Самият факт, че Иран призна, че неговата противовъздушна отбрана е свалила на 8 януари 2020 г. в небето над Техеран самолет Boeing на украинската авиокомпания МАУ, само по себе си е забележително събитие и на първо четене говори за това, че иранското ръководство е тръгнало по пътя на цивилизованите държави – признание, разкаяние и недопускане на подобни грешки в бъдеще.
Заедно с това, напълно възможно е Иран да са пресметнали последствията в случай, че не признаят очевидната си вина и са приели решение, с което да минимизират възможните за тях последствия, пишат украински медии.
Наистина, по искане на Иран Boeing-ът не е свален умишлено, при наличието на непреодолими обстоятелства на базата значително влошаване на ситуацията. Всички до този момент идентични прецеденти в световната практика показват – след подобен инцидент трябва да последва официално изявление, изплащане на компенсации на роднините на загиналите и подписване на мирно споразумение с пострадалите страни.
Други последствия – санкции, международно преследване не са предвидени, а именно това и преследва Техеран.
Същевременно обаче са налице въпроси по самия инцидент, които трябва да бъдат изследвани от официалните и неофициалните разследващи страни, а не само признание от Иран дали е в състояние реално да отговори на въпроса може ли да не се допусне повторна трагедия в бъдеще:
1. Кой реално стои непосредствено зад пулта на ПВО-то „ТОР-М1” и каква в действителност е била последователността за вземане на решение за стрелба по гражданска цел? Поименно кой е управлявал самата установка: ирански екипаж или може би руски инструктори?
2. Имало ли е външна намеса по работата на установката от страна на разработчика на „ТОР-М1”, руската армия или специалните служби и можело ли е те дистанционно да го управляват? Освен това в този контекст основният въпрос дори не е кой конкретно ирански военен е „натиснал копчето”, а въпросът е имало ли е налице фактор за внезапно въздействие върху ПВО системата в контекста на „подсветка”, понататъшно „управление на целта” и наличие на неправилна идентификация на въздухоплавателното средство.
Заплетен в неверни данни в системата, самият изстрел на оператора или самата система, биха могли да го направят възможен и действително неумишлен, като се ръководят от лъжливи външни данни. Все пак трябва да се разбере, че „ТОР-М1” това е зенитно ракетен комплекс от ново поколение. За да работи ефективно, трябва да му се подава информация за откриване на радари на трети страни, които покриват голям периметър от небето, което води към следващия въпрос: кой и как ги е предавал?
Нещата не са толкова прости. По данни на РВД, във въпросната нощ са прелитали доста на брой самолети във въпросния коридор, а украинският Boeing е летял точно в неговия център. Според експерти, малко преди полета на МАУ екипът на ПВО-то е видял минимум пет пъти подобни цели – различни модификации на Boeing, които са се появявали на радара и следващи един и същи маршрут. Как е станало така, че именно украинският Boeing е възприет за военна цел?
3. Имало ли е външна намеса в работата на траспондера на Boeing-а или умишлената му повреда преди полета – все пак идентификацията на самолета чрез транспондера е най-лесният начин дали става дума за граждански самолет или някакъв друг?
4. Каква именно е била модификацията на „ТОР-М1”? Въпросът е, че зенитно-ракетният комплекс, с който най-вероятно са свалили Boeing-а, влиза в състава на аерокосмическите сили на Ислямския революционен гвардейски корпус за прикриване на стратегически обекти, а иранската армия не разполага с такъв. Основната разлика е, че „ТОР-М1” е с автоматичен режим и работи основно за защита от крилати ракети.
По този начин, от юридическа гл.т. възниква въпросът за това, кога именно Русия е доставила или модернизирала иранските зенитни комплекси, тъй като автоматичният им режим показва, че това най-вероятно е направено след забраната за продажба на оръжия на Иран. Това се доказва и от фактът, че веднага след инцидента в руската версия на Wikipedia е редактирана информацията за ракетния комплекс „ТОР”. В старата версия се посочва, че комплексът може сам да поразява цели в автоматичен режим, без участие на оператор. В новата версия пише само, че това става чрез команда от оператор.
При това положение, без задълбочено разследване на обстоятелствата довели до трагедията и отговорите на поставените въпроси, съществува опасност подобни трагедии да се повтарят отново и отново.