Ренета Инджова: При ГЕРБ усвояването значи прахосване и крадене

Ренета Инджова, служебен премиер в 84-тото правителство на България, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: България ще получи 11.5 млрд. евро от кохезионните фондове на Европейския съюз в идните седем години. Очакват се и други, общо 12 млрд. евро, като част от големия възстановителен пакет за справяне с коронакризата. Според вицепремиерът Томислав Дончев, до 2030 година страната ни очаква да получи грантове от Европа за 25 млрд. евро. Какво ще правим с тези пари? Поканих за анализ Ренета Инджова – служебен премиер в 84-то правителство на България. Дали ще се похарчат или ще вложат милиардите от Европейския съюз у нас?

Ренета Инджова: Ще се усвоят, трябва да се каже, защото това е терминът, с който се обозначава прахосването и краденето на парите, които идват по линията на европейско финансиране. Така е било във всичките години досегашни 11 на управлението на ГЕРБ, така ще бъде и в следващите. Това е след всичко, което се случи на българското правителство, позорът, в който се подвизава, реномето, което има. Това е все едно ще изпишат вежди, вместо да се вземат мерки, че на корумпирана власт в ръцете пари не бива да се дават. То даже, ако погледнете и богатите фамилии, не си оставят богатствата на деца, които са прахосници, камо ли на такива, които въобще не знаят или са некадърни да управляват богатство. Такива богаташи обикновено или си даряват парите за благотворителни други цели, или даже в последно време е модерно подлагат се на фалиране само и само да нямат тази съдба. Защото в едно богатство, както и в една държава и в нейното развитие, освен ресурси са заложени репутация, авторитет, престиж. След последните само да вземем статии в „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ и „Файненшъл таймс“ България е охарактеризирана като държава, която има правителство, аз не знам как да го определя, с всичките снимки на чекмеджета, на пистолети, пари, злато. И начинът, по който е представена страната, означава, че тя трябва да бъде сложена под постоянен надзор, а камо ли да бъде така дарявана с финансиране. Тук възниква и един много важен въпрос – две страни от членките, като Унгария и Полша, са в режим на санкциониране заради липса на върховенство на закона, а по отношение на България има даже – как да кажа, и пак ще кажа – ще му изпишат на Борисов още малко и веждите, то сега е модерно като гледам правителствените министри. Това върховенство на закона, за което е неясно, с какво тези две държави толкова са провинени, при положение, че нямат такива премиер-министри, а България, която се нуждае от операция, която да сложи справедливост върху доказана корупционна фигура, в случая ще получи пари, с които, забележете!, бизнесът ще продължи да рефренира и да харесва това правителство, защото сега се правят тези сглобки между бизнес и управляващи. Няма да може с топ да го свалите Борисов, ако всичките тези мерки се прилагат така благоприятно, така фаворизиращо спрямо България. Но за това нека да мисли Германия, по-специално фрау Меркел, която смятам, че основно има дял в положението, в което се намира нейният любимец.

Водещ: Г-жо премиер, но сегашният министър Борисов ще ви репликира с членството в Банковия съюз, в „чакалнята“ на Еврозоната, със стабилни финанси, с нисък дефицит и външен дълг.

Ренета Инджова: Ама ето, нали за това говорим.

Водещ: И с външна висока оценка за фискална политика от всички най-авторитетни международни рейтингови агенции. Виждате ли, колко неща са в негова полза?

Ренета Инджова: Ама те са парични тези неща, за които говорите, а както е известно, Европа не страда от липса на финансиране, не страда от липса на пари. Нещо повече, такива като Борисов много помагат и с Банковия съюз, и с прокарването на канали и съоръжаването на Германия с неща, които преминават по нашите видими и невидими мрежи. Така че да се казва, че пари има, е нещото, което дава оправдание за всичко останало. Борисов 14 години, днес гледам какви неща се хвали, той тези неща, като ги прочетете, като прочетете какво пише за начина, по който той управлява държавата, ще направите сами изводи. Стабилен банков сектор при положение, че се фалира в страната КТБ, са неща, които са несъвместими заедно. Финансова стабилност при положение, че бюджетът само в декември месец 5 млрд. лева ще има извънредни разходи, това са неща, които едно с едно не се събират, а камо ли да бъдат като показател за успехи. Всичко, което и да ми кажете, не може да отговори на въпроса: защо няма показател по стандарт и качество на живот, в който да не сме на последно място?

