Мнение от Александър Халдей
Докато украинците ловко бяха обърнати да гледат към конфликта с Русия, Сорос тихо премина през всички етапи на приватизация на страната им. В момента разбойническата схема за улавяне на украинската система за транспортиране на газ и същата схема за превземането на “Украински железници” се приближават към завършване.
За да се гарантира преминаването през тези схеми, в няколко разсейващи направления се предприемат мерки, водещи до рязко засилване на конфликтите в украинското общество и неговите управляващи групи.
И така, за първи път във Върховната Рада беше създадено такова управляващо мнозинство, което да не разчита на съществуващите олигархични кланове и регионални елитни групи. В предишния състав на Радата от 270 до 310 депутати имаха статут на протежета на конкретни финансови и индустриални групи. Днес броят им е намален до 120-140 души, което позволява да се поеме контрол над парламентарното мнозинство от други структури, предимно под контрола на Сорос.
Поради факта, че старите олигарси загубиха контрол в Радата, а по-голямата част от партия „Слуга на народа“ е разделена между хората на Сорос и представителите на старите олигархични групи, се появи възможността за формиране на нов кабинет и нов законодателен дневен ред.
Той включва такива скандални законопроекти като приватизацията на земеделската земя, големите държавни предприятия, връщането на “Приватбанк” на Коломойски, предоставянето на длъжностните лица по сигурността на правото да контролират Националната банка и правилата за провеждане на местни избори. Зеленски всъщност вече е загубил контрол над Радата, а в самата Украйна той е чисто номинална фигура.
Сега украинската Газово-транспортна система се контролира от Дмитрий Фирташ със 70%, но той води ожесточен спор със Сорос за контрола върху този актив. На 24 декември обаче правителството на Украйна предприе най-важната стъпка към набега за изземване на украинската ГТС от Сорос.
На закрито заседание е решено кредитите на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в размер на 150 милиона евро, отпуснати за ремонти на четири участъка от газопровода Уренга-Помари-Ужгород, да не се прехвърлят на “Укртрансгаз”, а на Оператора на украинската ГТС.
В същото време най-важното нещо се подготвя в пакет с това решение: сега всички плащания на „Газпром“ няма да отиват за „Нафтогаз“, а в специални сметки на правителството. Плащането на “Газпром” в размер на 3 милиарда долара по решение на Стокхолмския арбитраж и всички транзитни плащания ще се уредят в кабинета. Това се представя за победа над сивите схеми и корупцията. Всъщност това е подготовка за ускорения фалит на новия оператор на ГТС: той се лишава от възможността да получава средства за разплащане по заемите от ЕБВР и ЕИБ.
Причината е, че местните газоразпределители също седят в клона на ГТС - регионални производители на газ, които приемат газ годишно в размер на 550 милиона долара (около 120 - 150 милиона кубически метра), но никога не го плащат по очевидни причини: заради високите тарифи населението и предприятията са неплатежоспособни.
Ако добавим към тези разходи фонда за заплати за 20 хиляди души от обслужващия персонал на ГТС, се оказва, че операторът на ГТС на Украйна ще фалира след няколко месеца, превръщайки се в нерентабилен актив.
И за да натовари потребителя с по-високи сметки и да гарантира неплащането на газа, правителството одобри 75% увеличение на цените за 44 оператори на газоразпределителната мрежа за първата половина на 2020 г. Което, естествено, ще бъде наложено на така и неплатежоспособното население.
И тук идва моментът за церемониалното появяване на сцената на сегашния ръководител на правителството, човекът на Сорос Алексей Гончарук. Той ще вземе единственото възможно решение: чрез контролирания от Сорос национален съвет за инвестиции, ръководен от Давид Арахамия, той ще получи задачата да привлече инвеститор, който ще получи оператора. Естествено, този "инвеститор" ще бъде Сорос. Както се казва, ловки ръце и никаква измама.
