Водещ: Завърши регистрацията на партиите и коалициите за участие в предстоящите парламентарни избори. Осем коалиции и 31 партии са подали документи, с което картината за предстоящия вот започва да добива контури. Какви групи кандидати се очертават и подплатени ли са с конкретни ангажименти посланията на фаворитите? Поканих за анализ политолога проф. Александър Маринов, който е и председател на Стратегическия съвет при президента Румен Радев. Проф. Маринов, осем коалиции и 31 партии - как определяте този брой – голям, малък или разумен?
Александър Маринов: Можем само да кажем, че в сравнение с повечето предишни избори ми се струва, че броят е по-малък. Разбира се, тук количествените мерки не са толкова съществени. Отразяват се и промените в законодателството, които слагат ограничение на участието на партии, които – имало е такива случаи в предишните години – не са взели дори един глас на изборите. Нормално е, нормално е да има такъв брой партии в България. Разбира се, друг е въпросът, дали и какво те могат да предложат на избирателите.
Водещ: Т.е. дали малкото количество ще означава по-голямо качество?
Александър Маринов: Няма такива гаранции, за съжаление. Качеството се изразява в други показатели. Аз смятам, че ние навлизаме в продължителен период на съществени промени в българската политика и тепърва се надявам да видим промени в качеството на политиката, на политиците, на техните идеи, политики и т.н.
Водещ: Как ще разберем, че настъпват промени в качеството на политиците, на техните идеи и политики? По какво ще го познаем?
Александър Маринов: Най-вече по делата ще ги познаем, по резултатите, не по обещанията, не по красивите думи. Всъщност ние знаем, че българските политици дори вече не са и толкова специалисти по красивите думи, те по-скоро са специалисти по некрасивите думи. Но връщам се на най-важното. Най-важното са резултатите, това, което ние наричаме отчетност и отговорност и което трагично липсва на българската политика днес.
Ние с вас този проблем сме го засягали много пъти през последните години, но ето, мандатът на това управление изтича, ние все още не сме чули и прочели един ред, едно изречение отчет на четиригодишната мандатна програма на правителството. Оттук нататък българското общество, убеден съм, все повече ще иска не само крайни, а и текущи доказателства, че политиците изпълняват ангажиментите, които са поемали, заради които са получили доверие и за които харчат нашите пари.
Водещ: Дали и останалите кандидати за следващия 45-и парламент не е редно да направят всеки своя отчет, своя ретроспекция, своя равносметка на направеното досега?
Александър Маринов: Ако имате предвид парламентарно представените партии, това важи най-вече за тях, тъй като и опозицията в българския парламент, независимо че има много по-ограничени възможности, трябва да се отчете пред своите избиратели и въобще пред обществото.
Опозицията носи не по-малки или не толкова по-малки отговорности, макар че функциите ѝ са други. Ние ще видим сега, в края на краищата идва време, в което поне една част от българските граждани ще си припомнят изказани думи, поети обещания и ще направят сравнение. За съжаление, не са много медиите и другите публични източници, които ни дават възможност да правим такива сравнения. Много добре би било да имаме достъп до извадки, ако мога така да се изразя, от обещанията, от ангажиментите, които са поемали политиците, да кажем преди 4 години, и да видим какво са вършили през тези 4 години.
Водещ: Проф. Маринов, какви групи кандидати се очертават за тези избори?
Александър Маринов: Засега мога да кажа, че се очертават две групи. Едната група е много ясно определена – това е групата, която ще брани статуквото, защото това статукво е изгодно. Освен управляващите, които ще ни обясняват, колко добре са се справили, колко хубаво са управлявали, аз смятам, че по същество против сериозна промяна на статуквото не се обявява и ДПС, въпреки че претендира да бъде опозиция.
Но ДПС е политическа сила, идеално вписваща се в статуквото, и по-точно в най-различни управленски конфигурации, създавани от това статукво. Има, от друга страна, партии, които твърдят, дават заявка, че се борят против това статукво, против този модел, против всичките му порочни следствия, но най-вече би трябвало да имаме предвид тук причините, пораждащите го причини.
Дали тези нови или извънпарламентарни и не толкова нови сили ще бъдат наистина последователни в своите ангажименти да извършат сериозни промени, предстои да видим. Но според мен, аз съм убеден в това, според мен ние навлизаме в период, в който обществото ще търси и ще излъчи свои представители, които наистина да променят това непоносимо, нетърпимо, унижаващо явление, в което се е превърнала българската политика.
Водещ: Смятате ли, че това ще се случи на тези избори на 4-ти април?
Александър Маринов: На тези избори едва ли ще се случи в пълния необходим завършен вид. Но аз се надявам, че ще има начало на промени. Начало на промените, а това начало винаги започва с една малка стъпка или с поредица от малки стъпки, за да се преодолее съпротивата на тези сили, които наистина са се вкопчили във властта и се надяват да продължават да я използват за своите интереси.
Водещ: Защо президентът каза, че придава на предстоящите избори огромен залог?