Водещ: Как да се обясним това разминаване?

Ренета Инджова: Само да кажа и това, че всяко последно място, на което се намираме, е начин отново да се правят от страната пари. Затова казвам, че нашите мрежи, нашите канали, по които се засмуква ресурс към Германия, са неизброими. Ето, ще ни сложат за мръсен въздух санкции – тези санкции са финансов ресурс, който се връща обратно. Няма да усвояваме добре средствата по програмите, за които казахте, 11-12 млрд. евро, и като не ги усвояваме добре, санкциите са също един начин за частично връщане обратно на финансовия ресурс. Така че както и да ги смятате тези неща, повече тече натам, отколкото оттам насам. Насам каквото тече, не е в полза на българския народ, и той го знае това, защото цял ден и навсякъде се говори за едни милиарди, а българският народ знае колко е богат и колко лесно оцелява.

Водещ: Как тогава да се ориентираме в тази голяма ножица между оцеляването на българина и добрите финансови показатели, които ни изтъкват управляващите?

Ренета Инджова: Вие продължавате да говорите за добри финансови показатели при положение, че държавата току-що е емитирала външен дълг.

Водещ: Правителството говори.

Ренета Инджова: Току-що се разбра, че тези показатели за растеж на промишленото производство са частичната картина на нещата, защото те дават този растеж по отношение на предишно тримесечие, в което има спад, те са несравними с начина, по който се свива експорта на страната, импортната зависимост на страната се увеличава. От всичко има само в моловете храна, което е разчетено, че то и затова и вика премиерът: „Няма да ви оставя гладни“ – това е храната, която се рециклира от хранителните вериги на Германия тук, в страната. Всичко останало е разчетено на липса на смислен и дълговременен икономически профил, разчетен единствено върху договори и контракти, разчетено е върху това, Борисов да определя кои ще са фирмите, които тези 7 следващи години ще използват значимия ресурс. Оттам нататък ще бъдат давани на субконтрактори, оттам нататък ще има афилиациите към турската икономика, към руската. Това е цената на толерантността не, а на фаворизирането на самия Борисов. Можете да добавите към това, че се вижда абсолютното нежелание от страна на Германия да бъде разкрито онова, което се съдържа в чекмеджетата на Борисов, което как си обяснявате, оставям на вас.

Водещ: А колко може да издържи една държава в такъв режим?

Ренета Инджова: Тази държава ще издържи в този режим, защото най-коварното, което удължава този режим, е непрекъснатото му захранване със средства отвън. Ако България беше оставена сама на себе си да се справи със собствените си проблеми, макар и временно да бъде изолирана, тя щеше да намери ресурса да се отърве от тези, които са ѝ създали проблем. Но както виждате, беше направено достатъчно, за да не може със собствени сили страната да реши този проблем. И това е допълнителното унижение и позор, които ѝ се причиняват. Каквото и да се случи оттук нататък, не е българският протестиращ гражданин този, който го е направил. Но аз бих искала да поздравя тези, които въпреки всичко продължават да са на площада, защото само тях може да не ги е срам от това, което се случва в България. Всички останали трябва да затворят очи. Нямат очи да гледат никого насреща си.

Водещ: А как трябва да звучи българският икономически и политически вариант за излизане от кризата, и доколко той би бил възможен?

Ренета Инджова: Българското общество се примири с това да отиде на избори с този механизъм, който е изобретен за спечелването им, въпреки доказаните дефекти не, а престъпни механизми, по които се правят изборите в България, въпреки примерът, който пред очите ни тече на изборите и начинът на фалшифицирането им в САЩ, въпреки това, че у нас се знае кои са механизмите, по които става извращаването на вота. Нека да ги кажа: това е гарантираният цигански вот, това е корпоративният вот, който с това захранване, за което дотук говорихме, е изключително пагубно. Това е публичният сектор, който играе псевдоролята на средна класа в страната, но той е само по количество пари, които дават – една изключително коварна роля по отношение на вота. Това е системата на мъртвите души, това е държането на „Информационно обслужване“. И в крайна сметка, това е герберското ноу-хау в печелене на избори. Сега аз гледам с каква такава жизнерадост и президентът днес мечтае как след 3 месеца ще дойде едно ново правителство. Какво гарантира, че при избирателен закон такъв, какъвто е в момента, щели били апропо да му сложат едни добавки за подвижността на урните, забележете, това е последното, което ще го направи съвършен този закон, при положение, че избраха нелегитимен, твърдя това, председател на ЦИК, защото процедурата беше опорочена. И всички го знаят това, но всички седят и казват: „Дай Боже, тази година изборите да бъдат честни, демократични“. Аз не зная, върху какво е поставена и расте във времето тази надежда. Преди всеки избор ние като мантра си пожелаваме да са честни изборите. След всеки избор ние знаем, че това не е станало. И когато се казва, че няма доверие в институциите, него го няма именно и най-вече заради това.

