Шефът на МАНИ: Никакво сътрудничество с БАН, докато не признае...

В интервю за скопското издание „Слободен печат“ председателят на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) Люпчо Коцарев заяви, че Българската академия на науките (БАН) вече не си сътрудничи с македонската академия по въпроси на идентичността, езика и историята. Според академика това се дължи на възгледите, изразени по този въпрос от страна на МАНИ, предава Агенция "Фокус".

„МАНИ и БАН имаха реално сътрудничество в много научни области, но въпросите за македонския език и идентичност, изглежда, според мен бяха заметени под килима, въпреки че нито македонският език, нито македонската идентичност бяха оспорени и ние имахме достойно сътрудничество с БАН. Мисля, че единствената причина за прекратяване на сътрудничеството са възгледите на МАНИ по отношение на македонската идентичност, език и история“, заключи академикът.

Съгласно думите на Коцарев, МАНИ ще си сътрудничи с онези институции и академии, които, както той казва, уважават научния факт, че „македонците са специален народ с вековна традиция, който говори, твори, радва се и скърби на македонски език, в продължение на векове, в и извън територията на страната ни".

„Възгледите на нашия съсед са ясни. На 9 октомври 2019 г. българското правителство официално прие документ, определящ рамковата позиция на Република България по отношение на процеса на стабилизиране и асоцииране на Македония и Албания. Позицията е непроменена и недвусмислена, което се потвърждава от следния цитат (взет от уебсайта на правителството на Република България):

„Трябва да е ясно, че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския език и неговите диалекти в бившата югославска република след тяхната кодификация през 1944 г. Нито един документ/изявление в процеса на присъединяване не може да се разглежда като признание от българската страна за съществуването на т.нар македонски език, отделен от българския“.

Има ли нужда от други коментари? Част от суверенитета на всяка държава включва изключителното право на държавата да регулира своите вътрешни работи: религия, език, националност и съответно образователната система. Суверенитетът на която и да е държава, включително Македония, включва правото на самоопределение по въпроси на идентичността, езика и религията, което означава, от друга страна, че идентичността, езикът и историята изобщо не са (и не трябва да бъдат) тема за политически преговори“, категоричен е Коцарев.

Люпчо Коцарев представи няколко провокативни тези относно Преспанското споразумение и Договора за приятелство и добросъседство с България, като заяви, че са „недостойни“ за гражданите на Северна Македония.

Съгласно думите на Коцарев, Северна Македония е „център за регионална дестабилизация“ в резултат на геополитическите игри на великите сили, които я превръщат в поле на своеобразен експеримент. Ако към това се добави и вътрешнополитическата суматоха, тогава, заключава Коцарев, корабът, наречен Македония, потъва бавно, но сигурно.

„Значението на Преспанското споразумение, според някои автори, има няколко измерения.

Първо, за САЩ основната цел на Преспанското споразумение беше да демонстрира агресивна дипломация спрямо Русия (която е поела водещата роля в Близкия изток) и Китай (който е навлязъл икономически в региона), като същевременно игнорира ефектите, независимо дали умишлено или не, относно политиката за разширяване на ЕС.
Второ, „решението“ на спора за името е мотивирано от геополитическа „спешност“, т.е. от необходимостта от укрепване на НАТО на Балканите в контекста на евентуална нова Студена война и трябваше да послужи като увертюра за разглеждане на много по-важен геополитически проблем - отношенията Белград-Прищина.

Трето, очевидното пренебрегване на негативните ефекти от Преспанското споразумение върху македонското общество предполага, че Западът (особено САЩ) е готов да жертва маловажна пионка като Македония, за по-голям геополитически интерес, дори ако това означава да се разпадне страната.

