ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.
Юлиан Попов е номиниран от Европейската комисия за дигитален посланик на Седмицата на устойчивата енергия, която ще се проведе от 25 до 29 октомври т. г. Това е най-голямото събитие, посветено на възобновяемите източници и енергийната ефективност, което Европейската комисия организира всяка година.
Юлиан Попов е бивш министър на околната среда. Съветник е в Европейската климатична фондация. Председател е на управителния съвет на Европейския институт за ефективност на сградите. Член на учредителния съвет на Института по устойчив преход и развитие. Престижната номинация е повод да се свържем виртуално с него във Великобритания, за да поговорим за дигитализацията на енергийния сектор, за мястото на България на европейската енергийна стълбица, за революцията в мобилността, за обновяването на сградите и образованието.
Здравейте, г-н Попов, поздравявам Ви за номинацията. Каква е функцията на дигиталния посланик?
Благодаря! Това е почетна номинация. Ангажиментът е най-вече в популяризиране на седмицата на устойчивата енергия и ангажиране с темата за дигитализацията на енергетиката. Енергийният преход набира голяма скорост, а дигитализацията е негов основен компонент.
Какво трябва да разбираме под дигитализация на енергийния сектор?
Всичко. Енергийният сектор се измества върху изцяло нов дигитален фундамент. Новите енергийни източници са силно свързани с онлайн и офлайн електронни мрежи. Управлението и планирането на енергетиката и пазарите - също. Целият процес на енергиен преход може да се опише в много голяма степен като електрификация и дигитализация.
Кои са плюсовете и минусите в дигитализацията на енергийния сектор?
Плюсът е високата гъвкавост, предвидимост, ефективност и интелигентно управление на енергийните системи. Едно от основните предизвикателства в дигитализацията е киберсигурността. Енергетиката е базирана на важна и стратегическа инфраструктура, която ако бъде атакувана, може да доведе до много сериозни последствия – не просто да изгаснат лампите, но може да доведе до катастрофи, до извличане на големи криминални финансови ползи.
Каква ще бъде темата, която ще разисквате по време на дебата с дигиталните посланици в седмицата на устойчивата енергия?
Основните теми ще бъдат свързани с това накъде върви енергийният сектор след поетите ангажименти, свързани със Зелената сделка. Това са по-високите цели за намаляване на емисиите през 2030 година, въглеродната неутралност през 2050 година, развитието и интеграцията на електроенергийните пазари и киберсигурността. Не само Европейският съюз поема ангажимент за климатична неутралност през 2050 година. Подобен са поели Япония, Корея и много други страни. Китай пое ангажимент за климатична неутралност до 2060 година. САЩ, след избора на президента Джо Байдън, поема предизвикателството за изцяло възобновяемо електричество до 2035 година. Затова трансатлантическите отношения също ще бъде тема на разговор по време на дебатите.
Познаваме автопарка на България. Как виждате вписана страната ни в тези нови стандарти и времеви рамки?
Интересен въпрос със сложен отговор. Безнадеждно остарелият автомобилен парк все пак може да се разглежда като възможност. Безспорно трябва да бъде подменен. Добре е да помислим индивидуално и политически дали не можем да прескочим един етап на обновяване на автопарка и направо да преминем към по-висока електрификация на личния и обществения транспорт, както и към алтернативни форми на придвижване. България има някои интересни предимства. Например, софийският градски транспорт е един от най-високо електрифицираните в Европа. Над 50 процента от градския транспорт в столицата е с електричество. София и други големи градове могат лесно да си поставят цели до 2030 г. да електрифицират 100% обществения транспорт, таксиметровите услуги и градските доставки. Това не само че няма да изисква субсидии, а и ще спести пари. Ще бъде интересно дали новото правителство ще посегне към такава смислена политика за електрифициране поне на публичния транспорт.
В много държави хората се придвижват с велосипеди. Освен, че е полезно, бързо и екологично ефективно, карането на колело не е само въпрос на личен избор, а е свързан с подходяща инфраструктура. В България е опасно да се кара колело. Инфраструктурата би трябвало да бъде подменена, но това е свързано с пари. Разполагаме ли с такива пари?
Пари имаме. Едно нещо, което България има, е пари. Ние пръскаме пари на вятъра постоянно. Българинът има над 30 млрд. евро лични спестявания, които гният в банките и се топят. Макар и ниска, инфлацията ги намалява всяка година. При нулева лихва банковите такси просто изяждат вашите спестявания. Ако тези пари по някакъв начин се извадят и се хвърлят в енергийна ефективност, в инфраструктура – пари много. Политики и решимост по отношение на трансформация почти отсъстват. Когато говорим за велосипеди, отново тенденцията е много интересна. България е странна държава. Хората не карат колела, но сме един от водещите производители на велосипеди. Изграждането или пригаждането на съществуващата инфраструктура може много бързо да разрасне използването на електрически двуколесен транспорт. Свидетели сме на революция в мобилността. Със сигурност електрификацията на транспорта ще бъде много силна, интензивна и всеобхватна. Инфраструктурата трябва да се нагажда към тези нови тенденции. Трябва да се мисли политически, за да може този тип придвижване да бъде в крачка с развития свят.
