Опит за преврат или фалшификация: Какво се случва в Армения

Твърди се, че превратът в Армения е бил замислен за 21 септември. Правителството смята, че е осуетило плановете за дестабилизация на страната, а опозицията говори за фалшификация. Какво се случва в Армения.

Баграт Галстанян е известен и оспорван арменски свещеник, лидер на религиозното движение "Свещена борба" и яростен критик на правителството в Ереван. На 25 юни той беше задържан по време на мащабна акция на службите в Армения.

Според арменските власти ръководителят на епархията в Тавуш е организирал преврат, в който е трябвало да вземат участие между 200 и 250 специално организирани групи. Тяхната цел - да нанесат удари по транспортна и енергийна инфраструктура в страната и да се включат в насилствено сваляне на премиера Никола Пашинян. Превратът е трябвало да се реализира на 21 септември, като в седмиците преди това организаторите му са искали да дестабилизират правителството и да сринат подкрепата за него.

Истински план или опит за дискредитиране на опозицията?

Подробният план за преврата беше публикуван от управляващата партия „Граждански договор“. Въз основа на написаното в него срещу Галстанян са повдигнати обвинения в подготовка на терористичен удар, опит за завземане на властта и подготовка на преврат. Разследващите са задържали общо 14 души и са извършили 90 обиска.

Опозицията обаче обвинява Пашинян и приближените му, че планът е фалшификация с цел да заглуши критиците. При задържането свещеникът сипеше закани към премиера: „Мошенико, слушай внимателно: Независимо какво правиш, остава ти малко време. Скоро ще дойдем за теб“. Това викаше той пред журналисти, докато полицията го отвеждаше.

Съмненията в опити за преврат и намеса в управлението на страната не датират от вчера. В началото на юни властите в Ереван задържаха милиардера Самвел Карапетян, руско-арменски олигарх, също обвинен в опит за държавен преврат. Карапетян е собственик на компанията „Ташир“ и е един от най-големите енергийни инвеститори в Армения. Министър-председателят Никол Пашинян обяви, че държавата ще национализира най-големия актив на Карапетян в Армения - Еlectric Networks, който е най-големият оператор за разпределение на електроенергия и представлява критична инфраструктура за страната. Преди да бъде задържан, милиардерът беше заявил, че ще подкрепи действията на църквата срещу правителството.

Замесена ли е Москва в събитията?

Напрежението в последните седмици съвпада с период на рязко влошаване на отношенията между правителството и представителите на Арменската апостолическа църква, които властите обвиняват в политически намеси и нарушаване на каноничния ред.

Москва, в лицето на говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, разкритикува задържането на Карапетян. Говорителят на Путин Дмитрий Песков определи събитията от последните дни като „вътрешен въпрос на Армения“, но отбеляза, че поддържа контакт с Ереван във връзка с ареста на бизнесмена, който е руски гражданин.

На този фон в публичната реторика на управляващите кръгове започнаха да се появяват намеци за „външна намеса“ и „хибридни атаки“. Докато активистите и правозащитници, които критикуват политиката на Кремъл в Армения, открито сочат с пръст Русия, властите избягват директни обвинения срещу Москва.

Опити за нормализиране на отношенията със съседите

Никола Пашинян дойде на власт след антиправителствените протести в Армения през 2018 година, които доведоха до оттегляне на дългогодишния лидер Серж Саркисян. Пашинян бе избран с обещание да подобри отношенията с Турция, да постигне примирие с Азербайджан и да отдалечи страната от влиянието на Русия. Той прие факта, че Азербайджан завладя оспорвания регион на Нагорни Карабах през 2023 година, което принуди над 100 хиляди етнически арменци да напуснат района. За да се постигне мир с Баку - съсед, който е далеч по-богат и по-добре въоръжен от Ереван - Пашинян се съгласи да отстъпи и няколко села в северната част на Армения. Тези села са част от епархията на Галстанян. Оттам произлезе и конфликтът между двамата.

Ереван днес поддържа диалог и с Турция, докъдето Пашинян пътува миналата седмица, за да се срещне с държавния глава Реджеп Тайип Ердоган. По всичко личи, че премиерът е готов да се откаже дори от международните усилия на Армения да признае избиването на арменци от османската армия през 1915 г. като геноцид.

Критики вътре в страната

Дали това са нужните жертви за постигане на мир и нормализиране на отношенията на Армения с опасните ѝ и добре въоръжени съседи? В никакъв случай, казва арменският политолог Артур Качикян пред АРД. „По-скоро става дума за продължителна капитулация. Пашинян постоянно отстъпва“, смята той. Каквото и да са искали държавните глави на Азербайджан и Турция, Пашинян го е приел. „Той отстъпи Нагорни Карабах, отказа се да получи поне гаранции за сигурността на хората, които живеят там. Просто отстъпи и ни излъга.“

Ходовете на премиера и управляващите не се приемат добре от населението. През следващата година в Армения ще се проведат парламентарни избори. Според актуално проучване на общественото мнение само 15 процента от анкетираните все още имат доверие в премиера Пашинян. Неговата партия „Граждански договор“ също е загубила значителна част от подкрепата си - днес само 11 процента биха гласували за нея. Проблемът обаче е, че положението на опозиционните партии е още по-лошо. Нито една от тях не достига двуцифрени стойности на одобрение.