За съжаление Македония, през последните няколко години, постепенно, но окончателно, през 2020 г., се превърна в център на регионална дестабилизация. Това се е случи до голяма степен поради вътрешнополитически сътресения, липса на върховенство на закона, некомпетентност и арогантност на вътрешните политически елити, изразена корупция, престъпност и алчност, но също така отчасти поради подобни явления и поведение в някои страни от ЕС. Резултатите от дестабилизацията вече са видими в Македония всеки ден, например, меко казано, в дивотиите, които се случват в много институции и на много нива...

След всичко, което Македония направи, от независимостта до днес, нека си спомним, бяхме първите в региона по много въпроси, горчивият вкус остава, че Македония се възприема само като геополитическа лаборатория, в която големи международни „играчи" тестват своите „рецепти" за стабилизация, съжителство, и институционална трансформация,“ заявява Коцарев.

„В доминиращия дипломатически дискурс на нашите политици стабилността и просперитетът на Македония се разглеждат в контекста на членството в ЕС. За съжаление доминиращият стереотип е, че този процес стабилизира и мотивира демократичната, икономическата, социалната и защитната трансформация на Македония. От друга страна, през последните десетилетия регионът, не само Македония, включително страните, които вече са в ЕС, въпреки политиката на разширяване, постигна малък, почти незначителен напредък в ключовите области на ЕС. Може би няколко десетилетия е малък период, но впечатлението на мнозина, включително и на мен, е, че корабът, наречен Македония, с всяка изминала година бавно, но сигурно потъва все повече и повече. Ако в процеса на интеграция с ЕС, Македония се сблъсква с изисквания и/или реформи, които не се изпълняват от много други страни от ЕС, ако някои от напредналите западни демокрации са загубили авторитет да кажат какви са демократичните ценности, когато самите те не ги уважават, ако Македония е изправена, меко казано, пред безсмислено и абсурдно изнудване, какво остава за нас?“, пита академикът.

По отношение на договора с България, Коцарев коментира: „Без да навлизам в текста на споразуменията, в (не) научните аргументи на предлаганите решения, ще говоря за това другаде, това, което искам да кажа тук, е, че и двете споразумения са недостойни за гражданите на Македония“.

Според много изследвания моралните избори са възможни, „но хората са склонни да подкрепят професионални" и (не) етични „кодекси на абстрактната държавна машина", продължава председателят на МАНИ.

„Какви са нашите морални избори? За моралния избор на всеки индивид, гражданин, академик, оставям на него да реши? Моралният избор на МАНИ е предаден в много документи. Това са например Меморандумът за държавността и идентичността на македонския народ и позициите на Македонската академия на науките и изкуствата по отношение на реформите в образованието. Моралният избор на държавата Македония е ясен. За това съм говорил много пъти: за държавата Македония македонците са специален народ с вековна традиция, който говори, твори, радва се и скърби на македонски език, от векове, вътре и извън територията на нашата страна. Такъв избор няма да означава несправедливост към държавата Македония или да нанесе каквито и да е щети, а напротив, това ще означава по-голямо уважение от другите страни. За нас, македонците, такъв подход ще означава само мир и достойнство.

Ще направя подробен анализ на разпоредбите на двете споразумения, със специално позоваване на присъщата връзка на споразуменията с България и Гърция, които вече създават синергия, която не е била предвидена или е била пренебрегвана по време на подписването на двете споразумения. Тук искам само да отбележа, че професор Виктор Фридман говори за тази връзка още през 2019 г. Неговите мисли, през 2021 г., ще бъдат публикувани от известното английско издателство Routledge, в книгата, озаглавена „Македония и политиката за идентичност след Преспанското споразумение“, в която ще бъде публикувана работата му „Наполовина пълна чаша или чаша пълна с отрова? Преспанското споразумение и съвременният македонски език". Според Фридман, „ако формулировката се тълкува по този начин или ако Северна Македония бъде принудена от ЕС да приеме българските твърдения за съществуването на македонски диалекти, тогава Преспанското споразумение ще бъде по-скоро отровна чаша," завършва председателят на МАНИ.