Димо Райков, писател, фейсбук
Влязох в Париж в елитен бутик за луксозни стоки. Гледам блузка, мъничка, нежна, цената ме стряска - 180 евро! Ама то много дребно бе, много мъничко, как толкова ще струва...Продавачката е любезна, то в Париж всички продавачки са любезни. Харесва ли Ви, господине. Е, да, отговарям, ама много скъпо! Скъпо, защото е луксозно, направено е от супер специални шивачки, най-добрите в света ...
Шивачки ли, стряскам се пак. И питам напосоки - откъде са тези специалистки!
От България! Усмивката на младата жена е ослепителна.
А..., сподавям вика си, аз също съм българин...
Така ли...И дамата ми казва, че тя е собственик на бутика, много е доволна от България, тоест от шивачките ни, там, в една планина, казва ми тя, много красива планина, бърчи чело - но не помня името ѝ, един път съм ходила само, много е далече...
Родопите, подсказвам ѝ...
А, да, Родопите...
А знаете ли колко получава една шивачка, сега питам аз. По две Ваши блузки...
Парижанката ме гледа стреснато. Вече не е толкова любезна. И поглежда към изхода на бутика, да, парижки знак, че трябва да приключваме...
Тръгвам си.
И чувам като че ли виновния ѝ глас - аз не зная колко получават, това си е работа на техния шеф, аз си върша моята...
180 евро, значи 360 лева за една блузка...А колко ли още блузки на ден шие една родопска майчица? С колко ли пари пълни тя джобовете на шефа си и на тази иначе любезна и красива парижанка...
Този епизод възкръсна у мен току-що. Чета статия в "Ел. вестник" за пламнало огнище на Короната. Причината била, според кмета на Доспат, че работничките в цеха за играчки вземали аспирин да не ги улавя машинката за температура и да не ги връщат от работа...
"За заплата 510 лв. при чуждия инвестиор "Ролман"...
Плюс 80 лв,. ако не отсъстваш нито един ден. И трябва да изпълниш всички норми, определени от работодателя.
Затова и работничките в Доспат не отсъстват от работа, дори като са болни."
Същото е и при шивачките.
Робите на 21 век.
А някои българи и българки с огромни къщи, вили и луксозни автомобили казват, че нямало едно време робство...Едно време...А сега?
Държава на бездушието.
Колко точно го казва Ваня Григорова от "Подкрепа":
"Очевидно като общество обичаме да бием слабите и да се подмазваме на силните..."
Да, очевидно.
Ама много ...очевадно!
Но на кого ли му пука?
Да, дами и господа, сега виждате ли откъде са тези палати и богатство на робовладелците, които наричат тези майчици-мушици "прости"?
Виждате ли кой изстрадва бездушието на едно общество?
А иначе всички сме граждани на ...Европейския съюз!
И парижанката, и шефът на женичките, и кметът на Доспат, и тези с издутите джобове и огромните палати... И родопските майки, разбира се. Всички сме европейци!