Живеем във време, в което икономистите не са чели Смит и Рикардо, физиците не са чели Айнщайн, химиците не са чели Менделеев, философите не са чели Хегел.
Свидетели сме на агресивния поход на “нищо”- то в битието на всички ни.
Масово и повсеместно мнението на незнаещи се представя за истината.
Мнението не е истина. Хегел: “Трябава да се стремим да не принизяваме знанието до мнение и да не издигаме мнението до знание”. Може да има безброй мнения, но знанието е едно.
Човек без знания може да изказва мнение, но не може да говори истина.
Мнението е абстрактно (едностранчиво) и затова не е конкретно.
Истината винаги е конкретна, не е абстрактна. Хегел: “Истината е съответсвието на понятието към обекта.”
(Абстрактно е всичко, което е едностранчиво, не взема предвид всички противоречия. А в живота противоречията са във всичко.)
Притеснително е, че всички (и знаещите и незнаещите) са вкарани в “нищо”-то на незнаещите - абстрактни празнословци - “запълнили” битието ни. Западната цивилизация допуска до управленски позиции и в различни коментарни изяви хора без фундаментални познания в областите, които управляват или коментират.
Николай Крушков е преподавател в УНСС и СУ, книгата му SECURITY LEADERSHIP CREATIVITY (на английски език) е издадена наскоро в Италия.