В началото на ХХ век, в забележителната си книга “Светът от вчера”, Стефан Цвайг писа, че нашата цивилизация е застрашена от унификация, уеднаквяване. Още тогава големият австрийски писател- хуманист, предупреди европейците, че скоро ще изгубят много от своите неповторими, уникални култури, че глобализацията и техническата революция ще променят завинаги, безвъзвратно света. Затова писа и немският философ Освалд Шпенглер в забележителния си труд “Залезът на Запада”.
Мисля, че и двамата велики мъже не са предполагали, че ще се появи и друга, не по- малка беда за нас, европейците – американската културна хегемония. Дълго преди наши дни, през 1870 г. Флобер е писал: „ Ще влезем в ерата на глупостта, на утилитаризма, милитаризма и американизма”. Това пророчество ни се случи. И ако говорим за американизацията, наистина, след Втората световна война тя засегна чувствително западната част на континента, а след падането на Берлинската стена пострада и източната му половина. Но трябва да се подчертае,че въпреки това страните от Запада - от Португалия и Испания до Норвегия и Финландия - успяха до голяма степен да съхранят своята културна идентичност. А примерът на Франция е наистина достоен за възхищение. Но докато в бившите соцстрани, въпреки кризата и сътресенията, културата- в една или в друга степен - не отпадна като грижа на държавата, у нас, в 13-вековна България, дала на света кирилицата, се случи тъкмо обратното – нехайството и безхаберието на правителствата и парламентите досега срина тотално базата ѝ и даде зелена улица на американизацията. А от своя страна тя нанесе и продължава да нанася непоправими щети на българската духовност.
Защото от Щатите, освен пародийния модел на т.нар. “американски начин на живот”, нахлу евтината масовата култура, откровеният кич, вместо истинското, стойностното изкуство.
И това стана преди всичко чрез засиления внос на филми от най- ниска проба: екшъни, трилъри, фентъзи и най- тъпи комедийки със заглавия от рода на: “Пич, къде ми е колата?” , “Скъпа, уголемих децата!” и „Ритник в г...”, които завладяха големия и малкия екран и почти изцяло пропъдиха европейското кино /българското бе убито от държавата!/. Оказа се, че повечето от тези долнопробни продукции дори не се показват по кината в Америка, докато у нас те шестват триумфално особено по националните телевизии и стотиците местни кабеларки. Някои от тях си позволяват дори да пускат – при това редовно, порнографски филми, безпрепятствено и през деня! И култивират най-примитивен естетически вкус, а също и нисък морал у младите. Защото вече можете да видите на улицата дори малки момичета, които говорят цинизми, които се бият най-грубиянски и дори псуват на майка! Всички те са възпитани и до голяма степен от нашите силно американизирани телевизии.
Същото е положението и в радиоефира – грозни, кресливи американски шлагери - рок, поп, хеви метъл, техно, негърски уличен рап - се леят денонощно дори по БНР и известното с културните си претенции , а без нито едно културно предаване, “демократично” и “национално” радио “Дарик” Напълно американизирана и естрадизирана е и купената от чужденци телевизия с небългарското име ВTV - дори на 3 март, 24 май и 6 септември тя не излъчва нито един български филм и спектакъл!, в нея не може и дума да става за някакво макар и скромно предаване за Ботев, Вазов, Яворов или за Димитър Талев, Владимир Димитров- Майстора, Панчо Владигеров, дори за годишнините им, но затова пък всеки ден можем да научим в нещо ново за вулгарната поппевица Мадона, за „гнусната субстанция”, както точно се изрази един литературен критик и издател – за един прочут ромски чалгапевец и травестит - или за Лейди Гага и Кончита Вурст! / Да се чудиш защо дамите от СЕМ все още не са я спрели./...Затова пък американските филми и сериали /от глупави по- глупави/, както и пошлите шлагери, се леят като поток от нея. И това е една съзнателно, системно и целеносочено провеждана антибългарска “културна” политика.
Интересно е защо тази телевизия, ако не бъде спряна, не предизвика поне един обществен дебат. Тя замести сравнително културния и национален Ефир 2, за да американизира и опростачва зрителите / в нея преди време се предаваха дори ...кеч мачове!/. А някои телевизионни светила я определиха като “най-динамичната”, “най-модерната”, без да си дават сметка за вредата, която тя ежедневно нанася върху българската духовност и култура.
