Д-р Александър Симидчиев e пулмолог, интернист с опит в областта на белодробната функционална диагностика и началник на Отделението по Функционална диагностика Медицински институт на МВР.
От ФАКТИ се свързахме с д-р Симидчиев, за да говорим за развитието на COVID-19 у нас, за поведението на вируса и противоепидемичните мерки. Разговора ни четете в следващите редове:
- Д-р Симидчиев, броят на заразените премина 1000 – накъде се развива самият вирус, в какъв стадий е в момента?
- От това, което виждам самият вирус е същият вирус, с който започнахме февруари месец. Той не се е променил значително. Това, което се промени е поведението на нас като общност, като общество. Редица неща се случиха от началото досега, но това, което в края на краищата е, че нашето общество е в известна степен разделено в мнението си има ли вирус, няма ли вирус, трябва ли да се носят маски, не трябва ли да се носят маски.
Поради разделянето на обществото голяма част от него не спазва мерките - такива, каквито трябва да бъдат спазвани, в резултат, на което вирусът върши това, което е единствената му цел. Той се разпространява и заразява чувствителни индивиди. Това се случва в момента.
Ръстът е голям. На седмична база увеличението е 88%, на двуседмична база е 180%.
- Как се развива у нас смъртността при заразените?
- Вчера бяха 22 души, абсолютният рекорд беше 23 души. Хоспитализацията спада, беше около 15% от новооткритите, сега е около 13%, но причината за това е, че се откриват повече млади хора във връзка с началото на учебната година. Средната възраст на новооткритите падна малко, поради което хоспитализациите паднаха малко, защото младите хора по-леко карат вируса, но като цяло дори и 13% от 1024 човека, са едни 133 човека, които неминуемо ще влязат в болница при толкова открити към вчерашна дата.
От тях около 5% ще бъдат в интензивни отделения, така че това, което виждаме в момента – над 1600 хоспитализирани и над 90 в интензивно отделение са ръстове спрямо предходните дни. Просто тези ръстове на хоспитализиране и на хора в интензивно отделение по-бавно нарастват, защото първо се откриват положителните, те влизат в болница и чак след това влизат в интензивно отделение. Ако ще наблюдаваме тенденции в хоспитализацията и в интензивните отделения, те ще бъдат последователни в идните дни. Дори и да започнем да намаляваме общата бройка, хоспитализациите ще продължат малко след това, както и интензивните отделения.
- В тази връзка – как смятате, болниците ни ще издържат ли на този наплив?
- Няма начин да не издържат.
- Нямат избор или нещо друго?
- Отчасти нямат и избор, защото пациентите няма къде другаде да бъдат лекувани – те трябва да отидат в съответните коронавирусни отделения. Със сигурност ще трябва по места да се открият още допълнителни легла, като е много важно да се прави разлика между легло и креват. Аз правя разлика между болнично легло и болничен креват. За мен, болничният креват е място, на което се слага дюшек отгоре, а болничното легло е едно високоспециализирано уредче, което около себе си има апаратура, медикаменти, персонал. Болничното легло не е само самото болнично легло, то е всичката останала инфраструктура около себе си и не на последно, а на първо място – човешкия ресурс. Лекари, медицински сестри и санитари, които да обслужват тези пациенти.
В момента тези, които се грижат за COVID отделенията в цялата страна са вече доста отвъд предела на силите си, тъй като постоянно се говори, че трябва да се носят предпазните мерки, което затруднява доста работата. Изнервящо е постоянно да си в обстановка на висок риск и в този връзка психологически те са доста уморени от цялото това нещо. И най-вече са уморени, защото слушат и гледат по медиите как някои хора казват, че няма такова нещо, че това е обикновен грип, а те виждат пред себе си едно заболяване, което по много малко неща прилича на грип, а им създава доста грижи с пациентите, които са тежки, които се влошават, които постоянно трябва да бъдат лекувани индивидуално с най-различни средства, защото това са пациенти, които много често имат и придружаващи заболявания. Това са сложни пациенти и на колегите, които лекуват на първа линия в COVID отделенията въобще не им е розово, а отгоре на всичко една значителна част от обществото казва: „Това са политически игри, няма такова нещо, не трябва да спазваме мерките“.
