Пиша с дълбоко неудобство за унижението, на което подлагат и сам се подлага един възрастен човек, който може да бъде дори дядо на по-младите ми колеги. След няколко седмици министърът на здравеопазването ще навърши 65 години. От началото на корона-кризата у нас Кирил Ананиев се държи като късния Борис Елцин - обитаващ някакъв свой си свят, паралелно пресечен с този на населението, очакващо в тези тягостни дни най-вече адекватност от овластените.
Къде ти. Скоро след първоначалния шок през март стана ясно, че народ и управници ще се учат в движение на особеностите на българския национален коронавирус. НОЩ-ниците с брифингите, здравният министър и премиерът изнесоха безподобна по своя абсурд пиеса, в която завесата бе спусната преди края ѝ. Ананиев подписваше заповед след заповед, отменящи предишни заповеди, които отменяха още по-предишни.
Понякога замесените в съчиняването им се усещаха, че са сгафили - далеч съм от мисълта, че логическите им конструкции са дело на министър Ананиев. Така някои заповеди танцуваха само една нощ - триеха се и се бришеха срокове и пасажи - къде под натиска на някой бранш или гневна фейсбук-вълна, къде на внезапно отрезвяване. Докато премиерът, пораснал с две педи, обявяваше личната си победа от европейски и световен мащаб над коронавируса, началникът на щаба изпусна прословутото си "яко ще измрат", а Кирил Ананиев съвсем се обърка. В пиесата се появи и необходимият враг - олицетворението на злото доц. Мангъров, обвинен от призваните да ни избавят от комшара във всички земни грехове.
Какво се получи като проста аритметика. При петнадесет заразени дневно бяха затворени парковете, забраниха сядането на пейките, запушиха градовете с КПП-та, а шляенето извън къщи, включително ходенето на работа, стана строго непрепоръчително. Бизнесът изпадна в колапс, а Ангелкова оглави Министерството на нищото, защото туризмът просто изчезна. Реално държавата затвори. За сметка на това се появи мярката 60/40.
При 100 новозаболели дневно обаче, както сочи статистиката от последните дни, от утре отваряме дискотеките и баровете. Тяхното пускане първоначално беше обявено за 30 юни, но след като от бранша мигновено заплашиха с протест, още по-мигновено се оказа, че е станала "техническа грешка" и тези заведения отварят веднага. Знаете колко обича протестите нашият премиер и как приема всеки от тях като тежка лична обида. Както знаем, той обикновено строи, а останалите мрънкат. Можем да си представим, че Борисов е смутолевил пред бранша нещо от рода на "Бай Киро пак е изпушил, много му се насъбра на човека - не е първа младост", запазвайки ненащърбен непогрешимия си ореол.
Кирил Ананиев, разбира се, си е виновен сам за попадането в тази унизителна ситуация. За човек на неговите години е по-подходящо да разглежда оферти за почивка в Момин проход, Вонеща вода и Нареченски бани, вместо да се набутва в безпрецедентен по своята специфика сюжет, при това в битността си на министър-чуждо тяло в здравната система. Или просто да пече чушки на ламарина на вилата.
Тежката неадекватност на управляващите у нас отдавна не е забавна. Тя е и форма на гавра с населението, на което никой не е виновен, че излъчва такива управленци. Както на Кирил Ананиев никой не е виновен, че когато е трябвало да каже "не", е казал "да".