Свободата на словото е висше благо. За обикновените хора, за журналистите и естествено – за политиците. В едно свободно общество би трябвало да е възможно да изразиш различно мнение, без да се опасяваш, че ще бъдеш наказан за това. Вярно е също, че много парламентарни кресла биха останали празни, ако всеки политик, разобличен в лъжа, бъде отстранен от поста си заради това. Това пише в коментар на Инес Пол за Дойче Веле.
Но за разлика от аргументацията на защитниците на Доналд Тръмп, при тази процедура по импийчмънт не ставаше дума за защита на свободата на словото, а за защитата на бъдещето на американската демокрация.
В продължение на години президентът Тръмп необезпокоявано рушеше авторитета на американските институции и доверието в свободните избори, респективно – ядрото на всяка демокрация. От чиста воля за власт той продължи да разпространява лъжата, че победата му била открадната, след като 60 съдии, включително хора, назначени от него, еднозначно потвърдиха, че е загубил президентските избори срещу Джо Байдън с над седем милиона гласа.
Взривоопасният щурм на Капитолия
Кулминацията на неговите популистки подстрекателски кампании настъпи на онзи шести януари 2021-а година, в който той призова поддръжниците си да попречат на финалното потвърждаване на резултатите от президентските избори и да щурмуват сградата на Сената. Макар от началото да бе ясно, че ще е трудно Доналд Тръмп наистина да бъде осъден, демократите не можеха да не задействат процедурата по импийчмънт. И видео-кадрите, които те показаха в последните дни в Сената, показаха колко взривоопасен бе този щурм на Капитолия. Както и че накрая само смелостта на отделни полицаи е попречила водещи политици, сред които и тогавашния вицепрезидент Майк Пенс, да станат жертва на тълпата. Петима души загубиха живота си в този ден. А можеха да бъдат и много повече. И именно за това трябваше да отговаря бившият американски президент.
Срамно е, че няма да поеме отговорност
Това, че Тръмп няма да си понесе отговорността, е срамно. А това, че тези кадри са накарали някои републикански избиратели да се замислят, но не и преобладаващото мнозинство от сенаторите, е основание за тревога.
Изходът на тази процедура показва ясно, че Доналд Тръмп продължава да държи здраво в ръце Републиканската партия. Това се видя от опасенията на депутати, че могат да бъдат наказани от привържениците на Тръмп, ако правото би надделяло над властовите им амбиции.
Това, което можеше да бъде използвано за освобождаване от тази хватка, само допълнително бетонира разцеплението на страната. За международната общност това е ясен знак доколко през следващите години САЩ ще се занимават със самите себе си.