Хора, катерещи се по стените на Капитолия, пушек, дим, гняв, насочени пистолети и четирима загинали след като привърженици на американския президент Доналд Тръмп нахлуха в сградата на Конгреса на САЩ. Докато отзвукът от вчерашните събития в САЩ ехти нестихващо из целия свят, от ФАКТИ се свързахме с политолога д-р Мартин Табаков от Института за дясна политика за коментар и анализ на случилото се. Разговора ни четете в следващите редове:
- Д-р Табаков, как определяте събитията в САЩ - агресивното влизането на граждани в сградата на Конгреса във Вашингтон?
Събитията пред и в Капитолия са функция на два основни фактора. Единият е от конюнктурно естество: това е безотговорното поведение на Доналд Тръмп, който вече два месеца създаваше условия за подобна реакция на привържениците си. Другият фактор е от по-дълбочинно естество: ако едно общество е подиум от споделяни ценности и авторитети – едно пространство на съгласието, то американското такова все повече изтънява. За това са еднакво виновни и Барак Обама, и Доналд Тръмп, понеже те управляваха не като президенти на всички американци, а като държавни глави на фаворитизирани групи.
- Едни хора говорят за протест, други за преврат - какво всъщност се случи?
- Това е политически атентат. Късо съединение, което се получава, след като два различни свята – този на алтернативните сюжети на Тръмп и този на „фактите факти” – се пресякоха. А Капитолия бе арената, на която се случи тази злополука.
- Пиков момент за свободата или преминаване отвъд рамките на демокрацията беше това нахлуване?
- Свободата става пълнолетна, когато разбере, че има граници. В това отношение няма разлика между организираните безредици на Black Lives Matter миналата година и тези от вчера на привържениците на MAGA-движението. И така както BLM е воденичен камък на шията на Демократическата партия, така и Доналд Тръмп се превръща в същото за Републиканската партия. Още повече, че именно Републиканската партия – като консервативната партия, стъпваща на чисто американска рефлексия на базовите ценности, разписани в Декларацията за независимостта и Конституцията на страната, е пазителят на свободата. Точно заради това безредиците в Капитолия бяха, първо, насилничество срещу физиономията на Републиканската партия, и, второ, срещу институциите на страната. През последните два месеца Тръмп е точно това: юмрук в лицето на Републиканската партия.
В едно демократично общество всеки има право на мнение. Не трябва обаче свободата и лъжата да се смесват. Между естествената свобода и организираната лъжата трябва да има перманентно напрежение, а не партньорство. Лъжливото овчарче е бъг, а не правило на демокрацията. Една демокрация има нужда от търпението на Моканина и кроткото благородство на Чорбаджи Марко, а не от тарикатлъка на Андрешко.
- Как ще коментирате реакциите на това нахлуване от двете страни - от Демократите и Републиканците?
- Най-важният ефект е, че вече част от конгресмените на Републиканската партия, които заявиха, че ще оспорват резултатите от президентския вот, промениха тази си позиция. Това е отговорна реакция, защото когато има пожар, не е редно да се хвърля слама. И при все, че американците като общество загубиха от събитията вчера, то демократите печелят политически от тях. Доналд Тръмп направи най-големия подарък на Александрия Окасио-Кортес, който същата е получавала около празниците. Понеже оттук насетне демократите, развявайки събитията от вчера, ще получат картбланш за подчиняване на законодателството на страната на една тясно-партийна транскрипция. А това ще доведе до нови пожари.
- А поведението на Тръмп - правилни ли бяха неговите действия?
- В рамките на развиващите се събития вчера, се усети, че има вакуум. Доналд Тръмп сякаш липсваше в няколко ключови часа. А последвалата му реакция бе закъсняла и някак амбивалента. Тотален дефицит на държавническо поведение. А държавниците се познават по това как те се държат не на входа на властовата им хронология, а на нейния изход.
- Какъв знак са тези събития в САЩ към останалата част от света?
- В рамките на мандата си Доналд Тръмп често бе критикуван от политически опоненти - в рамките на САЩ, и адресиран с неразбиране и латентен бойкот - в международен план. Но това не отслабваше позициите на президента: той фотосинтезира от критика. Но през последните часове наблюдаваме нещо друго като реакция от света: Тръмп бива иронизиран. Турското външно министерство си позволи откровено подигравателно отношение, излизайки с позиция, в която призовава страните в конфликта да запазят спокойствие. А германският канцлер Ангела Меркел написа, че на фона на събитията в САЩ, хората трябва да знаят, че нейното оттегляне от власт ще е скучно. Повтарям: за един политик не е притеснително да го критикуват. Но когато започнат да го иронизират, това е качествено нов жанр, много по опасен за обекта на тази ирония.
- Как очаквате да се развие ситуацията?
- С оглед на това, че Конгресът вече ратифицира резултата от изборите в САЩ, включително чрез отговорното поведение на Майк Пенс като председателстващ процедурата, се надявам, че, ако не сериалът, то поне епизодът на това насилие е приключил. Но нека нямаме илюзии: американското общество е разделено по дълбоки разломни линии, които го декомпозират на съставните му елементи. Има атоми, но няма молекула. Това прави отговорността на идващата демократическа администрация, която ще може да разчита на мнозинство в Камарата на представителите и Сената, още по-голяма. Оттук нататък Джо Байдън ще има два пътя пред себе си: единият е да бъде огледален образ на Тръмп и да се отдаде на тясна интерпретация на това какво е американското благо, другият - да поеме по по-стръмния път, изкачващ онзи хълм, на който стои „блестящият град” по Роналд Рейгън.