Истината е, че с едни много прости мерки можем да свършим ужасно много работа - много повече отколкото да говорим теоретично за това има ли ново лечение, има ли ваксини, това не е ли изкуствен вирус, който е създаден в лаборатория. Всички тези конспиративни теории или мислене за неща, които нямаме в момента са абсолютно хабене на обществен ресурс. Общественият ресурс трябва да е насочен реално към нещата, които можем сега, днес, веднага да правим, а това са физическото дистанциране, миенето на ръцете и носенето на предпазни средства, когато сме в невъзможност да се дистанцираме.
- Маска имате предвид, нали така?
- Маска, да – точно така.
- В обществото се говори, а има и експерти, които казват, че маските не предпазват – Вие смятате, че маските са добра мярка, така ли е?
- Ако маските не работеха, как ще се чувствате да отидете да ви оперира хирург, който не носи маска? Ако маските не работеха, стоматологът щеше ли да бъде с маска, когато ви бърка в устата? Има неща, които са такива от 100 години и отчетливо работят по ясни причини, а сега се явяват хора, които казват: „Не, опитват се да ни запушат устата“. Извинете, но с какво една маска може да ви запуши устата, с какво една маска може да ви натрови с въглероден двуокис или бактериално да ви зарази при положение, че хирурзи, стоматолози, фармацевти работят с маски от десетилетия, ако не и столетия?
- Тук не става ли въпрос и за култура - маските трябва да се сменят често, а немалко хора използват една маска значително време?
- Това, което може да се прави е да работим за повишаване на здравната култура. Ние не работим за повишаването ѝ, а работим за отричането или за възхваляването на дадено нещо. Това, което трябва да направим е да работим за обединяването зад ефективно работещи мерки, които могат да свършат работа. Аз лично за себе си вече съм достатъчно убеден, че маските вършат работа и има публикувани данни в цивилизовани държави. Последното е едно голямо проучване, поръчано от правителството на Канада и правено от един колега българин - професор по икономика, който работи в Университета на Британска Колумбия. Там е записано – в заключителното изречение, че масовото носене на маски в обществото може да доведе до намаляване между 20 и 41% на броя на новозаразените, което средно е около 30%. Представете си днес вместо 1300 човека да имаме 900, което е с 1/3 по-малко.
За съжаление нещо толкова просто, толкова елементарно, за което говорим от купища месеци насам някак не може да стане национална кауза, около която да се обединим – че не се опитват да ни затворят устата, не се опитват да ни промият мозъците, просто се опитваме да запазим обществото и да не се разпространява една респираторна инфекция по начин, по който ще доведе до по-неблагоприятни резултати. Не, че кой знае какво – няма да умрем всички, не е толкова опасна инфекцията, но е по-опасна от досега съществуващите стандартни респираторни инфекции. По-опасна е от грип, по-опасна е от обикновената настинка, но не е толкова опасна, колкото е денгата, колкото е зиката или някоя от хеморагичните трески.
Това е една респираторна инфекция, която е доста заразна и е с по-висока смъртност от стандартните есенно-зимни инфекции. На този фон можем да направим нещо, което освен коронавируса може да намали и другите респираторни инфекции – визирам грип, парагрип, респираторно-синцитиален вирус, аденовирусите и всички останали други, които се разпространяват от дихателната система. Носенето на маска и физическото дистанциране ще свали заразяемостта с всички тези. Тоест ние можем да имаме едни изключително леки език и и зима, а вместо това дискутираме и дебатираме ще има ли ваксина, ще има ли медикаменти, а не дискутираме това защо трябва да носим маски и защо няма смисъл да имаме толкова много мнения по въпроса при положение, че има публикувани научни данни.