Повечето от нашите издателства вече задръстиха книжния пазар /според данни от Съюза на преводачите в България близо 80 на сто!/ с американски книги – все “бестселъри” – еднодневки от третостепенни автори като Гришам, Чейс, Стийл, Станфорд и други подобни “майстори на изящната словесност”.Театрите ни също се изкушават, макар и в по- малка степен, от всяка нова американска пиеса, определена от критиката в “театралния Олип”, Бродуей, като “най- най- “...Но както се оказва повечето от тези “шедьоври” и “ открития” са просто най- семпли еднодневки, които много бързо се забравят дори и в Америка.
За щастие, американците все още не са завладели прекрасния свят на операта и нашите музикални сцени са все още под знака на Верди, Моцарт и Пучини. Те просто ги нямат! Защото в Америка никога не е имало истинска, художествена , голяма музика. А пък твърде плоските и безвкусни бродуейски мюзикъли от рода на “ Чикаго” и “Америка, Америка!” са твърде далече от естетиката на българските меломани и засега трудно ще станат част от репертоара на родните музикални институти .
И докато преди - особено от 50-те до края на 60- те години - усърдно се съветизирахме, но държавата все пак не забравяше и българското, националното и правеше програми, чествания, юбилеи и т.н. / да си спомним за 1300- годишнината и за ред други мащабни културни прояви, част от тях с международно признание /, сега родното изкуство и култура са в немилост - на преден план е чуждото, преди всичко американското. За мнозина, особено за т.н. “големи медии” то е “най- най”. В много от тях има нещо като културни страници и дори притурки, но има ли българска култура в тях? Почти няма! Всичко се свежда до Холивуд, до “суперталантливата” Мадона и маймуноподобния “идол” Майкъл Джексън и други все „супер”продукти на американската “духовност”. Затова нашите деца вече не искат да четат нито Вазов, нито Яворов, да слушат българска музика, а и Панчо Владигеров, Парашкев Хаджиев и Марин Големинов са им напълно непознати и чужди. Всъщност те са безчувствени и за прекрасната музика на Моцарт и Верди, Чайковски и Пучини - дотолкова са загрубели сетивата им от диското, рапа, рока и чалгата, от американските екшъни и електронните игри. Министерството на културата и Министерството на просветата нехаят за естетическото им възпитание и пораженията са налице. В учебните проглами музиката и изкуствата е просто в немилост, осакатиха се и програмите по литература и история. Вредите тепърпва ще нарастват.
Да, американската културна хегемония като съществена и деструктивна част от процеса на глобализация в България е вече факт, с който обаче като уважаваща се европейска нация /една от най- старите в света! /, не би трябвало да се примирим.
И мисля, че именно тук нашата интелигенция трябва да направи нещо. Очевидно е, че държавата у нас е далече от културата и се сеща за нея само около 24 май. Доколкото съм информиран, в повечето страни на Обединена Европа, а и в тези, които не са в ЕС, съществуват стратегии, закони, разпоредби и други механизми, защищаващи културата и езика. В съседна Румъния създадоха т. нар. „Румънски културен институт” / Institutul Сultural Roman/, по модел на Френския институт, на институтите „Гьоте”, „Бритиш кънсъл”, „Сервантес” за защита, развитие и преди всичко за разпространение на румънската култура и духовност. И той вече работи успешно. Ето, например, във Франция отдавна действа закон, непозволяващ на радиото и телевизията да излъчват повече от 30 на сто чужда, нефренска музика. А у нас БНР и БНТ /да не говорим за частните медии/ вече заприличаха на джубоксове от крайпътни барове и мотели в Щатите. Същински денонощен джубокс е програма „Хоризонт” – малко новини и музика на английски безспир! Само дето не пускаш монетата и нямаш право на избор, но пък плащаш и за нея данъци... С бързи темпове започна да се американизира и националната програма “Христо Ботев”, рекламирана като “културна”,“българска” и “национална”. И може да се съжалява, че ръководството БНР все още не е разбрало колко хаотична и небългарска / особено в музикалната си част/ е тази програма и колко е далече тя от деня и проблемите на днешната българска култура. И тази американизация и естрадизация на БНР се задълбочава - на мястото на добрата програма от края на 80-те години сега ни се предлагат шумни претенциозни и кухи предавания / имам предвид най- вече тези от 21,30 по “Христо Ботев”/, каквито не можем да чуем по нито една европейска радиостанция от Киев до Лисабон.