Къде стои България на европейската енергийна стълбица? Възобновяемите източници и енергийната ефективност са приоритет в политиката на много европейски държави. Доколко и как България преоформя енергийната си система, според Вас?
Отново отсъства политика. Причините са доста сложни. От една страна правителствата може би са нерешителни, от друга – България има проблем с това как да постъпи със затварянето на въглищните централи, как да реши социалните проблеми на работещите там, с какви мощности да бъдат заместени сегашните централи. В крайна сметка се стига до никъде. В същото време България има не много видими, но много интересни тенденции. Едно от тях е масовото инсталиране на средноголеми соларни системи за собствено индустриално ползване. Дори политически да не са заложени много високи цели за соларната енергетика, това става по комерсиален път, просто защото соларната енергия е най-евтината. В същото време някои големи планове за инсталиране на възобновяемата енергия започват да навлизат през инвестиционни проекти. България е много интересен световен играч в сферата на соларната енергетика. Български фирми са инсталирали и построили по света вероятно около 10 пъти повече соларен капацитет, отколкото е цялата ни национална наличност. Това е неизвестен факт, но е факт. Потенциалът ни е огромен. Въглищната енергетика запада. Огромните полета на Марица „Изток“ дават възможност за невероятно разрастване на евтина соларна енергия. Комбинацията ѝ със зелен водород, с батерии е най-модерният вариант за решението на енергийната сигурност на България. Това ще се случи. Въпросът е да не му се пречи и да се подпомогне политически. България има огромни възможности, трябва да се възползваме от тях.
Наскоро в интервю за Bloomberg посочихте важността от енергийно обновяване на сградите в България. Това донякъде се случи до момента, говоря за голяма част от панелните жилища. Какво конкретно имате предвид?
Обновяването на сградите е един от доста скучните енергийни проблеми. Първо, доста хора не го смятат за енергиен проблем, защото това е потребление на енергия, а не производство. Българската икономика е енергийно най-неефективната в Европейския съюз. Една от причините са сградите. Енергийното им обновяване е много по-комплексно от лепене на изолационни материали и е начинът за намаляване на енергийната бедност, замърсяването на въздуха, енергийната зависимост на страната, необходимостта от пикови централи. Тоест енергийната ефективност на сградите е една от най-добрите форми на съхранение на енергията. Обновяването на сградите е не само индивидуална семейна инициатива, а е системен национален проблем. Основание е да се харчат публични средства. До момента те се усвояват със стопроцентови грантове. Това освен, че не е много справедливо, е и много неефективно. Ако публичните средства се използват правилно, ефектът, който можем да получим от обновяването на сградите е увеличаване от една до две процентни точки на брутния вътрешен продукт на годишна база. Това е огромна промяна. Има почти трасформационен икономически ефект. Правителството и общините трябва да се насочат към този тип финансово инженерство, за да се отключат спящи финансови резерви. Тогава ще имаме много по-качествени сгради и жилища, ще живеем в по-добри условия, въздухът ще бъде по-чист, енергийната бедност ще бъде по-малка и ще извлечем още много други допълнителни ползи. Според мен планът за възстановяване и устойчивост трябва да бъде концентриран върху обновяването на сградите и образованието. Ако се концентрира в тези две сфери, България имаш шанс да излезе от провлаченото икономическо състояние, в което се намира толкова години.
Извън енергийната тема сте пряко свързан с образованието. Вие сте един от създателите на частния Нов български университет и негов пръв изпълнителен директор, участвал сте в управителния съвет на Американския университет и други образователни институции в България и извън нея. Бих искала да споделите мнението си за днешното състояние на образователната система у нас. Какво, според Вас, трябва да се промени и защо?
Състоянието на образованието е трагично. Имаме елит и огромен образователен пролетариат, който е лишен от нормално образование. Само няколко училища са на високо равнище. Факт е, че български деца печелят математически състезания по света и пълнят най-добрите университети в Европа и Америка. Това, обаче, по никакъв начин не е индикатор за националното качество на образование. През последните 20 години българското образование произвежда около 40 процента функционално неграмотни хора. България е на дъното в ЕС по ангажираност на възрастни хора в образованието, до достъп до Интернет, по дигитални умения. Абсолютна илюзия е, че България е много напред в дигитално отношение. Към момента само 3,8 процента от брутния вътрешен продукт се отделят за образованието. Средната стойност в Европейския съюз, към която допринасяме и ние, е 5 процента. Малки страни, които нямат предимството на голямото население и големия вътрешен пазар, отделят от 6 до 7 процента. Ние не само не финансираме образованието, а не го и трансформираме. И тук не става въпрос да се раздават лаптопи и таблети на децата, които ги дърпат назад в образователните стандарти. Става дума за много добро обучение на директори, за промяна на управлението на средното образование. Отделно, когато опрем до университетското образование, България финансира научни изследвания с 0,7 процента от БВП при средна стойност 2 процента за ЕС. Целият сектор на образованието се намира в може би най-трагичното възможно състояние от всички сектори. Да се оплакваме от магистрали и пътища е несериозно. Трябва да се вгледаме в състоянието на образованието и дълбоко да го трансформираме. Иначе нямаме шанс.
Благодаря Ви за този разговор. Пожелавам Ви успех!
Поставете оценка:
Оценка 1.3 от 4 гласа.