Но възможно ли е да се тълкува решението за превода на плащания за газ по сметките на правителството в такъв случай като „победа над корупцията“ - това е голям творчески въпрос. Да, това е победа над корупцията - но победата на голямата корупция над дребната. Всяко политическо решение в съвременна Украйна е корупция. За да се отдели корупцията от политиката в Украйна, трябва да има антибандеровска и антиамериканска революция. Всъщност в сегашното състояние на окупация това е нереалистично.
Въпреки това, Сорос е системен човек и той влиза под формата на комбинация, където всички ходове отнемат много време за подготовка и тогава те се извършват във взаимна координация с всички останали. В допълнение към приватизацията на земята и украинската ГТС, той подготвя изземването на железниците. Известният бивш депутат от Радата, протеже на Сорос Сергей Лещенко, герой, свързан с “Украингейт” - скандалът за намесата на хората на Клинтън в изборите през 2016 г. в САЩ, беше назначен за член на надзорния съвет на държавната компания “Украински железници”.
Работният му график там е 30 дни в годината, за което той получава хонорар от 588 хиляди гривни на месец. Освен това той има право да присъства на всички семинари на всяко звено на тази организация и право на достъп до всички документи без изключение. По този начин задачата на Сорос да се даде контрол над всички превози на товари в Украйна е решена.
Но за пълното господство едно превземане на железницата не е достатъчно. Спедиторите също трябва да бъдат наблюдавани. За това Държавната митническа служба на Украйна е поставена под контрола на друго протеже на Сорос Максим Нефьодов. Неговата задача е да поеме контрабандата върху себе си и така да контролира възможните конкуренти на бъдещия оператор.
Друг представител на Сорос е не по-малко пламенният борец за украинската независимост Мустафа Найем. Подобно на Лещенко, той е поставен от Сорос в “Укроборонпром” като заместник-генерален директор за взаимодействие с органите на държавната власт. За три седмици на новата позиция този представител на Сорос получи 310 хиляди гривни.
Междувременно първият газ от Русия вече е пристигнал в украинската ГТС съгласно действащия нов договор между “Газпром” и “Нафтогаз”. “Газпром” плати глоба на 2,9 милиарда долара на "Нафтогаз" според решението на Стокхолмския арбитраж. Газът и парите вървяха по схемите на Сорос, а Зеленски дори не смее да каже и дума - точно според тези планове той беше направен президент.
Можете да се подигравате на украинската борба с корупцията дълго време и да се подигравате на нейния суверенитет. Човек може да се удиви на безграничната наивност на украинското население, покорно запътило се на заколение подобно на евреите, пътуващи до Аушвиц, вярващи, че са превозвани просто до друго място на пребиваване. Възможностите за превръщане на огромните маси от нормални хора в послушни идиоти са безкрайни.
Но пред нас е трагедията на цял народ, много по-голяма от трагедията на сърбите, които бяха бомбардирани в продължение на няколко месеца и от които бе откъснато Косово. Украинците са бомбардирани от 20 години и всичко е взето от тях. Не Русия взе Крим и Донбас от тях - тя само върна своето. Съединените щати отнемат Украйна от украинците, от нея просто откъсват парчетата от това, което не се е побрало в количката на Сорос.
Все някой успява да избяга от всеки плен. Крим и част от Донбас избягаха. Останалите ще трябва да изпият цялата горчивина на плена от поражението, нанесено от врага, който са смятали за приятел и благодетел. Съдбата на Украйна е ужасна и незавидна.
Сорос вече се е заел с последния акт на украинската трагедия и Украйна едва ли ще се измъкне от упоритите му лапи. Следват десетилетия робство и окупация. Тези чакали на най-дълбоката световна държава ще разкъсват измъченото тяло на Украйна дълго и неистово - запасът от устойчивост на системата, създадена през годините на Съветския съюз, няма да бъде изчерпан скоро.
Превод: В.Сергеев