И тук логично идва въпросът: имаме ли национална културна доктрина и политика? Имаме ли поне един истински закон за българската култура и за българския език?
За пропилените “демократични” години направи ли се нещо от правителства и парламенти , за да се защити и подкрепи българската култура, българското изкуство и духовност, с които доскоро се гордеехме? Или се прави точно обратното : бавно и мъчително унищожение, чрез псевдореформи като тази на ГЕРБ с абсурдните делегирани бюджети. За култура у нас се отделят жалките 0,5 % от бюджета, докато във Франция или Финландия процентите са 11 пъти повече!, а в бедна и купонна Куба се отделят 7,5 ! У нас масово се закриват театри, музеи, галерии, библиотеки, национални и международни фестивали.
Американизацията е безспорно срамен факт в най- новата българска културна история. Но също така страмен и обиден факт е за всички нас и пълзящата, изключително агресивната турцизация. Тя вече настъпва и пуска метастазите си из страната. Предполагам, че в скоро време ще се закрият още български сцени и на тяхно място ще се открият нови турски читалища или културни центрове, турски училища и турски сцени за кючеци и маанета. Ето: страната се осея с джамии, които ни стряскат с грозния си вой дори в центъра на столицата ни, а управляващите ни просто си затварят очите и ушите...
От известно време у нас, освен печално известната „Отворено общество” на Сорос, вилнее и една фондация „Америка за България”, която купува срещу грантове за милиони продажни българи, сред тях, уви!, и от интелигенцията, както и отделни организации и институти, с цел да засили американското присъствие в България и по този начин САЩ да разсипе страната ни подобно на бивша Югославия и Украйна. Дано нашите управници да се замислят и да направят нещо за спасението на страната ни. Да прогонят и Сорос, който повече от двайсет години присъства у нас и сериозно вреди на България. В редица европейски страници е вече нежелан, прекратена е дейността му, чиято основна цел е съсипването на националната идентичност и култура, на християнската религия и духовност.
Без съмнение, новият ХХI век е век на аудиовизията и информатиката. И ако родните ни електронни медии, продължават да се американизират и естрадизират с тези ускорени темпове, мисля, пораженията върху българската духовност ще бъдат фатални и необратими.
А Стефан Цвайг написа още: „Америка е една гигантска грешка в човешката история. Дано тази „империя на злото” да се укроти и да отслабне, защото нито Европа, нито България се нуждаят от нея.
„...От литературата и изкуството ние например постепенно ще изтръгнем тяхната социална същност, ще отучим художниците, ще им отнемем желанието да се занимават с изобразяване, с изследване на тези процеси, които се извършват в глъбините на народните маси. Литературата, театрите, киното ще изобразяват и прославят най-ниските човешки чувства и страсти. Ние по всякакъв начин ще поддържаме и издигаме така наречените художници, които ще започнат да насаждат и втълпяват в човешкото съзнание култ към секса, насилието, садизма и предателството – с една дума, каквато и да е безнравственост....”
/Из историческата реч, обявяваща началото на Плана „Дълес” на шефа на ЦРУ Алън Дълес от 24 февруари 1945./
Ето какво ни каза прочутият американски философ и езиковед проф. Ноам Чомски:” САЩ провали България, българи, отстоявайте независимостта си!..Eто какво е посланието ми към българите: Вие сте малка държава и от вас се искат повече морални усилия да отстоявате независимостта си. Добре е да знаете, че България е една провалена държава благодарение на САЩ. Но след всеки провал може да последва възход. Дали ще ви се случи зависи и от вас. Предупреждението ми е да мислите много внимателно за пропагандата, която се шири за много високохуманните и благородни цели на мощната държава САЩ...”