С известно огорчение говоря, но понеже много дълго време говорихме по тази тема, а някак не виждам никакъв ефект от многото говорене и ми става тъжно, че се хабим да говорим, а не се получава нищо смислено. Още повече, че аз не се опитвам да налагам на някого нещо, а просто се опитвам да обясня. Колкото и малко да е, дори и да помага 1% е толкова безпроблемно и достъпно, че дори и само 1% да помагаше, това са 1% спасени хора просто от носенето на маска.
Но не може да стане изолирано – някой да носи маска, да пази себе си. Социално отговорното поведение, тоест обществено отговорното поведение е да носим маска. Носим маската за другите, а не за нас си. Когато носим маска пазим мама, тате, баба, дядо, съседът, който е болен. Пазим другите, а не пазим себе си.
Шансът да се заразим е по-малък, когато носим маска – като общество говоря, не като индивиди. Безспорно отделни индивиди носят маски, но ние като общество трябва да носим маска, защото ако не носят поне 80% от хората, вирусът ще продължи да циркулира и намира достатъчно гостоприемници.
Вместо да имаме това разделение и противоборство, можехме да имаме общ консенсус за това, че маските са достатъчно безобидно средство, което може да свърши работа и да насочим усилията на всички заедно да обясним как е най-добрият начин да се носят маските. Да обясним на хората защо трябва да се носят по определен начин. От трите места, от които вирусът може да влезе в нашето тяло – очи, нос и уста, две от тях, откъдето влизат 95% от инфекцията са носа и устата. Ако ги покрием тях със съответната маска, намалява много драстично рискът от заразяване и възможността – освен всичко друго, безсимптомно ние да пръскаме.
Хората, които се заразяват без да развиват симптоми – т. нар. „асимптомни носители“, могат да бъдат до 1/3 от хората, които боледуват, тоест около 30% от заразените и да излъчват вируса в околната среда. Тези хора, ако не си направят PRC тест, спокойно ще говорят, викат, смеят, танцуват без маска и ще заразяват околните, просто не знаейки, че те са инфектирани. Ако всички ние носим маски, тогава и те ще носят маски и няма да могат да заразяват, съответно честотата на заразяване ще спадне драматично – с 30% поне.
- Какво смятате за носенето на маски на открито?
- Решението на експертните съвети по епидемиология и инфекции, както и мнението на министъра е да се въведе мярката за носенето на маски на открито. Аз разбирам защо те го правят така – защото е много трудно да се обясни на хората, че когато стоиш на трамвайната спирка или на тролейната спирка и си близо до други хора е добре да бъдеш с маска, макар че си на открито. Трудно е да се обясни къде да бъдеш и къде да не бъдеш с маска, трудно е да се глобява и да се контролира къде си и къде не си с маска, но реално на хората трябва да им се обясни защо се прави това по този начин. Обяснението на защо е: защото маските намаляват честотата на заразата и защото в значителна част от времето, макар че хората са на открито, те реално са в близост по-малка от 2 метра - когато се разминават по тротоарите, когато седят на спирките на градския транспорт.
Когато това се обясни разумно, кротко и изчерпателно, хората разбират защо да го правят. Така, когато има кажат: „Носете маски на открито“, и започват коментари във Facebook: „Ама, как на открито, отиваш на Витоша и носиш маска при положение, че няма жив човек около тебе на 500 метра“. Няма логика, когато се казва само: „Носете маска на открито!“. Това е какво да се прави, а не защо да се прави.
От тази гледна точка не бива да третираме хората като детска градина, за да не действат те като детска градина. Трябва да се опитваме да обясняваме защо се прави дадено нещо и, след като сме обяснили достатъчно напоително защо се прави, тогава да преминем към това какво трябва да се направи, как да се прави и какво бихме направили, ако някой не спазва правилата. Безспорно трябва да има контрол, но не контролът да е самоцел и всеки, който се разхожда сам в парка без маска да бъде глобяван. Това е неразумно. Същевременно ако някой седи на спирката, пуши цигара, кашля и киха около съседите си и не носи маска, тези хора трябва да бъдат санкционирани, защото те имат проепидемично поведение. Трябва да се прави разлика между тези неща, а хората да знаят къде е тази разлика.