Патологичната лъжа като модус операнди

В българската политика се лъже. То в цял свят в политиката се лъже, но в България това е превърнато в изкуство, в което се достигат невиждани низини. На практика в България няма политик, който да не лъже. Нюансите обаче са важни.

В българската политика има патологични лъжци. Гледаш определена ситуация и си правиш нормални изводи. След това излиза политика и ти обяснява, че това което виждат очите ти и слушат ушите ти, не е това, а е нещо друго. Денят е нощ, нощта е ден, а политикът е спасител, а ти - плебс, който не разбира от нищо, а ако настояваш, значи си ганьо и национален предател.

Разбира се, много е важна средата, в която е отраснал политика. Ако има лъжата още в кръвта си, както се казва - като културна етническа особеност, със сигурност дръпва напред пред другите политици, които все по някое време се засрамват от лъжите и не смеят да минат определени граници. Ние имаме политици, които нямат никакви морални, етични или културни задръжки да лъжат патологично.

Патологичният лъжец лъже за всичко - от това какво е закусил до това какви са всъщност целите му, какво е казал и какво е направил. Патологичният лъжец дълбоко си вярва, много си се харесва, чак сам ще си посегне като се види в огледалото и изпитва праведен гняв, когато някой му посочи логично лъжите. Разкрилият лъжите бива обявяван за предател и цялото внимание на патологичния психопат се насочва да смаже този, който го е разобличил.

Проблемът е, че повечето от патологичните лъжци са перфектни манипулатори. Правят се на спасители, разбирачи, можачи, лъжат за това, което правят и говорят. В името на великата цел - да въвлекат всички в лъжите си и да блеснат като единствени спасители, осъществяват зверски контрол върху всичките си подчинени, като параноята се засилва с времето и придобива психопатични особености.

Патологичният лъжец няма друга цел освен собственото си величаене, облагодетелстване и най-вече - задържане на статуквото, което е наложил. Защото най-големият страх на патологичния лъжец е, да няма вече кой да се хваща на лъжите му. Затова патологичният лъжец трие коментари, публикации, редактира, има си армия от тролове, които да подкрепят лъжите му и да лъжат за разобличителите му.

Патологичната лъже е модус операнди /начин на действие/ на доста български политици, а и някои европейски. Няма ден без лъжа. Няма ден без измама.

Патологичният лъжец е психопат. В политиката това е опасно и то много. Обикновените лъжци са измекяри. Докато патологичният лъжец и психопат може да стигне до крайности. Той е готов дори да убива, ако има власт. И то собствените си врагове, не тези на държавата.

Имена няма да посочвам. Който се разпознае.....