Вероятно никой няма да остане изненадан, когато бе съобщен поредният провал на България и Европейския съюз. И ако всякакъв вид провали в България не изненадват никого и вече почти не правят впечатление, защото са част от естественото състояние на управляващия "елит": и голяма част от населението, то тези на Европейския съюз дълбоко разочароват. Разочароват тези, които години наред се кълнем в него, браним го, доколкото можем, от опитите да бъде разложен и унищожен, тези, които вярват в идеята за Обединена Европа - ценностно, икономически и всякак. И мнозина от нас днес се питат, имало ли е смисъл и има ли смисъл днес ЕС да бъде бранен от враговете на цивилизования свят, след като елитът му не става за нищо. Точно като българския, който обаче не е съвсем елит, а по-скоро шайка. А на запад от София става въпрос за едни бездушни, скъпоплатени чиновници, деидеологизирани и нямащи почти нищо общо с политиката. Ако Тачър беше жива, щеше да ги презре и заплюе.
Актуалните провали, които костват минимум стотици човешки животи в рамките на Европейския съюз, са тоталното неумение за справяне с коронавирусната криза вече една година и бавната ваксинационна кампания, посредством която - само и единствено, би могло скоро да се върнем към нормалния начин на живот.
Докато се подигравахме за хаоса и непоследователността на иначе наистина комичните български власти, твърде малко хора съзнаваха, че приятелите ни в Централна и Западна Европа правят почти същите глупости. А именно да разхлабват и затягат мерки, без реално да има някакъв пробив, който да гарантира, че след седмица няма да се върнем в негативна изходна позиция. Е, те по някое време поне се усетиха, че тази въртележка ги прави смешни в очите на гражданите и започнаха формират някаква последователност. За разлика от колегите им в България.
В нашата страна, и то конкретно сега, мерките са разхлабени, за да са доволни максимално много гилдии (преди изборите), нищо, че на ден умират по няколко десетки или стотици души, нищо, че заради кефа на тези гилдии плановите операции в страната са преустановени. Важното е, че може да ходиш на фитнес, кръчма и в мола.
И някъде тук е важно да кажем, че не би имало никакъв проблем молове, ресторанти, фитнеси, театри, кина и други неща да се отварят на пълен капацитет, ако ЕС и България като част от него бяха действали като Държавата Израел. Към вчерашния ден повече от 5 млн. души - около 55% процента от населението на Израел, са получили първата доза от ваксината на Pfizer/BioNTech. Около 3,5 млн. израелци - 39 процента от населението, вече имат имунизационни сертификати, които се издават седмица след втората ваксинация.
В резултат на това, Израел вчера регистрира най-ниския си процент на положителни проби на заразени с COVID от декември насам, като само 3,3% от тестовете са се оказали положителни според данните на здравното им министерство. Разбира се, имат и спад в хоспитализациите на болни от коронавирус.
На фона на всичко това, Израел има основания и започва да отваря горепосочените места за забавление (някои вече са отворени), докато ЕС, с тромавите си процедури, се тутка в преговорите и в одобряването на ваксините на останалите производители. Не е лошо, че има конкретен ред, лошо е, че той е много бавен и коства живота на много хора, които със сигурност не заслужават да си отида от света по този начин.
Вероятно всеки разумен човек си дава сметка колко странно и жалко за самия Съюз изглежда това, че една самостоятелна държава се справя много по-адекватно от него в тази криза, и то не само по отношения на ваксинационната кампания.
Европейският съюз трябваше да постъпи като Израел, дори и по-радикално, правейки ваксинацията задължителна заради облъченото си от хибридната война на Изтока население. Не го направи и няма индикация, че ще го направи, с което затвърждава негативното впечатление. Много по-разумно е да направиш ваксината задължителна за тези, които може да бъдат ваксинирани (защото има и такива, които просто не може да бъдат ваксинирани), и с убеждението, че това е правилното и ще спаси животи, вместо да въвеждаш ваксинационни паспорти, което навява спомени от чугунения комунизъм.
С такава политика и поведение все по-малко ще са хората, които ще приемат ЕС насериозно и Брекзит ще започне да ни се струва не чак толкова неразумен акт. Още повече, че във Великобритания също има знаци, че цялостно се справят по-удачно с Ковид кризата от страните в Евросъюза, които са водени от недалновидната за момента Немско-френска доминация.
И не, Европейският съюз не трябва да умира като идея, но със сигурност трябва да бъде преоснован на изцяло нова идейна основа.
А ако някой се чуди кои са другите провали, редно е да се запита имал ли е някаква лична от т.нар. европейски фондове.