Водещ: На този фон оперирана ли е от разум политическата класа?

Ренета Инджова: Ама сега ние за разум да говорим при положение, че цял ден като на махленско сборище се разменят реплики, обиди, че те станаха европейско и световно достояние приказките, които нашите политици си говорят? Не става дума за опериране, оперирани ще са, ако са имали разум. Става дума за нарочно избирани несъстоятелни хора, които са лесни за управление, които даже не могат не само да кажат дали те ще влизат във властта, ами не могат и да излязат, когато видят зор. Така че става дума за напълно манипулирани, а не оперирани политици.

Водещ: Къде е опозицията?

Ренета Инджова: Трябваше да бъде на улицата от това лято.

Водещ: Но я няма.

Ренета Инджова: Исках на хората от улицата да им кажа, това беше в последния митинг голям пред истинското Народно събрание, че в тази сграда няма нито един, който да иска сменянето на това правителство. Което означава, че парламентаризмът ни е бутафорен, републиката ни е без съдържание, а правителството ни изпълнява ролята дори и на съд и съдебна система. И сега като слушам днес, че щели да сложат контрольор на главния прокурор, разбирайте го това, че в ролята на контрольор ще бъде Бойко Борисов, независимо как се казва контрольорът. Ако с това искат да заблудят Венецианската комисия и въобще да кажат, че по върховенството на закона са постигнали препоръките, трябва да убедят, че всичко останало е в системата на разделението на властите, него ще твърдят да кажем, защото какво знае българинът, кои власти какви са и какво им е разделението, но по отношение на медийната власт се знае, че тя не е такава, каквато трябва да бъде. Там ще се види, защото там са хвалбите, там са нещата, за които вие казвате, колко са големи финансовите показатели били. А това с рейтингите, които страната има, нека да се знае в - последно време, иначе хората остават със старите идеи, че когато рейтингова агенция даде голям кредитен рейтинг, това не означава нищо. Нищо не означава, защото кредитите вече не са въпрос да отидеш и защото си надежден да ти дадат кредит, а насила ти го дават. Такава е паричната и финансовата система на света, че си задължен да взимаш кредит. Щом си задължен да вземаш кредити, които ти дават международните институции или сам емитираш, то какъв ти е кредитният рейтинг няма никакво значение, след като чуждите инвестиции и директните инвестиции в страната се намират на символично, почти нулево ниво.

Водещ: А извънпарламентарната опозиция защо не успява да немери път към себе си?

Ренета Инджова: За извънпарламентарна опозиция се правят достатъчно усилия тя да не съществува. Щом се зароди някъде, ето това лято беше естествено сред гражданските движения да изкристализират от тях нови политически явления, процеси и хора, но както виждате, прави се всичко възможно това да не се случи. Всички процеси в политическо отношение в България са въпрос на дизайн, на политически дизайн – вижте колко хубаво звучи. Те не са оставени на политическия процес, той няма основания, няма и среда, няма и кой да го подкрепя.

Водещ: Те в известна степен не са ли и продукт на някакъв генетически синтез на задкулисието?

Ренета Инджова: Ами нали политическият живот е като една далавера обща, която се прави, за да няма присъстващи. Тоест, опозиция не трябва да има, защото вътре трябва да са само посветените в политиката, отвън другите – сеирджии, или такива, които евентуално ще осъществяват натиск и контрол. Виждате в самия момент, в който се разбра, че българското общество се събужда за граждански съзнателен контрол, за натиск и да изхвърли властта заради това, че тя е престъпна, се появиха безкрайно много контрасили, които направиха това да не стане възможно. Но пак повтарям, има хора, които тенденцията за зародил се граждански процес ще я поддържат жива, независимо колко студено ще стане, независимо колко малко са, но те са, които дават лицето, измиват срама от България, защото той е такъв, какъвто никой никога не е виждал. Това, което пише за Борисов в световните медии, никой за никой управник никога не е виждал.

Цоня Събчева