Крахът на СССР доведе до смъртта на комунизма. Падането на режима в Иран ще сложи край на ислямизма

Жил Кепел е прав да вярва, че крахът на иранския теократичен режим ще бъде събитие, сравнимо с падането на СССР. Но истинският въпрос е каква ще бъде западната политика в Близкия изток, след като персийският народ си възвърне контрола над съдбата си. Защото примерът с периода след СССР е истинско бедствие за геополитическата стратегия на Запада. Това пише бившият френски генерал Жак Гийман в анализ за електронното издание Riposte Laique.

Там, където Русия трябваше да бъде закотвена към Европа, Западът я тласна в обятията на Китай, Северна Корея и Иран, продължавайки Студената война. Западът победи комунизма, но не успя да донесе мир в Европа. Все още не сме приключили с плащането на цената.

Нетаняху знае много добре, че демонтирането на иранската ядрена програма е само една стъпка в кръстоносния поход на Израел срещу Иран.

Ако режимът на аятоласите оцелее в тази война, той никога няма да се откаже от ядрените оръжия и ще продължи терористичните си действия, както пряко, така и косвено, въоръжавайки своите проксита - възкръсналите "Хамас" и "Хизбулла", йеменските хути и иракските и сирийските шиитски милиции.

В Иран аятоласите са мразени от народа, който буквално е преследван от режим на безпрецедентно насилие, където противници, жени и хомосексуалисти са подложени на позорно отношение. Това варварство е напълно недостойно за великата персийска цивилизация, простирала се от Либия до река Инд в разцвета на Персийската империя.

Тези, които предричат хаос в Иран, подобно на Макрон, в случай на сваляне на режима, твърдейки, че Близкия изток вече е дестабилизиран от Арабската пролет, имат доста ужасяващо разбиране за проблема. Те бъркат причините и последствията.

Арабската пролет проправи пътя за ислямизма. Това, което Нетаняху иска, е да унищожи режима на аятоласите, който го въоръжава и финансира. Това е пълната противоположност на анализа на Макрон.

Нека си спомним, че Западът, в името на демокрацията, свали всички диктатори, които стояха като бастион срещу ислямизма: Бен Али в Тунис, Кадафи в Либия, Саддам Хюсеин в Ирак и дори Асад в Сирия. Войната между шиити и сунити в Ирак, с появата на ИДИЛ, е резултат от безотговорна западна политика.

От друга страна, свалянето на иранската теокрация би нанесло фатален удар на ислямизма. Това означава да се сложи край на режим, който подхранва ислямисткия тероризъм от 1979 г. Защото, не се заблуждавайте, това е същата стара история между сунитските ислямисти и шиитските ислямисти. Те прилагат един и същ Коран в най-жестоките му стихове. А аятоласите не се колебаят да превеждат мислите на "Мюсюлмански братя" от арабски на персийски.

Без тях няма повече "Хизбула", няма повече "Хамас, няма повече шиитски милиции. И рискът от повтаряне на погроми като този на 7 октомври 2023 г. ще бъде значително намален, въпреки че все още е възможен с напълно фанатизираните верни на Аллах.

Така, че спасяването на режима на аятоласите означава защита на ислямисткото движение. Това противоречи на интересите на иранския народ, еврейския народ и Запада.

Израел ще се нуждае от бомбардировачите B2 на Тръмп, за да унищожи колкото се може повече подземни ядрени съоръжения, но заплахата ще бъде напълно елиминирана само ако иранският народ реши да вземе съдбата си в свои ръце.

Трябва да се каже, че аятоласите подкрепят Путин в Украйна. Руският "цар" гледа с голямо безпокойство на установяването на прозападен режим в Иран, както беше в Украйна през 2014 г. Доказателство, че добрата геополитика е извън обсега на първия новобранец за годината. Само стари лисици като Путин или Нетаняху са усвоили темата. Останалите се колебаят, въртят опашка, казват едно, после обратното и играят само поддържаща роля.

Междувременно Нетаняху смело поема ролята си на защитник на своя народ.

Той оставя ООН на собствената ѝ суматоха, Тръмп на колебанията му, а Европа на противоречията ѝ. До ден днешен не познавам нито един западен лидер с ранга на истински военачалник. Всички те са политически джуджета.

Израел е печелил всяка война от 1948 г. насам. Ще спечели и тази. Но ще постигне ли всичките си цели? Ще видим ли светска демокрация в Иран? Да се надяваме, но все още е твърде рано да се каже.