Защо Русия заобикаля Покровск: Каква е далечната цел?

Какво ще стане, ако руската армия завладее Покровск? Този въпрос се обсъжда от медиите и експертите от август 2024 година насам, когато руските войски наближиха ключовия център в западната част на Донецка област. Оттогава украинските въоръжени сили успяха да забавят тяхното придвижване, с изключение на едно направление – южното. Оттам руските войски заобиколиха Покровск. В пресата има предположения, че те могат временно да се откажат от уличните боеве за града и да се насочат на запад, към съседната Днепропетровска област. Колко вероятно е това и колко бързо може да се придвижи руската армия към град Днипро?

Защо армията заобикаля Покровск

„Малко вероятно е те да оставят Покровск в тила си и да се насочат към друго направление“, казва за ДВ Виктор Трегубов от украинската оперативно-стратегическа военна групировка „Хортица“. „Това е нелогично и рисковано за тях“, посочва той и допълва, че според него е по-логично да се очаква прехвърляне на основните усилия на руската армия в северната част на Донецка област – към градовете, които са под контрола на Киев: Константиновка, Краматорск и Славянск. Трегубов смята, че това би съответствало на декларираните цели от Русия, вписала Донецка област в Конституцията като част от своята територия. Според украинския военен заобикалянето на Покровск по-скоро е насочено към прерязване на логистичните маршрути на украинската армия, а не към пробив в посока Днипро.

Сходно е мнението и на австрийския военен експерт полковник Маркус Райзнер. Той смята, че за руската армия сега е важно не толкова да завладее нови населени места, колкото да пресече линиите на снабдяване на украинските военни. „От чисто военна гледна точка, по-целесъобразно е не да се върви западно от Покровск, а например да се повтори по-раншния неуспешен опит за придвижване от север на юг – за засилване на натиска срещу украинската групировка в Донецка област“, казва той. Засега, по оценки на Райзнер, украинците се отбраняват там успешно. Но придвижването на руската армия в други райони, като например превземането на Курахово в началото на януари, ѝ дава възможност да освободи сили за прехвърляне в района на Покровск, смята експертът.

Райзнер отбелязва, че боевете за Покровск се водят по по-различен начин, отколкото за другите градове. Той изтъква, че там засега не се наблюдава масивно използване на артилерията, както е било при завладяването на Бахмут през пролетта на 2023 година. „Мисля, че руснаците се опитват да завладеят Покровск така че той да пострада минимално, тъй като им трябва транспортен възел за по-нататъшното им придвижване“, посочва Райзнер. Той напомня, че отвъд фронтовата линия от руска страна има „напълно разрушена територия“, почти няма инфраструктура, поради което Покровск е важен за снабдяването на „следващите операции в западно, северозападно и северно направление“.

Кога може да възникне заплаха за Павлоград

Ако се предположи, че в даден момент руската армия ще се насочи от Покровск към Днепропетровска област, най-големият град на пътя ѝ ще се окаже Павлоград. Експертите не очакват придвижването да е бързо. Украинският военен журналист, главен редактор на „Цензор.нет“ Юрий Бутусов смята, че ако руската армия не бъде спряна, заплаха за Павлоград може да възникне след около година и половина. Той обяснява своето предположение с това, че от предградието на Донецк Авдеевка, което беше окупирано в началото на 2024 година, руската армия се е придвижвала в продължение на половин година към Покровск, а разстоянието дотам е 40 километра. От Покровск до Павлоград е двойно повече. „Рано е да се говори за Павлоград“, убеден е Бутусов, според когото обаче ситуацията за Днепропетровска област като цяло е „много заплашителна“.

Павлоград е голям промишлен център в Днепропетровска област. „Ситуацията около Покровск е напрегната, но град Павлоград и районът продължават да работят ефективно“, казва за ДВ председателят на общинския съвет в Павлоград Дмитрий Павлов. По неговите думи, сега в града живеят над 100 000 души, а общо в района са над 230 000, включително преселници от Донецка и от другите източни области на Украйна, в които се водят бойни действия.

В града се намира не само най-голямото въгледобивно предприятие на Украйна - „Павлоградугол“, но и важният за отбраната Павлоградски химически завод, където се произвеждат експлозиви и боеприпаси. Пак там е заводът „Южмаш“, произвеждал навремето гориво за балистичните ракети с ядрени бойни глави. След отказа на Украйна от ядрено оръжие там са се занимавали с утилизацията на токсично ракетно гориво.

Колко бързо може да стигне до Днипро руската армия

В края на 2024 година Русия нанесе удар с новата си балистична ракета „Орешник“ именно по „Южмаш“. От Павлоград до областния център Днипро са 75 км по шосе. Град Днипро има население от почти един милион – той е четвъртият по големина украински град след Киев, Харков и Одеса. Това е един от най-големите промишлени центрове в страната, който след началото на боевете в Донбас през 2014 година стана заедно с Харков важен център за снабдяването на украинската армия на изток. Експертите, с които разговаря ДВ, са сигурни, че руската армия няма да може да стигне дотам бързо, но това е една от нейните цели. От Покровск руските военни „ще тръгнат във всички направления“, концентрирайки усилията си там, където са „най-слабите части“, смята журналистът Юрий Бутусов. Неговото мнение е, че за Русия най-важно е „унищожаването на отбранителния потенциал на Украйна“.

Темповете на придвижване на запад, към Днипро, ще зависят и от това дали Украйна ще може да издигне мощни укрепителни линии и да подготви резерви, казва Маркус Райзнер. В някои други направления с това имаше проблеми, поради което се наложи украинските части да отстъпят. „Дилемата на руснаците е в това, че колкото повече напредват, толкова повече им се налага да се безпокоят за своите флангове и линиите на снабдяване“, отбелязва военният експерт. „Именно това съсипа техните планове в началото на инвазията.“ Райзнер сравнява тактиката на руската армия с гердан. „Те се опитват да нижат мънистата едно след друго, опирайки се на последното.“ По неговите думи, точно това се случва сега в Покровск.

Автор: Роман Гончаренко