Александър Маринов: Да, залогът е много голям, защото ще реши, дали ще започне промяната, дали ще продължи импулсът на гражданска енергия, който беше генериран през миналата година, или ще загубим отново известен период от време, за да – подобно на Сизиф – тласкаме камъка на борбата с порочното управление от подножието към върха.
Тук е важно и нещо друго – според мен е важно поне една част от участниците в изборите да изразят ясно своите позиции и да поемат конкретни ангажименти. Казвам една част, защото тези, които са във властта, те очевидно няма да се самодемонтират. Но за другите трябва да чуем такива ясни ангажименти. Разбира се, преди всичко – и това е предварително условие – трябва да направим всичко възможно и това, разбира се, би трябвало да правят и участниците в изборите, поне добронамерените сред тях, за да предотвратим този очертаващ се хаос, очевидно умишлено създаван хаос, който засилва съмненията за злоупотреби и за фалшификации на изборите.
Водещ: Какво имате предвид, като казвате „умишлено създаван хаос“? В какво се изразява този „умишлено създаван хаос”?
Александър Маринов: Ще ви дам само два примера, те са най-ярките до момента. Според мен скоро ще имаме и други, но ще стъпя само на факти. Първо, предполагам, спомняте си, когато президентът правеше консултациите във връзка с насрочването на изборите. Представителите на здравните власти, начело със здравния министър отидоха при него и се заклеха, че най-важно е той да определи датата, а те буквално на следващия ден ще извадят подробния протокол на необходимите мерки за безопасност при провеждане на избори.
От обявяването на датата на изборите измина почти месец. Както всички добре знаем, такъв протокол здравното министерство не е предоставило на ЦИК. Твърди се, че скоро ще го има, но кога скоро – не е ясно. А времето минава и очевидно, че нищо съществено не е направено в това отношение. Аз, разбира се, не подценявам нивото на некомпетентност и неорганизираност, но това според мен едва ли е просто некомпетентност и неорганизираност, това протакане. Втори пример – т.нар. „бездомни машини за гласуване“. Оказва се, че машините са пристигнали в България и едва ли не са оставени на улицата и никой не знае къде да бъдат.
Нещо повече, изведнъж, ни в клин, ни в ръкав, правителството решава да прикрие, да изпере, така да се каже, отговорността на Томислав Дончев и прехвърля отговорността за организацията на изборите на друг вицепремиер, който няма абсолютно никакъв опит в това отношение. Известно ви е, вие самите отразявате реакциите на ЦИК, които сега са между чука и наковалнята, и смятам, че това е още един пример, който не може да се обясни с разсеяност, некомпетентност или глупост. Няма как това да се случва случайно. Това се прави нарочно, за да се постигне дезорганизация, за да има хаос, за да има притеснение на хората от липсата на мерки за безопасност и с това, разбира се, се цели потискане на избирателната активност, ограничаване на цели групи от населението да гласуват и т.н. Това не може да е случайно, няма как.
Водещ: Кои от претендентите за 45-я парламент показват способност за борба с корупцията?
Александър Маринов: Ами, знаете ли, доказана способност като резултати не можем да установим категорично. Има формации, които особено през последната година проявяваха голяма активност, имаха инициативи, демонстрираха решителност, но това е главно в сферата на думите и на намеренията. Така че тук имаме поне една група партии, които не само не отричат размера на корупцията в България, а заявяват готовност да се борят с нея. За разлика от други, които са във властта или близко до властта, които въобще отричат корупцията.
Така че ние все пак тук имаме две различни категории, доста различни. А дали тези, които заявяват готовност, желание, решимост да се борят с корупцията ще го направят, ще разберем след 4-ти април, тъй като те ще влязат в парламента, поне три-четири такива партии ще влязат.
Водещ: Борбата с корупцията ли ще бъде вододелът при определянето за гласуване сред гражданите?
Александър Маринов: Бих казал малко по-широко – освен корупцията, и всички други форми на злоупотреба с власт и некомпетентно и безотговорно управление. Понякога ние не може да докажем директно корупция, но виждаме, че лошото управление убива. За съжаление, в последната година имаме много примери за това.
Водещ: Убива буквално?
Александър Маринов: Да, това имам предвид, убива буквално. Ние не може да твърдим, нямаме доказателства, че това е безусловно корупция, но е нарушение на всякакви правила за нормално, компетентно, дисциплинирано управление. Тук не говорим за някакви големи управленски решения, говорим за рутина, за процедура, за контрол. Защото най-вероятно всеки от нас, ако се огледа около себе си или по улиците, където върви, ще види много подобни „съоръжения“, които не знаем дали на следващата секунда някой няма да се строполи.
Та искам да кажа, че темата за корупцията, за лошото управление, безотговорността, бягството от отчетност и отговорност очевидно е много важна за хората, защото те разбират, че това не е абстрактна реторика, а засяга най-пряко всички сфери на техния живот. Това важи и за безспорно най-актуалната, най-злободневната и притеснителна проблематика, каквато е пандемията. Ние всекидневно виждаме решения, които са абсурдни, недомислени – в най-добрия случай, а вероятно и продиктувани от други интереси. Последният пример е с неяснотата или по-точно с липсата на решение, какво ще се прави със здравните осигуровки на хората, които са в принудителен неплатен отпуск. Държавата отказва да се погрижи за този въпрос, въпреки че има явно забележим правен вакуум. Това задължение не може да се вмени на хората, които са в неплатен отпуск, защото те не са излезли в неплатен отпуск по свое желание.
