал да се осъществи обединението на победената фашистка страна с едно-единствено условие - тя да не членува във военни съюзи, не са давали и дума да се издума.
Годишнината от началото на прехода към демокрация нямаше как да мине без лъжите на соросоидите, които си вадят хляба с прослава на пазарната икономика. Но дългите носове на Бойко Борисов и Урсула бяха вдигнали летвата толкова високо, че на икономиста Красен Станчев (депутат от „Екогласност“ в ВНС), му се наложи да участва с още по-впечатляваща лъжа. (Виж интервюто му във в. „Труд“ от 9-10 ноември т.г.).
Изброените „еколози“ в 7-то ВНС бяха интересни интелектуалци. Очевидно, в движението „Екогласност“, не ги беше събрала загрижеността за околната среда, а свободата на словото, което можеха да практикуват преди 10 ноември по-безопасно от другите граждани. След като изгубиха доста работно време на ВНС, повечето от тях се заеха с по-печеливша дейност. Едни станаха управляващи в изпълнителната власт, други предпочетоха дипломацията, трети оглавиха Атлантическия клуб, четвърти получиха по една фондация от филантропа Сорос. Така г-н Красен Станчев стана основател на Института за пазарна икономика (1993 г.), чийто девиз вече 25 години е: „Модернизация чрез тотална приватизация“. Като се има предвид, че председател на Консултативния съвет на ИПИ бе любимецът на българите Ричард Ран, не е за учудване, че „най-големият успех на изминалите 30 години, според г-н Станчев, са реституцията, приватизацията и либерализацията на цените“. Юбилейните лъжи на соросоида наистина са опашати:
„• Днес България се намира в най-дългия си период на стопански възход от 1878.
• България е най-бързо забогатяваща страна в Европейския съюз след 2004 г.
• За последните 20 години богатството се е увеличило почти 10 пъти. Бързото забогатяване става при известно неравенство, но с ръста на икономиката има тенденция неравенството в доходите да намалява (т.нар. ефект на Кузнец).
• Най-успешното правителство през тези 30 години е това на Иван Костов.
• Средната възраст на българите се е вдигнала с 5.5 години спрямо 1960 г. (от 69.2 на 75.8 години).“
Достатъчно е непредубеденият читател да разлисти книгата на бившия председател на БИСА и автор на „Нова Зора“ инж. Иван Пехливанов „Свидетел на историята“, за да му стане ясно, че българската държава не е спечелила, а е загубила от приватизацията 57 млрд. щатски долара. Да, има български период на стопански възход. Ние го наричаме „Българският Великден на ХХ век“. Но той се състоя в периода от 1961 до 1975 година, когато се пускат в действие 700 (!!!) завода в машиностроенето, във Военно промишления комплекс (ВПК) и в заводите за електронно изчислителната техника. А след това, в периода от 1980-1987 г., БИСА, в сградата на която се настани СДС през 1990 г., помогна без всякаква приватизация да заработят 514 малки и средни кооперативни предприятия с инвестиции за 432 млн. лева (б. р. - тогава 1 валутен лев беше равен на 1 долар). Що се касае до неравенството на доходите, то г-н Красен Станчев пропуска да каже, че нобелистът Стивън Кузнец беше напълно опроверган от младия френски икономист Тома Пикоти (роден в годината на нобеловата награда на Кузнец, 1971 г.), който доказва в книгата си „Капиталът в ХХI век“, че концентрацията на богатството през последните 250 години непрекъснато расте и не се наблюдава никаква самокорекция. Напротив, от новобогаташите се създава класа на рентиери и в Съединените щати например неравенството в доходите се е върнало на нивото от 30-те години на ХХ век. В България „аргументите“ на икономисти като Кр. Станчев са, че спестяванията на българите нарастват и били повече от 40 млрд. лева. Само че не казват дали изобщо спестяват 2 млн. пенсионери и 1 млн. работещи бедни?
Неолибералната икономика, пропагандирана от нобелистите от кръга „Мон Пелерин“ (Сорос, Хайек, Фридман и др.), доведоха до немислимо при двуполюсната система неравенство, което неизбежно ще води до нови социални взривове. Соросоидите напипаха „дамара на демокрацията“ и предизвикват тотално отчуждение от държавата, отговорността към която се джиросва на онези, които всъщност я ограбват. България, загубила 2 млн. свои граждани (б.р. – извън изселените в чужбина) без война, не прави изключение. В момента „Олигархията е тази, която решава нещата в държавата“ (проф. Людмил Георгиев). А проф. Васил Проданов с прискърбие констатира: „Преходът към неолиберален капитализъм води до декласация, лумпенизация и маргинализация на милиони хора. Тези милиони лузъри (губещи, б.а.) от глобализацията искат възмездие“.
Неолибералната парадигма, която доведе до нечувано неравенство или трябва да бъде изоставена, или възмездието ще бъде кърваво. Вижте какво става в „икономическия отличник“ Чили, с протестите на жълтите жилетки в Париж, с демонстрациите в Уляновск (Русия). Има решение и то не е непознато. Реално намаляване на неравенството с премахване на плоския данък (10%) и въвеждане на прогресивно облагане на печалба и собственост. Соросоидите като Красен Станчев, преди да бъдат изгонени от тълпите, ще трябва да си припомнят думите на един от техните учители Карл Попър: „Ако желаем свободата да бъде запазена, ние трябва да поискаме неограничената икономическа свобода да бъде заменена с политика на определена икономическа интервенция на държавата.”
И защото доброто в България идва обикновено със закъснение, седмицата на дългите носове може и да продължи още известно време. Но все едно: истината винаги застига лъжата, дори и в случаи, когато ѝ се струва, че води с няколко обиколки.
Автор: Румен Воденичаров