Въпрос е на информираност, на ценности и на исторически конформизъм дали да приемеш или не 3 март за национален празник.
Вярвам, че всеки български гражданин има право на "самоопределение" по въпроса. Не, не мислете, че призовавам да не се ходи на Шипка, нито да не се полагат цветя на признателност на падналите в руско турско война, на българските възрожденци, на князе, царе, премиери, министри, политици, генерали. Не, не, опазил ме господ. Признателният човек е богат човек.
Но това не е моята дата за национален празник - празник на нацията - който е безспорен, сплотява и носи самочувствие и гордост.
Като посланик в Русия никога не съм подценявал значението на руско-турската война и величието на саможертвата на руските войни, на решението на руския цар. Именно като представител на българската държава за мен беше важно да отбелязваме всяка значима дата и особено тези свързани с руско-турската война.
Каквото и да си говорим става въпрос за решения които са променили българската история. И за саможертва на руски войници и офицери, което обективно са допринесли за рестарта на българската държавност през третата българска държава. Признателността е задължителна и безусловна. От нея не ставаме по-бедни.
Именно докато бях в Москва и благодарение на "естественото" фокусиране върху "неосветените" места в отношенията ни се родиха моите въпроси и съмнения относно казионната история и пропагандни щампи, с които ме възпитаваха.
Да започнем с признателността. Нея я дължим на онези войни, царе и офицери от тогава, а не на днешните владетели в Кремъл, или руски политици. Не само защото сме си платили свободата по много начини, но и защото днешните и всяко ново поколение български и руснаци започва от чист лист. Аз, моите деца и внуци не дължат нищо на съвременните поколения руски политици и граждани, за това което са сторили преди близо 150 години предшествениците им.
С делата си чертаем новите страници в историята на двустранните отношения, а там няма нищо значително, освен енергийни проекти и корупция, от която печелят малка група от "елита" за сметка на двата народа.
Нищо, абсолютно нищо не дължим на съвременните политици в Русия, още повече, че самите те не пазят историческата памет за онези дни. И тук не става въпрос само за паметници на руските царе, генерали, войни, които в Русия просто ги няма /едва преди 17 години направиха паметник на своя Цар Освободител до Храма Христос Спасител, който премахва крепостничеството/. Ако търсите да намерите паметници на големите герои от руско-турската война в Русия силно ще се затрудните. Просто там няма тази памет, дори далечно сравнима с признателността и паметта у нас.
Като посланик не съм допускал да ми четат уроци по признателност - просто отговарях само можете да се учите от българския народ на това как се пази памет. Не знам дали си даваме сметка, за всенародното усилие и традиция, които се предават от поколение на поколение. Като вътрешна убеденост и необходимост, а не защото някой ни надзирава.
След това се поразрових в историята и контекста на имперската политика на Русия и този прословут Сан Стефански договор, който празнуваме като национален празник и чийто проекции върху историческото ни развитие са решителни.
Оригиналът на Сан Стефанския договор не се показва нито от Русия, нито, забележете от Турция /тук настъпи развитие през 2018 година, но историците у нас не бързат да го проучат и разследват/. Сигурен съм ако сме искали до сега историците да са получили достъп до турския оригинал. Но не го искаме и защо мислите че е така и кой не го иска?
В разговори с руски историци които твърдят че са имали достъп до руския оригинал, разбрах едно, там изобщо не става дума за уреждане на статута на България. И на руската имперска дипломация, и по късно на съветската и на сегашната и е изгодно да нямаме достъп до оригинала и истината в него, а да се разгъват пропагандните клишета, които да държат поколения наред българи в плен на мечтата/идеята фикс за Сан Стефанска България - наркотик, който причини не само национални катастрофи, но пречи на нацията ни да намери реперите на постижимото и достойното, извън въздишките по загубени територии и величие по карта. Защото Русия прекрасно е знаела, че Сан Стефанска България е мираж, че се е договорила предварително какви държави ще се родят след руско - турската война /както стана с Берлинския конгрес/, но въпреки всичко предпочита да остави вируса на историческото неудовлетворение жив, за да оправдае тоталната си доминация върху развитието на България.
Така се ражда и притчата за добрата Русия, която ни е давала Сан Стефанска мечта, и лошия Запад, който ни е лишил от нея. От тази "признателност" се пръква производния фейк за Съветската армия и "второто освобождение", лъжата че не сме се съпротивлявали, докато най-масовата първа съпротива в Източна Европа е на горяните.
И още цяла поредица от фейкове за изконната ни принадлежност към руската орбита.
В същност това, което се случи с мен не е по-различно от разочарованието постигнало възрожденците ни и българите преди и след Съединението. Като повечето българи съм чел казаното и написаното от Левски, Ботев, Раковски, Захари Стоянов, Стамболов, митрополит Методий Кусев, Димитър Благоев, Кирков, и много други в последствие класифициране като "русофоби" за отношението към Русия.
И никога няма да приема да ме манипулират с 200 /дори 300 хиляди души/ загинали, когато цялата руска армия е било с 50 хиляди повече, когато ми разказват притчи за Сан Стефанския договор, а си спестяват ролята на Граф Игнатиев за гибелта на националния ни герой. В сърцето ми има достатъчно място за признателност и почит, дори ако героите от тази война не са изцяло в "бяло". Просто не е нужно да ме лъжат и чрез лъжата да се опитват да ме доминират, а чрез доминацията да превръщат историческия дълг в основание да ме крадат.
Колко от нас знаеха, за величието на опълченците ни. И никой не ни казваше за загиналите българи по време на тази война. И всичко е съзнателно правено, за да се вгради в паметта ни комплекс за историческа малоценност, от които излиза фракенщайна на робската ни предопределеност да бъдем управлявани чрез насилие и лъжа.
Тези комплекси и колянопреклонение възпроизвеждат постоянни рецидиви на вечен дълг, смирение, към Кремъл - от плащанията за издръжка на Окупационния корпус, през изнесените в Съветския съюз валутни резерви и индустриални предприятия, след това златния резерв, и до ден днешен - все нещо дължим - я специално отношение към Газпром, към Росатом, към Лукойл - които се измерва с изнесени милиарди от това несъстояло и все отложено благоденствие на българина..
За това този ден е празник, голям празник, но не е моя празник на нацията. Все още поставям по-високо редица други празници и Съединението, и 24 май, и Деня на Независимостта, защото националния празник е личен, наш, на нацията, е не функция на някой друг.
Като правя задължителната разлика между паметниците на руско-турската война - вече казах за гордата признателност която дължим към онези поколения руски, фински, украински, румънски и други войни, от една страна, и паметниците на окупаторската съветска армия, от друга.
Ако попаднех утре в Парламента - щях да гласувам закон с един член - Никой паметник, нито друг знак на историческа памет на чужд владетел, армия, или герой /улици и булеварди/ не може да доминира над паметниците на България и нейните герои.
Това би бил и момента в който ще знаем, че действително сме се освободили.
Честит празник!
Коментар на Илиян Василев във "Фейсбук"