В петък ръководителите на САЩ, Япония, Индия и Австралия се разбраха и потвърдиха ангажиментите си за сътрудничество в борбата срещу пандемията, климатичните промени и защитата на морските граници и маршрути в Азия.
Това се случи на виртуалната среща на Четиристранния диалог по сигурността (Quadrilateral Security Dialogue, по-известен в медиите като The Quad), в която взеха участие Джо Байдън, Йошихиде Суга, Нарендра Моди и Скот Морисън. Самият формат бива възприеман от Пекин като антикитайски и се реализира като алтернативен на Шанхайската организация за сътрудничество, която е базирана в Азия и е под силното влияние на Китай.
По време на мандата на администрацията на президента Доналд Тръмп Четиристранният диалог по сигурността получи ново сцепление и често бе представян като „Азиатско НАТО”. Последното, разбира се, не е коректна аналогия, понеже членките на квартета нямат помежду си нито обединено военно командване, нито интеграционния характер на политическия елемент, характерни за Алианса.
Конкретен резултат от виртуалната среща между ръководителите на САЩ, Япония, Индия и Австралия бе този, че четиримата лидери са се разбрали за сътрудничество в посока на произвеждането и доставянето на милиард ваксини за Азия до 2022 година. Формулата за постигането на тази цел изглежда така: американска ваксина (Johnson§Johnson), американско и японско финансиране, индийско производство и австралийска логистика.
Ако тази инициатива се реализира, то тя ще е една от немногото практически стъпки, ориентирани към конкретни резултати, на държавите членки на формата, и ще отбележи процес на постепенна консолидация между тях. Досега най-сериозната инициатива, в която участваха съвместно САЩ, Япония, Индия и Австралия бе провеждащото се ежегодно военноморско учение Малабар (към което, за първи път от 13 години насам, миналата такава се присъедини и Канбера).
Доколкото Вашингтон има стратегически отношения и с Австралия, и с Япония, то наличието на Индия в него прави Четиристранния диалог по сигурността възможен. Особено имайки предвид концепцията на Ню Делхи за стратегическа автономност. Спазването на последната става все по-трудно за Нарендра Моди, предвид натискът на Китай и в Кашмир, и в Бенгалския залив (т.е. от север и от юг, по земя и по море). Именно поради търговски съображения срещу Пекин, както и поради един стандартен за нея протекционизъм, Индия отказа и участие в свободното търговско споразумение, сключено от държавите в Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (Regional Comprehensive Economic Partnership, RCEP).
В този смисъл, САЩ не могат да предложат такива неща на Индия, каквито Китай може да ѝ отнеме. Осмислянето на последното помага да се разбере защо Ню Делхи започва да преодолява характерната за него политика на необвързаност.
Въпреки че Четиристранният диалог по сигурността остава по-амбициозен в целите и по-скромен в резултатите си, като негова работеща основа остава сътрудничеството в сферата на сигурността. Тази сигурност, поне на този етап, има две конкретни измерения: сигурност на морските търговски маршрути (с оглед на милитаризацията на Южно-китайското море от страна на Пекин) и сигурност в технологиите (на хардуера и софтуера, произведен в Китай, който може да се използва за цели, различни от декларираните).
Въпреки позитивната тенденция в сътрудничество между САЩ, Япония, Индия и Австралия, трудностите пред тях остават. Така например, Китай, срещу който гласно или негласно е ориентиран този формат, през миналата година изпревари САЩ като най-големия търговски партньор на Индия и Япония (Пекин от години е не просто най-големият, но основният търговски партньор на Австралия). Китай, като отделна държава, е най-големият търговски партньор и на самия Вашингтон.
Тази позиция на Китай като ключов търговски партньор на САЩ и съюзниците им в Азия подсказва защо външната политика на Доналд Тръмп, в която балансите на покупко-продажбата бе изведена като основен критерии за формирането на дипломацията на Вашингтон, бе неработеща.
Другият проблем пред Четиристранния диалог по сигурността е този, че Китай не страда от ценностни съображения, когато формира партньорствата си с други държави. Скорошният преврат в Мианмар е показателен в това отношение: властите в Пекин показват, че имат готовност да работят с военния режим на Татмадау, така както го правеха и с демократичното правителство на Аун Сан Су Чи преди това. На този фон, имайки предвид ценностно натоварения вектор в дипломацията на новата американска администрация, реабилитираща значението на демокрацията при определянето на съюзниците на Вашингтон, тя ще се сблъсква с проблеми, от които Китай е готов да се възползва.
Последното е референция и към това дали ще възникне напрежение между Джо Байдън и Нарендра Моди, с оглед на някои ограничения от законодателен характер, които бяха прокарани в Индия през последните години (касаещи статута на контролираната от Ню Делхи част на Кашмир и правото на гражданство).
В концептуален аспект, Четиристранният диалог по сигурността е един от двата стълба на САЩ, чрез които Вашингтон ще се опитва да контролира китайските амбиции в Азия (и не само). Другият е Асоциацията на държавите от югоизточна Азия (Association of Southeast Asian Nations, ASEAN).
Самата ASEAN е важна по две причини от текущ характер. Първата е, че случващото се на териториите на държавите членки на асоциацията ще бъде показателно за баланса на силите между Вашингтон и Пекин. Втората е евентуалният процес на пренос на част от китайските вериги за доставки (supply chains) в държавите от асоциацията. Индикации за последното вече има. За този процес способстват както търговското напрежение между Китай и САЩ, което стряска чуждестранните инвеститори, така и покачващата се цена на труда и земята в Поднебесната империя. От друга страна обаче, ASEAN бе маргинализиран като приоритет в мултилатералната дипломация на САЩ през мандата на Доналд Тръмп.
Ако използваме думите на първия министър-председател на Сингапур Ли Куан Ю, който е казал, че независимо дали слоновете се бият или правят любов, то тревата страда, измачканият терен в конкуренцията между САЩ и Китай в Азия е именно ASEAN.
Въвеждането на нови елементи в сътрудничество между САЩ, Япония, Индия и Австралия в рамките на Четиристранния диалог по сигурността е игра с коз от страна на САЩ преди предстоящата среща на Вашингтон с Пекин тази седмица в Аляска.
Среща, от която в дългосрочен аспект зависи прическата на тревата в Азия.