Това е единствената хипотеза в действащото законодателство, която го позволява. Следователно държавата трябва да направи нещо. Парламентът, мнозинството в парламента се ослушва, правителството се ослушва, а това са реални проблеми на реални хора. И това е само един пример. Ние всяка седмица, даже бих казал и по-често, по няколко пъти в седмицата се натъкваме на такива примери, че управлението не си върши работата, независимо от хвалбите. И затова хората почват да разбират, че ако така се управлява, ще патим всички ние или 90 на сто от нас, хайде, 10 на сто могат да се оправят по друг начин. Така че това е важна тема, според мен тя ще играе роля и при определянето на решението на хората дали да отидат да гласуват, и при решението за кого да гласуват.
Водещ: Проф. Маринов, парламентарните избори не са конно надбягване със залози и все пак сочените за фаворити сякаш са ясни. Вие очаквате ли изненади и как си представяте най-реалистично 45-я парламент?
Александър Маринов: За разлика от предишни години, разликите между партиите не са толкова големи. Нека дори вземем за пример това, че ако говорим за по-надеждните изследвания, разликата между първия и последния – говоря за тези, които засега влизат в парламента – е 10%, а разликата между тези, които са в челото, е в рамките на статистическата грешка.
Има много неясноти, които идват първо от необичайно големия дял на твърдящите, че не са решили дали и за кого ще гласуват. Има безспорно скрит вот, по различни причини. Има редица неопределености, свързани с начина на протичане на изборите. Така че ако приемем условно това подреждане на кандидатите, които към момента имат шансове, най-вероятно ще имаме пет- или шестпартиен, по-вероятно шестпартиен парламент, с изравнени сили една голяма част от представените. Това е първо. Второ, ясно е, че е все по-малка вероятността да се формира коалиция около досегашните управляващи. Не само става непрестижно да си признаеш, че ще гласуваш за ГЕРБ, както показват редица изследвания, а очевидно няма и много желаещи да се обвържат с ГЕРБ в следващ парламент, дори тези, които дават мило и драго за властта. Изключвам някои, които са мераклии, но нямат никакви шансове да влязат в парламента.
Така че най-вероятно ще има сложна конфигурация. Според мен засега ще бъде много трудно, така че най-грубо казано, смятам, че ГЕРБ трудно ще реализира своя мандат, независимо дали е първи или втори – това е най-вероятното класиране на ГЕРБ, засега поне, ако няма някаква голяма изненада. Пред БСП също ще има много сериозни трудности, защото поне засега всички други партии, които се обявяват срещу статуквото, с изключение може би на ДПС, категорично казват, че няма да участват в такъв мандат. Разбира се, това е предизборно говорене, ние не може да сме сигурни.
Като имаме предвид, че най-вероятно за съставяне на правителство в следващия парламент ще бъдат нужни най-малко три, а може би и четири формации, виждате, че това се очертава да бъде доста сложна политическа задача, при това в нова ситуация, която според мен мнозина, които сега правят прогнози, подценяват. Аз смятам, че обществото, или поне значителна част от обществото, няма да преглътне поредни задкулисни договорки, които коренно преиначават, извращават волята на избирателите.
Водещ: Това е предупреждение към партиите и коалициите вероятно?
Александър Маринов: Да, разбира се, разбира се. Ако някой смята, че сега може да говори едно, а след това някъде на тъмно да се договори за кокала на властта и няма да има последици, дълбоко се заблуждава.
Водещ: Ами че той, като влезе в правителството и следващите 4 години пребивава там, какви ще са му последиците?
Александър Маринов: Въпросът е, дали ще ги търпят 4 години или дори 4 месеца. Това е въпросът. А според мен, след всичко, което видяхме миналата година, независимо от перипетиите, много трудно обществото ще позволи подобно преиначаване. А освен това имайте предвид и нещо друго – да не се заблуждаваме, ГЕРБ е изпята песен. Това не означава, че статуквото е обречено. Статуквото ще си намери нови форми на превъплъщение, нови изразители, нови представители и вероятно ще бъдат и по-рафинирани.
Аз не смятам, че вече тези, които дори биха си помислили за изгодите от някакви комбинации, биха се ориентирали към партньорство с ГЕРБ. Дълбоко се съмнявам, дори да разсъждават съвършено меркантилно, ако мога така да се изразя. Но тук са възможни най-различни други комбинации. Ние би трябвало да разсъждаваме върху хипотези, които излизат извън рамките на типичните политически коалиции, особено ако се стигне до трети мандат.
Тогава са възможни най-различни комбинации, различни формати на правителство, включително неполитически, експертни, програмни и т.н. Така че тази картина към момента изглежда много неясна. Аз лично пред вас просто задавам въпроси, даже не смея да твърдя, че правя прогноза или някаква най-обща идея лансирам. Ясно е, че почти всичко е неясно.
Цоня Събчева