"Нима не се гордееш, че си грък?", ме питат често, особено когато журналистическите ми публикации са критични спрямо Гърция. Отговорът на този въпрос не е лесен. По принцип аз се гордея единствено с онова, което съм постигнал лично. Например с една или друга публикация. Или пък с дипломата от Юридическия факултет, която успях да взема въпреки неубедителното си представяне през първите семестри. Но каква ми е заслугата за това, че съм грък? Никаква. Нима трябва да се гордея с това?
Въпреки това националният празник на Гърция ме изпълва с гордост.
Гърция празнува 200 години независимост, извоювана след военната победа над могъщата тогава Османска империя. Според историческите източници, борбата за свобода избухнала на 25-и март 1821-а година. Да, бунтовниците били храбри, но в същото време нямали подходящо въоръжение и непрекъснато враждували помежду си. При това положение те не биха били в състояние да постигнат победа без дипломатическата, а в определени ситуации и чисто военната помощ на Франция, Англия и Русия.
Без излишна национална романтика
За последното в Гърция дълго време не се говореше. Много по-привлекателен изглеждаше изконният мит за храбрите бунтовници, които се хвърлили напред и с благословията на Православната църква обърнали в бягство окупаторите. Следващата им стъпка щяла да бъде така наречената "Мегали идея" - великата идея да се възстанови териториалната цялост на някогашната Византия. Или поне столицата Константинопол/Истанбул отново да бъде присъединена към модерната гръцка държава.
Очевидно миналото е в състояние силно да въодушевява хората, особено когато настоящето не им предлага много. Току-що сдобили се със свобода, гърците започват да се надяват на нова Византия. Малко по-късно и българите се вдигат на борба за Велика България, през 90-те години на 20-и век пък на Балканите съществува проектът Велика Сърбия. А някои турци и до днес бленуват за възраждането на Османската империя.
Нека бъдем честни: в Европа изобщо няма достатъчно място за толкова много велики държави. И нека не забравяме колко е важно да гледаме критично към собствената си история. Аз сигурно принадлежа към първото поколение гръцки ученици, които в часовете по история относително свободно обсъждаха грешките, илюзиите, но и зверствата, извършени в борбата срещу турците. Например в битката за Триполица от септември 1821-а година, когато бунтовниците след дълга обсада превземат града и избиват цялото турско население, включително жените и децата. Гръцките учебници по история дълго време премълчаваха този факт.
Поражения и болезнени решения
Гърците плащат висока цена за опитите си да осъществят своята "Мегали идея". През 1897-а те нападат Османската империя, но претърпяват военно поражение, поради което трябва да плащат високи репарации. След това пък - войната от 1919-1922, която от гръцка гледна точка тръгва стремително, но завършва с тежко поражение и с прокуждането на цялото гръцко население от големия пристанищен град Смирна/Измир.
С Договора от Лозана през 1923-а година историята, надявам се, произнесе окончателната си присъда. Всички засегнати страни трябваше приемат болезнени решения: в рамките на тъй наречената "размяна на население" милиони гърци и турци бяха принудени да напуснат домовете си. А след три хилядолетия елинско присъствие в Мала Азия, гърците трябваше да си тръгнат. Турците пък трябваше да се откажат от амбициите си в Егейско море.
Вечната борба срещу феодализма
Много гърци смятат въстанието от 1821-а за нещо като социална революция. Тъй като не на последно място става дума за лечение на язвите, отворени от така наречения "болник от Босфора", които в крайна сметка водят и до неговата гибел: авторитарни структури, произвол срещу инакомислещите, феодализъм, сливане на държава и религия. Близо 400-те години османско господство лишиха гърците от участие в европейското Просвещение и забавиха възникването на буржоазия, на градска средна класа. Че дори го направиха невъзможно.
Днес Гърция сякаш е свързана със западния свят по-здраво откогато и да било. Но битката за една модерна държава със самоуверени граждани и силни институции изобщо още не е спечелена. Политиката и икономиката в Гърция все още са парализирани от старите феодални структури. Влиятелните фамилии и политическите династии все още колят и бесят. Имаме още много работа, ние, гърците. Колкото лично до мен, на националния празник и аз помахах с гръцко байраче и си помечтах. Не, не за Истанбул като нова гръцка столица, а за една просветена република, която предлага на гражданите си повече, отколкото изисква от тях. За една държава, в която личните постижения се ценят повече от произхода. За едно общо европейско бъдеще, чиито ковачи сме ние самите. Ето, това наричам аз "Мегали идея", която може да ни изпълни с гордост.
Автор:
Янис Пападимитриу