Най-важното е да се изпипа всичко по Устав и според каноните и да не се допуска каквато и да е намеса от държавната власт и партиите.
Това казва в интервю пред Двери.бг Борислав Цеков, който внесе и отстоя Закона за вероизповеданията от 2002 г., с който се създадоха условия за преодоляване на държавната и политическа намеса в делата на Българската православна църква /БПЦ/.
"БПЦ не трябва да допуска нова криза и поставяне под съмнение на легитимността на избора на бъдещия предстоятел. В тази връзка искам много дебело да подчертая, че поведението на директора на Дирекция "Вероизповедания" г-н Велинов, който си позволи да говори за възможни промени в Устава на БПЦ и след кончината на патриарха се появяваше по медиите като едва ли не говорител на Светия Синод, е напълно недопустимо. Църквата по Конституция и според Закона за вероизповеданията е отделена от държавата. Вмешателството на изпълнителната власт по въпроси на устройството или на другите вътрешни дела на БПЦ е нарушаване на конституционните норми и на изрични текстове от закона. Неслучайно в Закона за вероизповеданията, изпълнявайки препоръките на ПАСЕ, ограничихме до минимум функциите на дирекция "Вероизповедания" при МС. Тя няма никакво законово основание да се произнася по това как БПЦ ще организира и проведе своя събор. Светият Синод не трябва да допуска това. А самата дирекция трябва да е много пестелива в своите изяви, както публично, така и зад кулисите, защото намесата й може да хвърли сянка върху предстоящия избор", казва още Борислав Цеков.
Според него няма никакво основание за нов разкол. "Случаят с разкола приключи. Сега става дума за маргинални опити на маргинални среди да спечелят медийно внимание. Тези хора са свободни да си регистрират собствено вероизповедание. Законът им дава тази свобода. Те обаче не могат да претендират, че са нашата, историческа БПЦ, която е правоприемник на Българската екзархия, нито да твърдят, че я представляват. Това е пределно ясно. Могат да се регистрират по съдебен ред с друго наименование и да си осъществяват необезпокоявано религиозна дейност при спазване на Европейската конвенция за правата на човека, Конституцията и закона. Стига да имат наистина някакви религиозни ценности, разбирания и намерения. Според мен обаче, те нямат такива. Вижте само грозният начин, по който обявиха амбицийките си в деня на опелото на Негово Светейшество", подчертава Цеков и пояснява: Сигурно би могло това да се разглежда и като опит за нова партийно-политическа легитимация на агресията срещу БПЦ. Но същевременно няма причини това да бъде надценявано, доколкото политическите перспективи и влияние, което имат тези среди са пренебрежимо малки. Важното е, че всички православни българи знаят кои са агресорите, които повече от десетилетие водиха война срещу Църквата и Патриарха и съм сигурен, че добре ще преценят и политическите им аспирации. Разбира се, православната общественост и всички родолюбиви българи трябва да имат своята реакция и при най-малък опит за посегателство. Защото ако погледнем по-дълбоко – средите, които визирате са проводници на две емблематични антибългарски каузи – признаването на някакво измислено "македонско малцинство" в България и разбиване на БПЦ. Това, заедно с появилите се напоследък политически опити за пренаписване на историята на Балканската война, е част от системна линия за ерозиране на българската нация.
В момента Борислав Цеков е представител на гражданското непартийно движение Модерна България и ръководител на Института за модерна политика.