Някои от нещата, които се случват през последните няколко дни в страната - уволненията в държавната администрация и в частност в МВР, е нещо, за което хиляди български граждани, ако не и милиони, мечтаехме. И преди 11-12 години хората нямаха особено високо мнение за българската полиция и държавните институции у нас, но ерата "ГЕРБ" постигна изключително високи резултати в това да отврати, разгневи и настрои българите срещу държавните служители като цяло. За това и днес радостта сред българите е почти всеобща - част от съмнителните типове и калинките са аут. С приповдигнато и очакващо настроение ден след ден очакваме новини за следващите, защото е много важно да не се спре дотук.
Със случилите се уволнения в МВР и бъдещите, които се предвиждат, можем по-смело да мечтаем за нормални, разбирайте по-честни избори. Това никак не е малко и e жизнено важно за развитието на демокрацията ни. Но, разбира се, нейното развитие зависи преди всичко от активността на гражданите в дните, когато избори няма.
В контекста на получилите се досега уволнения - браво, така се прави. Малко е дори. Очакванията на гражданите са за много по-сериозно изкореняване на герберщината, колкото и малко време да са 2 месеца за работата на едно правителство, и то такова със служебен характер.
Далеч не всичко обаче прави добро впечатление и оставя приятни усещания. Освобождаването на вече бившия шеф на СДВР - Георги Хаджиев, е чудесна новина, но човекът, който го заменя - Антон Златанов, не вдъхва никакво доверие. Или поне не и на стотиците българи, които познавам и които са били на множество протести в България след 2008 г. Досещате се какво се има предвид, нали?
Златанов по-назад във времето бе познат на обществеността като човека в МВР, който бори футболното хулиганство.
Без да сме в редиците на министерството, от страни изглежда, че се назначава първият по-популярен в редиците му, а не някой съвестно вършещ работата си полицай. Ако в МВР са останали такива, защото Бойко Рашков говори за деморализация във ведомството. Но връщайки се на Антон Златанов, назначаването му не говори добре персонално именно за служебния вътрешен министър Рашков, който до този момент оставяше впечатления за адекватност.
Но има едно друго нещо, за което аудиторията пропуска да мисли, опиянена от демонтажа на ГЕРБ. Това нещо е перспективата след изборите на 11 юли. Тя не е добра, защото е много вероятно парламентарната криза да се задълбочи поради невъзможност да се формира мнозинство, а оттам и правителство, и служебното правителство да продължи да управлява още дълго. А това не е добре.
У много хора е притеснението, че, подобно на 1934 г., когато военният елит на Родината ни решава, че партиите са се провалили, прави преврат и ги забранява, можем да станем свидетели на налагането на явен авторитаризъм в България под формата на президентска република. Съвпадението е поразително - в момента двама генерали са начело на държавата. Генерал Румен Радев и генерал Стефан Янев.
Именно за това е редно президентът Румен Радев да изкаже политическите си намерения пред българската общественост. Да, той ще се кандидатира за президент, всички знаем това, но правомощията на президентската институция не са на нивото на политическата ми реторика. А тя е на човек, който иска властта и внушава с изказванията си, че може да се справи по-добре. Той трябва да каже дали има намерение един ден да се яви на парламентарни избори, както изисква Конституцията на България, за да попаднеш в законодателната, а след това евентуално и в изпълнителната власт. Или пък има намерение по някакъв начин да инициира промяна в нашата Конституция, за да стане България президентска република.
Не са много хората, които вярват, че правдивата иначе политическа активност на Румен Радев е просто от възмущение и загриженост. Видно е, че той е личност с политически амбиции, които няма как да бъдат материализирани със сегашната форма на управление у нас. За това е редно той да бъде откровен и най-после да свали картите на масата.
Ако пък мнителността ни е в повече и се окаже, че Румен Радев иска просто да си президентства в рамките на сегашната уредба, то той може да бъде и практически полезен на българския народ. Но дотогава... Да си имаме едно-две наум.