Позиция на младежката организация на ВМРО
Днес (бел. ред. 24 юли) е траурен ден за Европейската цивилизация.
Въпреки че Хънтингтън я разделя на източноправославна и западна, днешното събитие ги обединява.
Не само заради загубата на последната частица от Константинопол, а заради липсата на отговор, заради обръщането на бузата след звучния шамар от страна на Ердоган. Актът на превръщането на „Света София“ в джамия е неприемлив сам по себе си, но символиката, която носи, е стряскаща. През 1934 г. статутът на храма е променен от „джамия“ в музей от тогавашното турско правителство, ясен знак, че страната ще премине през редица реформи, за да се отърси от варварското си минало. Страната започна да търси своето място в Европа и дори преговаряше за членство в ЕС.
На 1 юни 1453 г. в падналия Константинопол се провежда петъчната молитва в новата джамия. Лично султан Мехмед II присъства, за да демонстрира религиозната сила на мюсюлманската цивилизация и доминацията ѝ над разединена християнска Европа.
Днес (бел. ред 24 юли) се проведе първата петъчна молитва в „Света София“. Президентът Ердоган цитира първата сура от Корана след спорната промяна на нейния статут от музей в действаща джамия.
Турция си направи сюнет на европейския континент. Европейският отзвук е подобен на онзи от 1453 г. Константинопол падна за втори път. С това свое действие Ердоган заяви, че Турция се отказва от това да бъде светска държава и вместо да се лута, за да намери място в европейската цивилизация, страната ще бъде лидер в мюсюлманската. Това е ясна декларация, че страната няма да бъде светска, а религиозна.
Политически Турция вече няма да признава географските граници и ще се бори за влияние във всяка страна, в която има дори и един мюсюлманин, а това означава цяла Европа. Докато Ататюрк реформира страната, за да се откаже от османското минало, то Ердоган го възстановява, а с действията си показва, че ще си служи и с методиката от времената, в които ориенталската страна е унижавала християнска Европа неведнъж.
И докато Европа се лута из политически противоречия, Константинопол отново се превръща в граница между две цивилизации. Липсата на ясен подход спрямо Турция в последните години само засилва надигащата се опасност.
Отговорът може да бъде само един: Турция никога не е била и няма да бъде Европа!