Вярата е неотделима от чудото, а то е като бъг в системата

Рождество е дълго чакан отговор от човечеството докога ще бъде в това страдание, в което се е поставило с първородния грях. Смъртта вече няма жило, защото идва Онзи, който ще я унищожи. На този ден се ражда Спасителят на света. Това казва пред БНР Димитър Митев, автор на книгата "Как станах свещеник", в която разказва различни истории за пътя към призванието да станеш служител на Бога. Книгата е достъпна онлайн, част от нея и в аудио вариант за слушане. Димитър пее в хора на столичния храм "Покров Богородичен".

За него днес е "много радостен ден, в който въодушевени посрещаме едно от неизразимите чудеса, на които православието се радва вече 2000 години".

"Вярата е неотделима от чудото. Когато човек търси Бога, по кое ще разпознае, че го намира? Ако всичко е ординерно, обяснимо с прости средства? Чудото не е от този свят. Неговите причини, неговата сила не е от този свят, затова се явява чудо. Нещо като бъг в системата. Гледаш и то няма място там, няма обяснение там, а всъщност го има", смята авторът на "Как станах свещеник".

"Ако сега в небето видим една Витлеемска звезда, ако ни води към нещо определено и някой вече е казал, че ще има такава звезда, която ще ни води към нещо определено? (…) Пророчествата, свързани с Христос, формират множество чудеса, които свидетелстват за сегашното чудо. Неизбежно е да дойде и онова, за което те свидетелстват, след като те се случват."

На човек му трябват рационални обяснения и Господ е така милостив да ни ги дава. В своето познание за света можем да познаем и Бога и без да има чудеса, отбелязва още Димитър Митев.

Всичко е толкова красиво и сложно устроено, че е неизбежно да стигнеш до извода, че този "дизайн" не е възникнал от само себе си, подчертава той.

При нас разговорите за християнството са на нивото на нещо съществуващо и обикновено. Ако кажем, че нещо е наистина чудо, то е защото не го разбираме. Когато го разбираме, то вече не е чудо, споделя Митев, който е баща на три дъщери.

"Свещеникът е човек като всички нас. Той обича онова, което обича всеки един от нас. Разликата между свещеника и нас е в служението, което той е поел и благодатта, която получава, поемайки това служение. (…) Свещеникът е ангажиран със своята енория 24 часа. Той, като един личен духовен лекар на своята енория познава всекиго поотделно. И тук идва тайнството, наречено свещенство, където се намесва Бог. Идвайки при него за разговор и започвайки този разговор с молитва, Бог му дава за познае и да говори това, което ще бъде полезно на човека в конкретния момент. По един чуден начин това се случва и по време на проповед", казва Димитър Митев.

В момента той работи върху втора книга от поредицата си.

"Не си поставям цел конкретни свещеници да записвам, а когото Бог даде, когото Бог прати. Имам и такива, с които никога не съм се виждал. Имам така история от Сингапур, от Уганда, с такава интересна предистория как християнството се появява там. В Уганда - да се появи православие там, където място за православие просто няма", разказа авторът.

Няма как различна от Божията истина да доведе към спасение, изтъква Митев.