Тръмп за Канада, Панама и Гренландия: защо това е тревожно

В последните дни Доналд Тръмп не спира да повтаря как Канада трябвало да стане 51-вия американски щат. Причината? Търговският дефицит между Вашингтон и Отава, който според новоизбрания американски президент се равнявал на 100 милиарда долара. Икономисти побързаха да го оборят, че ако се пресметнат всички стоки и услуги, става дума всъщност за търговски излишък, а САЩ печелят и пряко, и косвено от търговията със северната си съседка. Но това не пречи на Тръмп да повтаря, че Канада можела да се присъедини към САЩ, а Трюдо можел да стане губернатор.

И докато мнозина възприемат твърденията на Тръмп по отношение на Канада просто като думи, за които и много от приближените му са казвали в миналото, че не трябва да им се обръща внимание, изказванията му по адрес на Панама и Гренландия звучат далеч по-сериозно.

Още по време на първия мандат на Тръмп източници от Белия дом разказаха, че той питал съветниците си дали САЩ не могат да купят най-големия остров в света, който де юре е самоуправляваща се датска провинция.

Гренландия има важно геополитическо и икономическо значение

„За целите на националната сигурност и свободата в целия свят Съединените американски щати смятат, че собствеността и контролът върху Гренландия са абсолютна необходимост", написа Тръмп в социалните мрежи. „Ню Йорк Таймс" посочва, че зад изказванията на Тръмп прозира както геостратегически интерес, така и икономическа полза - топенето на арктическите ледове открива възможности за търговска и военноморска конкуренция, пише изданието, а на острова има запаси от редки минерали, които се използват в технологиите.

Министър-председателят на Гренландия Муте Боруп Егеде веднага реагира и заяви, че островът не се продава, но администрацията му е отворена към икономическо сътрудничество. „Няма да загубим нашата дълга битка за независимост", написа още той.

Офисът на датския премиер не е реагирал засега. Оттам посочиха, че "очакват с нетърпение да работят с новата администрация" в Белия дом. В същото време двама депутати от гренландския парламент коментираха, че са отворени за диалог с Тръмп, макар да посочват, че „Гренландия не е стока или геостратегически трофей".

Тръмп пожела и контрол над Панамския канал

Тръмп, който официално ще се върне в Белия дом през януари, нападна и панамското правителство. Той заяви, че то налага „прекомерно високи цени" за американските кораби и военни съдове, които преминават през Панамския канал. „Таксите, начислявани от Панама, са смешни и несправедливи", коментира той.

Панамският канал свързва Атлантическия с Тихия океан и е един от най-важните търговски пътища в света. В началото на 20 век САЩ реализират мащабния проект, който след това контролират десетилетия наред. През втората половина на века контролът постепенно е предаден на Панама. Приходите от Панамския канал днес осигуряват три процента от брутния вътрешен продукт на малката централноамериканска държава.

Според Доналд Тръмп днес Китай има твърде голяма влияние върху изкуствено прокопания канал. „Ако Панама не е в състояние да осигури „безопасна, ефективна и надеждна експлоатация" на канала, САЩ ще поискат „пълно и безусловно връщане на Панамския канал", заплаши новоизбраният американски президент. В социалните мрежи той публикува и снимка на Панамския канал с американското знаме и текст „Добре дошли в Канала на Съединените щати".

Президентът на Панама Хосе Раул Мулино веднага реагира и обяви, че всеки квадратен метър от канала принадлежи на държавата му. Той обясни също така, че таксите, които се начисляват, са съобразени с броя преминаващи кораби и техния товар, както и че никоя друга държава не упражнява контрол.

Лозунгът America First

В „Ню Йорк Таймс" журналистите Дейвид Сенгър и Лиса Фридман коментират, че последните изказвания на Тръмп се вписват добре във външнополитическата посока, която той следва под лозунга America first („Америка на първо място"). Той има тъмна история, както ДВ разказва в свой материал.

През 1867 година Съединените щати купуват Аляска, а през 1898 година Вашингтон поема контрола над Филипините и контролира островната държава до 1946 година. Едва през 1999 година управлението на Панамския квартал е предадено напълно на местните власти.

За републиканеца неприкосновеността на държавните граници и днес очевидно не е безусловна. Показва го и отношението му към войната в Украйна - той така и не осъжда остро нарушаването на международното право от страна на Путинова Русия и незаконното анексиране на окупирани територии в Украйна. „Когато Русия нахлу в Украйна, първата му реакция не беше осъждане на явното заграбване на земя, а по-скоро забележка, че ходът на президента Владимир Путин е бил „гениален", припомня в тази връзка „Ню Йорк Таймс".

Автор: Александър Детев