Новата власт в България е длъжна да се противопостави на мутренските метастази. Длъжна е да покаже нагледно, че властта не е в ръцете на бандити, разбойници и най-обикновени измамници. Коментар от проф. Евгений Дайнов:
В рамките на последните 48 часа от властването на ГЕРБ стана ясно, че:
- на последното си заседание МС е гласувал да даде на концесия последния незавладян от мутрите емблематичен плаж: този на река Велека в Синеморец;
- без да е налице съответната документация или да е премината съответната процедура, някакви смъкнали се от север хищници разорават плаж Смокиня край Созопол, за да построят огромно заведение тип „Слънчака”. Това ще осигури плацдарм за настъплението на юг на цели орди мутри, изгладнели покрай потъването на „Слънчака”;
- на страницата на повереното му Министерство на околната среда и водите министър Емил Димитров се хвали как нарушава защитения статут на парк Рила, като навлиза в него с цял взвод моторни шейни, напълно забранени в такива територии.
В чии ръце е България
Тези новини следват по петите други новини от предната седмица - като например опрощаването на концесионна такса на концесионера на летище София, потайните опити да бъдат сменени директори на емблематични болници, както и бетонирането на хора на ГЕРБ в енергетиката и другаде.
Имаме нов парламент, който може и трябва незабавно да спре поне тези безобразия и да инициира преследване на виновните. Защото това е тест. Окопалите се навсякъде мутри открито демонстрират, че реалната власт остава в тях, независимо от всякакви избори. Изборите обаче излъчват нова власт, поне в демократичните държави. И тази нова власт е длъжна да се противопостави на мутренските метастази на старата. Длъжна е да демонстрира нагледно, пред всички граждани, че властта е в ръцете на суверена, а не в ръцете на бандити, разбойници и обикновени измамници.
Нещо повече. След като се оправи с тези последни нахалства на Борисовите хора, новоизбраната власт е длъжна в най-кратки срокове да премине към решително контранастъпление на принципа „законът срещу нарушителите”. За по-голяма нагледност ще дам пример с Черноморието как може да изглежда това.
В последните години настъплението на мутрите и на бетона бе забавено и на практика спряно на юг от Бургас. Колкото по-дълбоко на юг се намира човек, толкова повече запазена природна среда вижда. На север от Бургас картината е точно обратната: един безкраен „Слънчак”, започващ от северните квартали на града и продължаващ без прекъсване (с изключение на едни 300 метра преди Ахелой) до Обзор. Голяма част от строителството в този безкраен бетонен ред е незаконно. Голяма част е нищожно поради нищожността на първоначалната сделка - актуването на публична държавна собственост в частна такава, с оглед последващо предоставяне на мутрите.
Контранастъплението на новоизбраната власт можем да си представим така: тръгва се от, да речем, Резово и се разчиства в северна посока, докато се стигне до Тюленово. Всичко незаконно да бъде изравнено със земята, като природната среда бъде възстановена в първоначалния ѝ вид за сметка на нарушителите. Прецедент има. Природната среда се е възстановила напълно край Варвара, където допреди няколко години се издигаше незаконното вилно селище „Златна перла”.
Представете си сега същото във всяка друга сфера: енергетика, инфраструктура, горите и земеделието, правосъдие и вътрешен ред, здравеопазването, разходването на публичните финанси, включително европейските. И така нататък.
"Такава държава по нищо не се различава от шайка разбойници"
Както пише Августин Блажени: "Една държава, в която няма справедливост, по нищо не се различава от шайка въоръжени разбойници". А "въоръжените разбойници" са все още на власт и го демонстрират всеки ден, предизвиквайки както закона, така и новата власт, посочена от суверена.
Време е за справедливост. Държавата трябва да бъде изтръгната от ръцете на "разбойниците" и превърната в арена на справедливостта. Това е големият тест пред новия парламент и новото правителство, каквото и да е то.
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.